О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
гр. София, 16.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1730 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №387 от 20.02.2017 г. по в.т.д.№5935/2016 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 12.07.2016 г. по т.д.№20/2016 г. на Софийски окръжен съд, с което на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ е обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/, сключената на 15.05.2014 г. сделка, с която [фирма] /н/ е прехвърлило на [фирма] правото на собственост върху следните МПС: лек автомобил „Мерцедес”, модел МЛ 350 с ДК [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Мерцедес” модел МЛ 350 с ДК [рег.номер на МПС] , а на основание чл.34 от ЗЗД, вр. чл.649, ал.2 от ТЗ, [фирма] е осъдено да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ описаните движими вещи. С въззивното решение е отменено определение от 05.10.2016 г. по т.д.№20/2016 г. на СОС и вместо него е изменено решението от 12.07.2016 г. по т.д.№20/2016 г. на СОС в частта за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н/ сумата от 1027.28 лв., разноски за първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд не е взел предвид разпоредбата на чл.646, ал.7 от ТЗ, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение №799 от 24.04.2015 г. по гр.д.№783/2014 г. на ОС Варна.
Ответникът по касация синдикът на [фирма] /н/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация [фирма] /н/ не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че в хода на процеса е установено кумулативното наличие на всички предпоставки на разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ за прогласяване на процесното изпълнение на парично задължение, осъществено чрез даване вместо изпълнение, за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, като е намерил за неотносими възраженията на ответника [фирма], че е бил добросъвестен и за неоснователни – възраженията за приложимост на чл.647, ал.7 от ТЗ по отношение страните по атакуваната сделка.
Настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за противоречие на решението с практика на ОС Варна и съображенията за неправилност на изводите на въззивния съд, изцяло възпроизвеждащи доводите, свързани с правилността на решението, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи заплащане на сумата от 1027.28 лв., направени за сметка на масата на несъстоятелността разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №387 от 20.02.2017 г. по в.т.д.№5935/2016 г. на САС.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] /н/, сумата от 1027.28 лв., направени за сметка на масата на несъстоятелността разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.