О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София,21.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 383 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Р. Б.,Б. Р. Б.,Д. С. Д.,Р. С. Д.,Р. Г. Д.,Г. С. Д., И. С. Д.,В. Л. К.,Г. Л. З., И. Л. М.,Л. А. К. ,Г. А. М. и С. Д. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 14.07.2009г. по гр.д. №3550/2007г. с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от тях иск за признаване по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,че Б. М. Т. е бил собственик към момента на внасянето им в ТКЗС през 1950г. на земеделски земи в землището на с. М. нива от 7.948 дка в м.”В”;нива от 38.804 дка в м.”К”;нива от 3.970 дка в м.”М”;нива от 8.027 дка в м.”Б”;нива от 0.929 дка в м.”Л”;нива от 9.749 дка в м.”Л”; нива от 7.432 дка в м.”П”;нива от 5.890 дка в м. Балвана”;нива от 2.421 дка в м.”Б”;нива от 7.823 дка в м.”Т” и нива от 4.739 дка в м.”П”.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос по приложението на института на придобивната давност като е решил делото в противоречие с практиката на ВКС-решение №1021/2007г. по гр.д. №3880/2007г. на І ГО на ВКС и решение №1076/2008г. по гр.д. №2924/2007г. на ІІІ ГО на ВКС,в които според касаторите дела със същия предмет и почти идентично доказване са решени в обратен смисъл. Поддържат също така ,че съдът се е произнесъл по приложението на чл.83 ЗС в противоречие с трайната съдебна практика,както и че не е извършено адекватно и пълно тълкуване на събраните доказателства.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск е неоснователен въззивният съд е приел,че по делото не е установено по безспорен и несъмнен начин осъществяването на фактическата власт от страна на Б. Т. върху спорните земеделски земи за времето от 1930г. до 1950г.-установено е,че Б. Т. е обработвал внесените от него през 1959г. в ТКЗС земеделски земи,но не се установява това да е станало за период от поне 20 години преди внасянето им. Прието е също така,че липсва и достатъчна индивидуализация на сочените от свидетелите имоти,което също разколебава твърдението,че именно това са имотите, които Б. Т. е внесъл в ТКЗС,както и че липсва доказване на субективния елемент от института на владението,а именно че Б. Т. е осъществявал фактическата власт върху процесните имоти с намерение да ги свои. Прието е,че между Б неговите сестри Т през 40-ге години на ХХ век се е развил спор по отношение на тези имоти,т.е. сестрите са оспорвали владението, осъществявано от него и са му противопоставили свои права върху имотите,което обуславя прекъсване на давността за определен период от време.
Изложени са и съображения,че следва да бъдат възприети показанията на свидетелите за факти,настъпили след 1935г.,които свидетелите са възприели лично,но не и станалото преди 1935г., показанията за което се базират на получена от свидетелите опосредена информация.
В посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1021/2007г. по гр.д. №3880/2007г. на І ГО на ВКС е прието,че след като е установено,че общият праводател,макар и неформално е подарил имотите на сина си,който ги е владял повече от 20 години до внасянето им в ТКЗС, то следва да се приеме,че неформалното подаряване е обусловило начало на давностно владение и последващото упражняване на фактическа власт за себе си сочи на изтекла в полза на сина придобивна давност.
Поддържаната от касаторите теза за идентичност на установените факти не може да бъде споделена,доколкото по настоящето дело не се твърди неформално подаряване на имотите от общия наследодател на страните М. Освен това по отношение на елементите от фактическия състав на придобивната давност,а именно упражняване на фактическа власт за себе си явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 20 години с оглед изискването на Закона за давността от 1989г. не е налице противоречие по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В представеното с изложението решение №1076/09.12.2008г. по гр.д. №2924/2007г. на ІІІ ГО на ВКС е прието,че към 1944г. имотът е бил собственост на общия наследодател и не е установено след този момент до внасянето на имота в ТКЗС през 1957г. да е изтекла предвидената в чл.34 ЗД /отм./ 20-годишна придобивна давност. Изводите за предпоставките за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност са идентични с изразеното в обжалваното по настоящето дело въззивно решение,поради което поддържаната теза за наличие на противоречива практика по приложението на чл.79 ЗС и чл.34 ЗД/отм./ не може да бъде споделена.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на основание за допускане до касационно обжалване по въпроса,касаещ приложението на чл.83 ЗС. В изложението не са посочени съдебни актове, които да обосновават наличие на трайна съдебна практика,на която изразеното от въззивния съд становище да противоречи.
Доводите за наличие на основание за допускане до касационно обжалване с оглед необходимостта от извършване на адекватно и правилно тълкуване на събраните доказателства също не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като не е формулиран конкретен въпрос по приложението на процесуалноправна норма,а ако подобен въпрос в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е поставен,тези доводи представляват само оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК.
Изводите на въззивния съд съответствуват на преобладаващата практика на ВКС по приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследници.,поради което следва да се приеме,че предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.07.2009г. по гр.д. №3550/2007г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: