О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 648/24.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на дванадасети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1807 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 58/ 18.01.2019 г. по гр.д. № 2213/ 2018 г. , с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение 3446/ 20.07.2018 г. по гр.д. № 1159/ 201г. на Варненски районен съд, е отхвърлил исковете на Р. М. К. срещу ОУ „Св. СВ. Кирил и Методий“ гр. Варна и срещу С. Ф. В. с правна квалификация съответно чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията от множественото счупване на дясната подбедрица на ищцата от 12.06.2014 г.
Решението се обжалва от Р. М. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Отговаря ли юридическото лице-възложител на работата по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техните работници и служители при или по повод на възложената им работа, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди? 2. „За релевантното и точно установяване наличието или липсата на предпоставките за реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците по чл. 49 ЗЗД и по чл. 45 ЗЗД и за причинната връзка между травматичното събитие от 12.06.2014 г. и настъпилите вредни последици“ и 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, а и събраните по делото доказателства? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и обуславящи изводите на въззивния съд. По първия и третия обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие съответно с т. 7 от ППлВС № 7/ 30.12.1959 г. и с конкретни решения на ВКС. Вторият намира да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол). Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и съществено процесуално нарушение (на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендира разноски.
Ответното училище и ответникът С. В., ответници и по касация, възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (аргумент от обратното на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК), подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът, а исковете са отхвърлени), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но сочените основания за допускането на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
Изводът, че исковете са неоснователни, въззивният съд е направил, защото е приел за недоказани твърденията в исковата молба – травмата от 12.06.2014 г. на ищцата, ученик в ответното училище, да има за причина удар с топка от друг ученик на училището по време на час по физкултура, в който са взели участие ученици от две паралелки (общо 56 ученици, спрямо действията на които контролът от един учител е бил невъзможен), а непосредствено след това на ищцата да не е била оказана в училището адекватна медицинска помощ. Напротив, след извършена съвкупна преценка на събраните доказателства, въззивният съд е установил от фактическа страна, че травмата е настъпила по време на участие на ищцата в спорна игра в час по физкултура в училището, при която тя се е подхлъзнала назад и е паднала. Непосредствено след инцидента първичен преглед на ищцата е извършил училищният лекар, който се е обадил на нейния баща. Обаждане към спешна помощ не е имало, доколкото при телефонния разговор бащата е съобщил, че тръгва към училището и е пристигнал в рамките на десет минути. Дотогава ищцата не е местена поради предположението на училищния лекар кракът й да счупен. Пристигнал в двора на училището, родителят е грабнал детето си и е побягнал към кола, с която ищцата е превозена до лечебно заведение за спешна медицинска помощ. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е изключил неимуществените вреди, изразени в понесени болки и страдания по времето и след настъпилото травматично увреждане на ищцата, да са по причина на деликт. Приел е, че те имат за причина единствено поведението на ищцата, а това изключва както отговорността по чл. 45 ЗЗД на ответника С. В., директор на ответното училище, така и гаранционно-обезпечителната отговорност на училището по чл. 49 ЗЗД.
При тези мотиви на въззивния съд първият въпрос не обуславя въззивното решение, доколкото въззивният съд е приел, че травматичното увреждане има за единствена причина поведението на ищцата. Следователно по него е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Изключва го и втората част на изложението към касационната жалба: „за релевантното и точно установяване наличието или липсата на предпоставките за реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците по чл. 49 ЗЗД и по чл. 45 ЗЗД и за причинната връзка между травматичното събитие от 12.06.2014 г. и настъпилите вредни последици“. Първо, в тази част изложението няма характеристика на материален или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изследването му разкрива по-скоро характеристика на касационно оплакване, тъй като въззивният съд неправилно е изключил материално-правните предпоставки по чл. 45 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД. В настоящата фаза обаче по селектиране на жалбата Върховният касационен съд не разглежда заявени касационни оплаквания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС).
Третият процесуално-правен въпрос касаторът свързва с това, че въззивният съд не е обсъдил задълженията на ответника С. К., доколкото дейността й като директор на училището е нормативно определена (чл. 147, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета). И този въпрос не обуславя въззивното решение, доколкото мотивът, с който въззивният съд е възприел предявените искове за неоснователни, е недоказаност на твърденията по исковата молба, а именно – травматичното увреждане на ищцата да е по причина на действията на друг ученик на училището и в училището да не й е била оказана адекватна медицинска помощ. И по него е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Позоваването на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, – не е достатъчно. При заявяването му касаторът не следва да формулира материално-правен или процесуално-правен въпрос (аргумент от буквалния прочит на разпоредбата), но е длъжен да обоснове в какво се изразява очевидната неправилност на решението. При липса на такава обосновка, какъвто е настоящият случай, ответникът по касация е лишен от право на защита в етапа по селекция на касационната жалба по заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Правото на защита/ на участие на страните във всеки стадий на процеса е с конституционно основание – чл. 122, ал. 1 КРБ. Изложеното изключва и това основание за допускане на касационната жалба до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответното училище прави пред настоящата инстанция, а на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА да заплати на адв. М. Б. Р., осъществил безплатно процесуалното представителство на ответника С. В. пред настоящата инстанция, възнаграждение в размера от 500 лв. Размерът е минималният по чл. 9, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., доколкото делото не разкрива правна сложност.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 58/ 18.01.2019 г. по гр.д. № 2213/ 2018 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. М. К. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр. Варна сумата 980.00 лв., а на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА да заплати на адвокат М. Б. Р. сумата 900.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.