О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр.София, 30.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни. март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 662 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.07.2008г. по гр.д. № 453 / 2008г., с което Великотърновски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 28.12.2007г. по гр.д. №192/2007г. на Павликенски районен съд, е уважил предявените от Ц. Д. искове срещу “К”О. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – “К”О. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.1 КТ.
Ответникът Ц. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 28.12.2007г. по гр.д. №192/2007г. на Павликенски районен съд, е уважил предявените от Ц. Д. искове срещу “К”О. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е установил, че Ц. Д. е работел като “бригадир-птицевъд” и със Заповед №2/10.04.2007г. е прекратен трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. Съдът е приел, че работодателят не е доказал липса на качества у работника, неефективно изпълнение на възложената работа и наличие на причинна връзка между двете, когато би било налице визираното основание за прекратяване на трудовия договор, поради което е отменил уволнението като незаконно и е уважил и другите два иска – с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и 3 КТ.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят – работодател в изложението си е посочил, че процесуалният въпрос, по който съдът се е произнесъл в решението си и е от значение за правилното решаване на спора, е за разпределение на доказателствената тежест между страните, както по отношение доказване законността на уволнението, така и за доказване дължимостта на обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като представя решение от 21.03.2001г. гр.д. №1085/2000г. на ВКС, в което е прието, че присъждането на обезщетение е в зависимост от оставането без работа в резултат на незаконно уволнение, решение от 18.05.2005г. по гр.д. №31/2003г. ВКС, посочващо, че наличието на регистрация в бюрото по труда доказва основателността на иска по чл.225 КТ, решение от 30.05.2006г. по гр.д. №2670/2003г. ВКС, в което е прието, че претенцията по чл.225 КТ следва да е доказана, включително и чрез представяне на копие от трудовата книжка и експертиза.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно разпределение доказателствената тежест между страните, но е дал отговор на същия в съответствие с трайната практика на ВКС приемаща за установено, че основно процесуално правило, визирано в разпоредбата на чл. 127 ГПК /отм./, изисква всяка страна да е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, като ищецът трябва да докаже обстоятелства, върху които основава иска си, а не ответникът. В случая работодателят, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 127 ГПК, не е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай, а от друга страна работникът е доказал, че му се дължи заплащане на обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение.
Направените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия процесуален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на закон. Съгласно чл. 188 ГПК/отм./ съдът е длъжен да обсъди и прецени всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение, а съгласно Постановление № 1/1953 г, на Пленума на Върховния съд, трябва конкретно, точно и ясно да каже в решението си какво приема за установено относно фактическите положения, да каже върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, което в случая е направено, поради което не е налице такова процесуално нарушение, което да съставлява основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 КТ.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 11.07.2008г. по гр.д. № 453 / 2008г. на Великотърновски окръжен съд по жалба на „К”ООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: