Определение №647 от по гр. дело №799/799 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О   П   Р   Е  Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 647
                                        
гр.София, 11.06.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети юни две хиляди и десета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
 
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 799/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на “С” АД, гр. В., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 169 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 89/ 2010 г. С посоченото решение, след като е отменено решение на Варненски районен съд по гр.д. № 7411/ 2009 г., са уважени предявените от Г. Е. Г. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. Признато и за незаконно и е отменено уволнението на Г. , извършено със заповед № 86 от 22.05.2009 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „рулеви” и ответникът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа за период от 22.05. до 22.11.2009 г. в размер 2 086,20 лв.
В останалата част, в която решението на Варненски районен съд е потвърдено, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
С определение № 837 от 12.03.2010 г. въззивният съд е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил касатора да заплати 253,92 лв разноски по първоинстанционното производство. Това определение също е обжалвано от „С” АД с доводи, че допълването не е следвало да бъде постановено, тъй като искането за възлагане на разноските е направено несвоевременно. Моли определението да бъде отменено и молбата да бъде отхвърлена.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по процесуални и материални въпроси от значение за развитието на правото и в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че правните изводи на съда са неверни и несъответни на фактическата обстановка, че са игнорирани доказателствени искания, че не са обсъдени доводите на касатора за нелоялност на работника и за срочността на договора. Не било съобразено, че липсват свободни работни места за трудоустроени в предприятието. В противоречие с практиката на ВКС ищецът бил възстановен на работа, макар че е бил назначен със срок – до завършване на определена работа и тази работа е била довършена. На това основание иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и разглеждане на спора по същество, с последващо отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по касация Г. Е. Г. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато, като счита че решението на въззивния съд е правилно. Оспорва и частната жалба, като счита същата за недопустима, тъй като е интересът по нея е под 1 000 лв. Евентуално счита същата за неоснователна, тъй като разноските били дължими и поискани своевременно.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
На първо място следва да се отбележи, че в производството по чл.288 от ГПК съдът не може да разрешава спорове във връзка с правилността на обжалваното решение. Дали същото е обосновано или не, дали при постановяването му са нарушени процесуални или материални правни норми, касационната инстанция може да обсъжда само ако и когато обжалването бъде допуснато. Именно въпросът за допускането се решава в производството по чл.288 от ГПК, а самото допускане може да стане само при условията на чл.280 от ГПК – т.е. доколкото въззивният съд е постановил решението, отговаряйки на материален или процесуален въпрос, по който има противоречива практика, който е решен в противоречие с обвързваща практика на ВКС или който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът трябва да е формулиран от касатора. Недопустимо е съдът да повдига такъв въпрос служебно или да го извлича от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В изложението на жалбоподателя конкретен въпрос по чл.280 от ГПК не е формулиран. Доколко правните изводи на съда са неверни е въпрос на нарушение на материалния закон, който не е основание за допускане на касационно обжалване. Дори такова нарушение да има, то може да бъде констатирано само ако обжалването бъде допуснато, но не и само по себе си да е основание за допускане на обжалването. Същото е положението и по въпроса дали работникът е бил нелоялен и срочен ли е бил договорът – касае се за обстоятелства, които сами по себе си нямат отношение към процедурата по допускане на касационното обжалване. Ако изводите на съда не съответстват на доказателствата по делото, то се касае за процесуални нарушения или необоснованост – а тези основания също не могат да се проверяват в настоящето производство. Изложеното важи и за твърденията за игнорирани доказателствени искания и необсъдени доводи – ако има такива, това са процесуални нарушения, а доводи за такива нарушения в производството по чл.288 от ГПК не могат да се слушат.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Относно определението, с което въззивното решение е допълнено в частта за разноските, не могат да бъдат споделени доводите на ответника по касация, че същото не подлежи на проверка предвид материалният интерес. Съгласно чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК това определение се счита като част от решението по същество – т.е. подлежи на обжалване винаги, когато решението по същество е подлежало на обжалване и то в същата степен. Жалбата срещу него обаче е неоснователна, тъй като единственият довод, наведен в нея, е че не е направено искане за присъждане на разноски от страна на ищеца. Такова искане обаче е формулирано още с исковата молба и няма законово изискване страната да го повтаря, за да е същото релевантно. Веднъж формулирано и щом като не е оттеглено, искането сезира надлежно съда и той дължи произнасяне по него.
Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на определението за допълване на решението в частта за разноските. Тъй като и двете жалби на касатора са неоснователни, на ответника по касация следва да бъдат присъдени всички разноски, направени в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 169 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 89/ 2010 г. и на определение № 837 от 12.03.2010 г. по същото дело, с което въззивното решение е допълнено в частта за разноските.
ОСЪЖДА “С” АД, гр. В., ул.”Д” № 5* да заплати на Г. Е. Г., ЕГН **********, гр. В., ул.”Т” № 10, сумата 400 лв (четиристотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top