ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 647
София,19.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 503/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура гр. П., по касационна жалба на Р. съд гр. П. и по касационна жалба на О. д. на М. гр. П., всички ответници по делото против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 525 от 29.10.2008 год. по гр. д. № 685/2008 год., с което е оставено в сила решение № 824 от 23.05.2008 год. по гр. д. № 2351/2007 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която О. д. „Полиция” гр. П. и Прокуратурата на РБ са осъдени да заплатят солидарно на С. С. Х. сумата 18000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на незаконно обвинение, за което впоследствие е оправдана и за незаконно задържане със законна лихва считано от 27.06.2007 год. и в частта, с която Р. съд гр. П. е осъден да заплати на С. С. Х. сумата 6000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие осъждане на наказание по Наказателния кодекс, за което впоследствие е оправдана, ведно със законна лихва считано от 27.06.2007 год. и отменил горното решение в частта за разноските, като осъдил О. д. „Полиция” гр. П., заместена от правоприемника си О. д. на М. – П. и Прокуратурата на РБ да заплатят на С. С. Х. сумата 600 лв. разноски за първоинстанционното производство и 600 лв. разноски във въззивното производство и Р. съд гр. П. за заплати на С. С. Х. сумата 200 лв. разноски за първоинстанционното производство и 200 лв. разноски във въззивното производство.
В изложение за допускане на касационно обжалване О. д. на М. гр. П. поддържа, че дейността на дознателите по уличаване на лицата извършили престъпления от общ характер не попада в обсега на ЗОДОВ, тъй като до приемането на новия Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в сила от 29.04.2006 год., дейността на дознателите не е била правно приравнена с тази на следователите и полицейското производство не е имало характера на досъдебно производство. Посочено е още, че разпоредбите на ЗОДОВ не следва да се тълкуват разширително в смисъл, че дознанието повдига обвинение. Касаторът обосновава разрешаването на посочените въпросите с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване в частта, с която солидарно с Прокуратурата на РБ е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване касаторът А. прокуратура гр. П. поставя въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определя размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата, по отношение на която е било образувано досъдебно производство на 15.04.2004 год. за престъпление по чл. 210 т. 3 НК, за което е била привлечена като уличено лице на 30.04.2004 год., на 10.05.2004 год. е била задържана по наложена от дознател мярка „задържане под стража” за 24 часа, продължена от дознател на 72 часа и с определение от 13.05.2004 год. по чнд № 894/2004 год. на Пловдивския районен съд е взета спрямо уличената постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”, заменена на 14.07.2004 год. с „подписка”. На 02.09.2004 год. е бил внесен обвинителен акт в Пловдивския районен съд, по който е било образувано нохд № 1668/2004 год., завършило на 11.12.2006 год. с осъдителна присъда, като с присъда от 12.06.2007 год. по внохд № 785/2007 год. на Пловдивския окръжен съд ищцата е била оправдана. Като излага тази фактология касатора поддържа, че определения размер на обезщетението влиза в противоречие със установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, приложно поле за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представени са съдебни решения по приложението на чл. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване касаторът Р. съд гр. П. поставя за разрешаване въпроса по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по конкретно дължи ли се обезщетение при „осъждане на наказание по Наказателния кодекс…, когато лицето бъде оправдано”, ако осъждането е с присъда, която не е влязла в сила. Поддържа се, че разпоредбата има предвид само влязла в сила осъдителна присъда, впоследствие отменена по реда на извънреден способ, след което подсъдимия е бил оправдан. Разрешаването на този материалноправен въпрос е поставен в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Посочено е още, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика установено в т. 11 и т. 13 на Тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС.
Ответницата С. С. Х. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК по трите касационни жалби излага съображения за липса на мотивирани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в трите предвидени хипотези и по същество поддържа, че обжалваното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че жалбите са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на О. д. на М. гр. П..
Касаторът поставя въпроса, че след като дознанието е образувано по време действието на отменения НПК той не следва да отговоря за вреди по ЗОДОВ, тъй като дейността на дознателите правно не била приравнена с тази на следователите. Липсвало постановление за повдигане на обвинение и за привличане на лицето в качеството му на обвиняема, тъй като не е проведено предварително праизводство. Поставеният въпрос не е разрешен от съда в противоречие със закона – чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, предвиждащ отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, т. е. дознанието е част от правозащитните органи, от незаконната дейност на които възниква отговорността на държавата, при изчерпателно изброените хипотези в т. 1 до 6 на цитираната разпоредба. В конкретния случай е било образувано полицейско производство за престъпление от общ характер, по което не се провежда предварително производство, като дознателите са органи на полицейското производство (чл. 408а НПК (отм.). Било е образувано дознание при РЗ „Полиция” – П. , по което от органите на дознанието е било предприето наказателно преследване срещу ищцата. Същата е разпитана като уличено лице, били са предприети мерки на процесуална принуда – определена е мярка за неотклонение „задържане под стража”, предявено е дознание със заключително мнение от дознателя за предаване на уличената на съд (чл. 409 и чл. 410 НПК /отм./). Следователно извършени са фактически и правни действия от страна на разследващ орган – дознание, като част от правозащитните органи предвидени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, които следва да отговорят за незаконни действия в хипотезата на т. 2 от закона.
От изложеното следва, че постановения материалноправен въпрос е разрешен от съда при точно прилагане на материалния закон в случая специалния ЗОДОВ, а доколкото въпроса покрива изискването за тълкуване на правната норма на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, тълкуването от съда, че ответника носи солидарна отговорност за вреди по т. 2 ЗОДОВ не е извършено в отклонение на трайно установената съдебна практика.
По изложението за допускане на касационно обжалване на А. прокуратура гр. П..
Поставения в изложението материално-правен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за морални вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, в случая завършило с оправдаването на ищцата по предявеното и обвинение е въпрос на конкретна фактическа обстановка, различна за всеки отделен случай. Критерия справедливост въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е обусловен от конкретно установените обстоятелства за степента и интезитета на накърнените идеални блага, които за морално увреденото лице не са еднакви и зависят от конкретния случай. В този смисъл определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящето дело.
По изложението за допускане на касационно обжалване на Р. съд гр. П..
Касаторът поставя като съществен материалноправен въпроса по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като поддържа, че фактическия състав за възникване отговорността на държавата при „осъждане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано” изисква осъдителната присъда да е влязла в сила и след това отменена по реда на извънреден способ за съдебен контрол, след което подсъдимия е оправдан. В настоящия случай ищцата е била осъдена от районния съд и оправдана от окръжната инстанция, т. е. липсва влязла в сила осъдителна присъдена, поради което ответникът е осъден неправилно. Поради липса на трайно установена съдебна практика по приложението на цитирана разпоредба, искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа се, че решението е постановено и в противоречие със задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението, тъй като е необходимо да се отстрани породена неяснота по приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и поради постановяване на решението в противоречие със задължителната съдебна практика установена в т. 11 на цитираното тълкувателно решение, задължаваща съда да определи глобално обезщетение за претърпените от увредения неимуществени вреди, независимо от действията на отделните правозащитни органи в случая трима ответници с конкретни компетентности, които отговорят солидарно – съществен процесуалноправен въпрос, който засяга цялото решение и обуславя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето . о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 525 от 29.10.2008 год. по гр. д. № 685/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на трито г. о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ