4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 07.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4651 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. Л. Т., действащо чрез процесуален представител адв. С. С., против определение № 12641 от 18 юни 2015 г. по ч.гр.д. № 998/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 11 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 37634/2013 г. на районния съд в гр. София, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател в качеството му на ответник, за възстановяване на срок за вземане на становище по представени от ищеца писмени доказателства.
Частният жалбоподател в жалбата си оспорва изводите на съда, че непредставянето на медицинско удостоверение (болничен лист със съответното отразяване) за установяване влошеното здравословно състояние в случай, че влошеното здравословно състояние е възникнало не преди определеното време за провеждане на съдебното заседание, следва да води до заключение, че заболяването не е установено. Твърди се, че в случаите, когато събитието е с неочакван характер (в рамките на хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК) и възниква непосредствено преди провеждането (или по времето) на съдебното заседание, извършването на медицинските консултации по освидетелстване на здравословното състояние на лицето, което е следвало, но не се е явило пред съда, се провежда след приключване на съответното заседание, а предвид правилото на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), в този случай поради естеството и последователността на събитията, представянето пред съд на медицинско удостоверение не е необходимо.
Ответникът по частната жалба К. Р. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. В., в отговор на частната жалба изтъква доводи за неоснователността й.
За да постанови обжалваното определение за оставяне без уважение искането на [фирма] за възстановяване на срока за вземане на становище по представени от ищеца доказателства, въззивният съд съобразява, че в откритото съдебно заседание на 9 октомври 2014 г., адв. С. – процесуален представител на жалбоподателя [фирма], не се е явил, но е представил молба за отлагане на делото поради внезапното му заболяване. С молбата не е било представено доказателство, удостоверяващо заболяването му. Първоинстанционният съд е дал ход на делото, приел е представените с молба от 4 септември 2014 г. от ищеца К. доказателства, и е обявил делото за решаване. На 16 октомври 2014 г. процесуалният представител на [фирма] е депозирал молба за възстановяване на срок за вземане на становище по представените доказателства, с която е представил и болничен лист. Върху болничния лист е липсвало отбелязване, че следва да послужи пред съд. По тази причина съдът приема, че представеният болничен лист не е в изискваната форма и не е годен да установи наличието на непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64 ГПК, поради което не е налице основание за възстановяване на срока за вземане на становище по представените доказателства.
Като общо основание за допускане на касационното обжалване е посочен въпрос по приложението на чл. 18 и чл. 6 НМЕ: нормата на чл. 18, ал. 2 НМЕ приложима ли е за всички случаи на установяване здравословно състояние пред орган на съдебната власт или когато събитието е настъпило непосредствено преди извършването на процесуалното действие или по време на извършването му представянето на „медицинско удостоверение” не е необходимо. Въпросът е поставен в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи практика на Върховния касационен съд, постановена по реда за отмяна на влезли в сила решения (чл. 303 и сл. ГПК). Алтернативно се поддържа, че по поставения въпрос не е налице практика, поради което произнасянето от състав на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос в частта относно приложението разпоредбата на чл. 18 НМЕ е обусловил крайните изводи на въззивния съд, доколкото в мотивите си съдът е посочил, че болничният лист не е представен в изискваната форма и на тази основа е приел за недоказано изтъкваното от молителя наличие на непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64 ГПК за възстановяване на срок. Изразеното от съда становище по същество е, че не е налице необходимото медицинско удостоверение по образец съгласно чл. 18, ал. 2 от наредбата. Сочената разпоредба обаче не е предмет на противоречиво тълкуване в съдебната практика, като с посочването на съдебни актове, постановени по реда на чл. 303 ГПК, не може да се приеме, че касаторът е изпълнил надлежно задължението си да обоснове основанията за касационно обжалване и да докаже наличието на противоречива практика по поставения въпрос. Съгласно смисъла на задължителните разяснения, дадени в т. 2 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, решенията на касационния съд, постановени по реда на чл. 303 ГПК не представляват практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Но и при прегледа на посочените съдебни актове не се установява разбиране на ВКС, различно от разрешението, изразено в мотивите на въззивния съд. В цитираните решения (решение № 63 по гр.д. № 5598/2013 г., І г.о., решение № 41 по гр.д. № 7099/2014 г., ІІ г.о. и решение № 127 по т.д. № 1106/2014 г., І т.о.) е застъпено трайното тълкуване на чл. 18, ал. 2 НМЕ, според което е налице съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване на страната от участие в делото и нарушаващо принципа на равнопоставеност в процеса, когато делото не е било отложено по реда на чл. 142, ал. 2 ГПК при представен болничен лист и удостоверение по образец, установяващо невъзможност на страната и неин представител (когато е назначен такъв) за явяване пред съд, като всички разглеждани случаи са в хипотезата на възникнало преди провеждането на съдебното заседание особено непредвидено състояние. В процесния случай, дори за процесуалния представител на жалбоподателя да е възникнало неотстранимо препятствие по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК, което е основание за отлагане на делото, такова препятствие не се твърди и не се установява да е възникнало за представляваната страна [фирма]. За търговеца е съществувала възможност да бъде представляван от своя управител или друго лице с надлежна представителна власт, съгласно устройствените правила на дружеството, както предвижда и чл. 30 ГПК.
Не могат да бъдат възприети от настоящия състав и доводите на частния жалбоподател за наличие на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбите на НМЕ във връзка с чл. 64 ГПК не са непълни или противоречиви, нямат неясно съдържание, което да налага нейното изясняване по тълкувателен път. Не се установява наличие на съдебна практика по приложението на тези норми, която да се нуждае от осъвременяване с оглед изменения в законодателството или обществените условия. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 НМЕ гласи, че при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност. От това задължение той се освобождава само при представяне на „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. В разглеждания случай обстоятелството, че заболяването е възникнало внезапно непосредствено преди провеждането на съдебното заседание, не налага различно тълкуване на сочената разпоредба. С оглед гореизложеното не са налице поддържаните от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 12641 от 18 юни 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 998/2015 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: