О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
гр.София, 12.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание шести октомври на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 527/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Й. Г. , едноличен търговец с фирма „П” от гр. С., подадена чрез процесуалния й представител а. С. Х. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ”Д” състав, постановено на 14.07.2008 год. по гр.дело № 114/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 23.10.2007 год. по гр.дело № 10863/2007 год., с което е уважен предявеният от „С”О. , гр. С. иск по чл.345, ал.1 ТЗ и е осъдена ответницата-касатор да върне на ищеца наетия лек автомобил „Ф”, модел „Пунто 55SХ” с ДК № С* поради прекратяване на договорните отношения по сключения между страните на 10.01.2001 год. договор за оперативен лизинг след изтичане на срока му на 30.07.2005 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становището, че с изтичане срока на договора става изискуемо правото на ответницата да претендира прехвърлянето на собствеността върху процесния автомобил, тъй като е останала неизплатена само малка част от дължимите наемни вноски.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК без да излага конкретни доводи и без да посочва противоречива съдебна практика или решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречи. В допълнителното изложение към касационната жалба не е конкретизиран същественият материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи изхода на спора, като най-общо се сочи, че това е въпросът за изпълнението на договорните задължения и отново се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител а. Ст. П. от САК излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение. Прието е, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за оперативен лизинг, по силата на който ищецът е предоставил възмездно за ползване от ответника лек автомобил, оборудван за извършване на таксиметрови превози срещу задължението на последния да заплаща определена цена за ползуването и правото след окончателното изплащане на всички наемни вноски да придобие собствеността върху вещта. Анализирайки целият фактически и доказателствен материал по делото въззивният съд е направил извода, че след прекратяване на договорните отношения поради изтичане срока на сключения договор на 10.07.2004 год., за ответника е възникнало задължение да върне лизинговата вещ, което произтича както от клаузата на чл.28, ал.2 на договора, така и от разпоредбите на закона – чл.345, ал.1 ТЗ и чл.232 и чл.233, ал.1 ЗЗД. Прието е за неоснователно направеното от ответника възражение за възникнало в негова полза право на задържане върху процесния автомобил, тъй като лизингополучателят може да придобие правото на собственост върху процесния автомобил едва след окончателното изплащане на всички наемни вноски, което с оглед данните по делото не е било направено до изтичането срока на договора. По делото липсват доказателства, че са изплатени всички наемни вноски, а предвид разпоредбата на чл.127 от действуващият към момента на гледане на делото ГПК/отм./, в тежест на ответника е да докаже твърдяните от него факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, както и твърдението, че е изпълнил изцяло поетите от него задължения, представляващи условие за придобиване собствеността върху процесния автомобил
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е посочил същественият материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Не изложил никакви доводи нито е представил данни за наличието на противоречива съдебна практика по приложението на цитираната разпоредба на чл.345, ал.1 ТЗ или за противоречие на въззивното решение с постоянната практика на ВКС. Наведените в касационната жалба съображения във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост. Твърдяните процесуални нарушения, изразяващи се необсъждане в цялост на събрания доказателствен материал и извършената от решаващия съд преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства /включително извършеното тълкуване съдържанието на процесния договор/ по конкретното дело са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал., т.1 и т.2 ГПК, които имат предвид противоречие с практиката на ВКС или наличието на противоречива съдебна практика по съществен правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Както беше посочено, жалбоподателят не конкретизира съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от решаващо значение за крайния изход на делото, а посочва най-общо, че това е въпросът за изпълнение от страните на поетите договорни задължения и последиците в случай на неизпълнение. Разрешаването на тази въпрос е изцяло в зависимост от установените факти по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай. В този смисъл твярдяната неправилност поради необоснованост на решението не би могла да аргументира наличието на основания за допустимост на касационно обжалване. Съдът е приложил точно материалния закон, а нормата на чл.345, ал.1 ТЗ е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, в.о., ІІ”Д” състав, постановено на 14.07.2008 год. по гр.дело № 114/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: