3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 19.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.05 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 815 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез адвокат Р. Б. , с вх.№ 8595 от 06.08.2012 г. на Русенския окръжен съд, срещу решение №131 от 15.05.2012 г. по в.т.д.№140/2012 г. на Русенския окръжен съд, ТК, в частта, с която е потвърдено решение №454/11.01.2012 г. по гр.д.2782/2009 г. на Русенския районен съд, V-ти гр.състав, в частта, с която отхвърлен предявеният от кастора срещу [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] частичен иск за сумата 16 000 лв., частично предявен от целия размер за сумата 166 158.77 лв., представляваща разликата между уговорената с договор за строителство от 01.06.2005 г. цена в размер на 1 322 400 лв. и действително заплатената в повече съобразно фактурирани и актувани СМР за сумата 1 488 558.57 лв. Русенският окръжен съд е възприел крайните изводи на районния съд, че касаторът – ищец, в качеството си на възложител, е заплатил на ответника в повече от договорените СМР общо за сумата 166 158.77 лв., но частично предявеният иск в размер на 16 000 лв. от общия размер на 166 158.77 лв., е неоснователен по съображения, че не е доказано плащането да е без основание. Приел е, че извършването на допълнително заплатените СМР към определен етап от строежа е било наложително с оглед конкретната ситуация на строителната площадка. Плащането е станало по цитираните в исковата молба фактури, без възражения от възложителя, издадени въз основа на двустранно подписани протоколи обр.19.
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната си част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-2 ГПК. Поставя следния правен въпрос: 1/„С факта на подписване на акт обр.19 и плащането без възражения по издадени фактури следва ли да се приеме за доказано и установено по делото, че актуваната и фактурирана работа е била фактически извършена, след като протоколите обр.19 са били оспорени” и 2/ въпрос свързан с обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните в съвкупност и поотделно
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] не взема становище .
Въззивно решение в обжалваната част не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът въобще не е посочил общото основание за достъп до касация- да формулира значим за изхода на делото правен въпрос, залегнал в предмета на спора. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК дословно копира доводите си за неправилност, с което допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на правните въпроси, като основание за селектиране на касационната жалба, зависи от правните изводи на съда, а не от конкретно приетата фактическа обстановка. Поставените от касатора общи правни въпроси за заплащане на фактичски извършените и установени по делото СМР съобразно действителните им цени са фактологически обосновани. При това съдът е приел, че заплатените в повече СМР са необходими и действително извършени, поради което с така поставените въпроси касаторът цели да бъде установена нова фактическа обстановка, различна от приетата от двете съдебни инстанции при това съобразена само с твърденията на едната страна.
Въпросите свързани със задължението на съда да обсъди доказателствата и доводите на страните също не представляват основание за достъп до касация. Обсъждането на събраните по делото доказателства е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка по съществото на спора след допускане на касационното обжалване, а не в производството по чл.288 ГПК.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си за да се откаже достъп до касация. Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Не посочването на въпросите, по които обжалваното определение е постановено в противоречие с приложената съдебна практика, прави невъзможна проверката за наличие на този допълнителен критерии за селектиране на касационната жалба. При това определение №331 от 19.06.2009 г. по гр.д.№144/2009 г. на ІІ Т.О., постановено по реда на чл.288 ГПК не формира съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 на ТР 1-2010 ОСГКТК. С приложените решение №691 от 02.02.2011 г. по гр.д.№1620/2009 г. І Г.О. и решение №53 от 17.02.2011 г. по гр.д.№1467/2009 г. ІІ Г.О. ВКС се е произнесъл по задължението на съда да обсъжда събраните по делото доказателства, но във връзка с друга различна фактическа и правна обосновка- при предявен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР по първото решение и по ревандикационен иск за собственост върху реални части от имот при произнасяне от съда по въпроса за приложението на чл.67, ал.1 ЗС.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №131 от 15.05.2012 г. по в.т.д.№140/2012 г. на Русенския окръжен съд, ТК, в частта, с която е потвърдено решение№454/11.01.2012 г. по гр.д.2782/2009 г. на Русенския районен съд, V-ти гр.състав, в частта, с която отхвърлен предявеният от [фирма],[ЕИК] срещу [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] частичен иск за сумата 16 000 лв., частично предявен от целия размер за сумата 166 158.77 лв., представляваща разликата между уговорената и заплатена цена на фактурирани и актувани СМР .
В останалата част решението, като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: