Определение по т.д. №612/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
гр. София, 20.10.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №612/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страна на пълномощника на [фирма]-София и на И. Ж. Т. Е.: [ЕГН] като [фирма]-гр. Пазарджик срещу решение №331 от 01.03.2010 г.на П. апелативен съд по т.д. №1094/2009 г. , с което е потвърдено решение №262 на ПОС от 22.06.2009 г., постановено по т.д. №632/08 по описа на съда, за отхвърляне на молбите на двамата касатори-присъединени кредитори в производството за откриване на производство по несъстоятелност с последиците на чл.630 от ТЗ на [фирма]-А.. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и връщането на делото на въззивния съд за събиране на допълнителни доказателства и ново произнасяне по същество.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационните жалби [фирма]-А. изразява становище, че същите са неоснователни, както и че липсва основание за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на молбите на двамата молители-касатори по чл.625 от ТЗ по отношение на ответника [фирма], П. е приел, че: молителят И. Т. като [фирма] със седалище[населено място] е имал качеството на кредитор на ответника по търговски покупко-продажби ,съгласно две фактури: № 2282/21.12.2002 г. и 2283/23.12.2002 г. в общ размер на 6 788,38 лева , което вземане е погасено от страна на длъжника с платежни нареждания от 26.06.2008 г.. Погасяването на задължението за мораторна лихва върху закъснелите плащания е станало в хода на делото пред въззивната инстанция чрез плащане от страна на длъжника. С оглед изложеното, съдът е направил извода, че този молител е загубил активната си легитимация на кредитор на длъжника, поради което и молбата му по чл.625 от ТЗ е неоснователна.
По отношение на молителя [фирма]-София, съдът в обжалваното решение приема, че същият се легитимира като кредитор на ответника-длъжник в качеството си на частен правоприемник-цесионер на задълженията на длъжника към [фирма] по договори за доставка на стоки в размер на 130 000 лева придобити по договор за цесия сключен помежду им от 11.09.2006 г.. Ответникът е останал задължен към този кредитор за сумите от 16 315,18 лева-главница и 21 836,92 лева лихва-обезщетение за забава. За да отхвърли молбата на този кредитор, решаващият състав се е позовал на данните от заключението на счетоводната експертиза прието по делото относно обективното икономическото и финансово състояние на ответното дружество по баланса към 31.12.2007г. и въз основа на дадените от вещото лице коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидности на финансова автономност и задлъжнялост е стигнал до извода, че дружеството-длъжник е в състояние да изпълни и че изпълнява паричните си задължения към кредитора [фирма]-София. Съдът подробно е изложил съображенията си за това, защо при преценка на вида и размера на задълженията на дружеството-длъжник не следва да се включват спорни задължения към трети лица-евентуални кредитори, които не фигурират в счетоводния баланс.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят [фирма]-София, както и ЕТ”О.-ИТ-И. Т. сочат като правни въпроси от значение за спора, как се установяват предпоставките за обективното състояние на неплатежоспособност, как се установява, наличие на имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 от ТЗ и какви са правомощията на въззивния съд във връзка с изясняването на тези два въпроса.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно въпросите, формулирани и поставени от жалбоподателя попадат в предмета на конкретния спор и обуславят правните изводи на съда по него, доколкото касаят принципно материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност или свръхзадълженост и самото производство по несъстоятелност. Същите, обаче се нуждаят от уточняване и конкретизация във връзка с обстоятелствата по конкретния спор, с каквито правомощия касационната инстанция принципно разполага, съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк.дело №1 /2009 г.-т.1. Според посочените от касаторите в изложенията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК доводи и оплаквания се установява, че същите съвместно поставят като въпроси от значение за спора, дали проверката за обективното състояние на неплатежоспособност предполага включването като задължения на длъжника и вземания на трети лица към него/ в случая Държавата и П. по ЗУНК/отм./ / , които не са встъпили в процеса по чл.625 от ТЗ и които вземания са предмет на други висящи съдебни спорове и не фигурират в баланса към 31.12.2007 г.-последният баланс преди молбата по чл.625 от ТЗ. По отношение на така поставените въпроси има трайна съдебна практика на ВКС, вкл. и от категорията на задължителната такава по чл.290 от ГПК в насока, че решаващият съд следва да изследва цялостното имуществено и финансово състояние на длъжника към датата на произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност /така примерно Р. №115/25.06.2010г. на ВКС,ТК, ІІ т.о. по т.д. № 169/ 2010 г./. Това обаче не включва вземания на кредитори, които не участват в процеса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност и за чиито вземания има заварени висящи съдебни производства. Последното следва от изричната уредба на чл.637 от ТЗ във връзка с чл.685-693 от ТЗ, според които кредитори с неликвидни вземания предмет на висящи съдебни спорове, които не са встъпили във фазата на откриването на производство по несъстоятелност на длъжника, защитават правата си по реда на предявяване на вземанията си по указания ред, едва след евентуалното положително произнасяне на съда по молбата по чл.625 от ТЗ от друг кредитор. Или с аргумент за противното спорните вземания на трети лица срещу същия длъжник не участват в пасива на последния при преценката на цялостното му имуществено и финансово състояние към датата на произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. От друга страна, доколкото чл.621 от ТЗ изрично препраща към общите разпоредби на ГПК,то кредиторът иницирал производството по несъстоятелност не би могъл да предявява чужди спорни права пред съда –чл. 26 ал.2 от действащия ГПК / чл.15 от ал.2 от ГПК/ отм.//. От така изложеното следва, че е налице съдебна практика по този въпрос вкл. и от категорията на задължителната по чл.290 от ГПК и отговорът му в обжалваното решение не е в противоречие с нея, доколкото от ясната законодателна уредба следва, че спорните вземания на трети лица към длъжника, за които има висящи съдебни производства не се включват в пасива на предприятието му или липсва основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.т.1-3 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК от страна на молителя И. Ж. Т. като [фирма]-гр. Пазарджик , освен горните въпроси, се поставят и два допълнителни правни въпроса : дали при разваляне на договор за цесия, редовно съобщен на длъжника цедентът придобива отново качеството кредитор на длъжника И ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебно решение по преюдициален спор.
Както се спомена вече, от значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. В случая решаващият съд действително е обсъдил много подробно развалянето за на договора за цесия за вземанията по две фактури сключен между двамата молители на 11.09.2006 г., по силата на който И. Т. като ЕТ е прехвърлил вземанията си към длъжника на втория кредитор [фирма] , за да стигне до изводите, че това разваляне не придава отново качеството на кредитор на бившя цедент ЕТ. С този въпрос съдът се е занимавал във връзка с направено възражение на длъжника в тази насока, но не въз основа на него, а въз основа на констатираното погасяване чрез плащане на главницата и лихвата от страна на длъжника на кредитора И. Т. като [фирма] е прието, че същият е изгубил качеството си на кредитор неговата молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е отхвърлена. Следователно решаващиаят съд не основал правните си изводи и произнасянето по спора на този въпрос и същият не обусловил конкретните му правни изводи довели до произнасянето по него.
Въпросът, ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебно решение по преюдициален спор е повдигнат във връзка с изводите на съда за начина на формиране размера на вземанията по процесните фактури, които се основат на това, че друг съд по друго висящо дело между страните, отнасящо се за същото вземане е приел, че размерите на вземанията по процесните фактури се определят, съобразно оферта от 19.04.2002 г. и че този факт е обхванат от силата на пресъдено нещо и следователно съдът по несъстоятелността е длъжен да се съобрази с него. За да отхвърли молбите и на двамата молители решаващият състав се е позовал на данните от заключението на счетоводната експертиза прието по делото относно обективното икономическото и финансово състояние на ответното дружество по баланса към 31.12.2007 г. и въз основа на дадените от вещото лице коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и на финансова автономност и задлъжнялост е стигнал до извода, че дружеството-длъжник е в състояние да изпълни и че изпълнява паричните си задължения и следователно липсва изобщо елемент от фактическия състав на неплатежоспособността-обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение, както и че същият разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите/чл.631 пр.2 от ТЗ/ . Следователно крайните му правни изводи и произнасянето му в обжалваното решение, не е в пряка зависимост от отговора и на този въпрос, доколкото обратният отговор не би се отразил на крайния извод: липсата на доказано състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост на ответното дружество.
От изложеното следва, че така разгледаните два въпроса не са от значение за изхода на спора, тъй като не обуславят правните изводи на решаващия съд по същество на спора или те не попадат в категорията правен въпрос, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №331 от 01.03.2010 г.на П. апелативен съд по т.д. №1094/2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.