О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
гр. София, 29.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3303/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. О. – малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител С. Г. Р., двете от [населено място], общ. Т., срещу въззивно решение № 1061 от 25.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 281/2015 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 19.11.2014 г. по гр. д. № 11765/2013 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Г. Д. О. против ЗК [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 84 000 лв. до присъдените от първата инстанция 120 000 лв. В частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила съгласно чл.296, т.2 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на иска в пълен размер и за присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в жалбата и в самостоятелно изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация ЗК [фирма] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 06.11.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени частично решението по гр. д. № 11765/2013 г. на Софийски градски съд и да отхвърли предявения от Г. О. – чрез нейната майка и законен представител С. Р., против ЗК [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 84 000 лв. до 120 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че определеното по справедливост обезщетение от 120 000 лв., което малолетната ищца има право да получи като паричен еквивалент на неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на баща й Д. Ш. при ПТП на 20.11.2012 г., следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ГПК с 30 %, предвид установения по делото принос на пострадалия за настъпване на вредите и своевременно релевираното от ответника – застраховател възражение за съпричиняване.
Въззивният съд е квалифицирал като принос на пострадалия, предпоставящ намаляване на обезщетението съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, пътуването на същия без предпазен колан в автомобила, с който е реализирано произшествието, и съгласието му да пътува в автомобила, управляван от пиян водач с концентрация на алкохол в кръвта към момента на произшествието 1.84 промила, въпреки знанието на този факт.
Изводът за съпричиняване чрез неползване на предпазен колан е мотивиран със заключението на автотехническата експертиза, което според въззивния съд съдържа констатация, че пострадалият е пътувал в автомобила без поставен колан, тъй като в случай на използване на колана биха били ограничени гръдните травми, предизвикали смъртта му. Въззивният съд не е възприел довода на процесуалния представител на ищцата, че съпричиняването под формата на неползван предпазен колан е отречено с решение по гр. д. № 50/2014 г., постановено по искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на другите наследници на починалия Д. Ш., с аргумент, че казусът по това дело е разгледан при други обстоятелства.
Относно употребата на алкохол от водача въззивният съд се е позовал на заключението на съдебномедицинската експертиза, че при концентрация на алкохол в кръвта 1.84 промила се проявяват нарушения на говора, некоординирани движения, отделяне на алкохолни изпарения от устата, които проявления са очевидни за третите лица. С оглед на заключението съдът е направил извод, че пострадалият е знаел за употребения от водача на лекия автомобил алкохол, защото е могъл да забележи посочените особености в състоянието му, и е следвало да предположи, че съществува опасност да бъде увреден, ако пътува в управлявания от него автомобил. Съдът е приел, че като се е съгласил да пътува в автомобила, въпреки състоянието на водача, и като се има предвид механизма на реализиране на произшествието, пострадалият сам е поел риска от увреждане и поведението му представлява особена форма на съпричиняване, свързана с последиците по чл.51, ал.2 ЗЗД.
По допускане на касационното обжалване :
В жалбата и в изложението по чл.280, ал.1, т.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че : 1. Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливото обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/1968 г.; 2. Знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача представлява ли обстоятелство, повишаващо риска от настъпване на конкретното ПТП – противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о.; 3. Може ли от доказателствата по делото да се направи извод, че е налице съпричиняване, след като началният удар е челен със скорост над 100 км./ч.; 4. Налице ли е съпричиняване на вредата от пострадалия, който е бил пътник в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, и сам по себе си този факт обосновава ли наличие на съпричиняване – противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК в решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о. и решение по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ТК; 5. Допустимо ли е при едно и също ПТП с един и същ пострадал по искове на двамата му наследници в едно от решенията да се приема, че налице съпричиняване от страна на пострадалия, а в другия, че такова не е налице, предвид решението по гр. д. № 50/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Първият от въпросите, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, е включен в предмета на спора, разрешен с обжалваното решение, но не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД ищцата /сега касатор/ има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща си в пълния присъден от първата инстанция размер – 120 000 лв., но е намалил обезщетението до размер на 84 000 лв. на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Присъждането на обезщетение в по-нисък от претендирания размер не е обусловено от преценка на критериите, релевантни за принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, или от недостатъчното им оценяване в противоречие с постановките на ППВС № 4/1968 г., а е резултат от прилагането на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и произтичащото от това редуциране на обезщетението. Поради изложеното касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД не може да се допусне.
Въпросът по п.3 – дали може от доказателствата по делото да се направи извод за съпричиняване, с оглед механизма на увреждащото ПТП, е от значение за правилността на въззивното решение и според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставлява общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби съобразно специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, а не преценява фактите и доказателствата по делото и не осъществява касационен контрол върху правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд при анализа на доказателствата и установяването на фактическата обстановка по спора.
Въпросите по п.2 и п.4 – относно знанието на пострадалия за употребен от водача алкохол и наличието на съпричиняване като форма на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, са от значение за изхода на делото, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Отговор на тези въпроси е даден с приетото от ОСТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., с което е уеднаквена противоречивата съдебна практика и са дадени задължителни указания за съдилищата в Република България относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Според указанията в т.7 от тълкувателното решение, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законовоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В съобразителната част на решението е разяснено, че в разглежданата хипотеза поведението на пострадалия е форма на обективен принос по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като се изразява в поемане на предвидим и реално очакван риск от увреждане или в неговото неоправдано игнориране, което е противоправно и е в пряка причинно – следствена връзка с вредоносния резултат от реализираното пътно – транспортно произшествие; за да намери приложение чл.51, ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва да са идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай. Обжалваното решение е постановено преди приемане на тълкувателното решение, но даденото с него разрешение е изцяло в смисъла, в който са и задължителните указания на ОСТК на ВКС. За да намали обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото е установено знание на пострадалия за употребения от водача алкохол в количество, надвишаващо законовоустановения минимум, и че настъпването на смъртта на пострадалия в резултат на произшествието се намира в обективна причинно – следствена връзка с поетия риск да пътува в управлявания от пияния водач лек автомобил. След като решението съответства на задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСГТК на ВКС, не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доводите за неправилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД са извън обхвата на производството по чл.288 ГПК и не следва да се обсъждат. Не следва да се обсъждат и представените във връзка с разглежданите въпроси решения по чл.290 ГПК, тъй като те предхождат приемането на тълкувателното решение и обективираната в тях практика не е актуална.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по последния въпрос в изложението относно допустимостта да се разрешава по различен начин спорът за съпричиняване на вредите от пострадалия, когато исковете на отделните наследници на пострадалия се разглеждат в самостоятелни дела. Въпросът е поставен във връзка с релевирания пред инстанциите по същество и в касационната жалба довод, че с решение по гр. д. № 50/2014 г. на Софийски апелативен съд са уважени искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на другите наследници на пострадалия Д. Ш., като в мотивите към решението е прието, че не е налице принос на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД поради неизползване на предпазен колан. Решението е представено с жалбата /без отбелязване да е влязло в сила/ и от мотивите към него е видно, че изводът за отсъствие на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е направен след анализ на приетите по дело заключения на съдебномедицинска и съдебнотехническа експертиза, в зависимост от констатациите на които е прието, че използването на предпазен колан не би предотвратило получените при произшествието телесни травми, причинили непосредствено смъртта на Д. Ш.. За разлика от тези мотиви, в мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че според заключението на автотехническата експертиза използването на предпазен колан би ограничило опасните за живота на пострадалия травми и по този начин би предотвратило неговата смърт. Противоположните разрешения на въпроса налице ли е съпричиняване се дължат на различните констатации в експертните заключения, на базата на които съдилищата са формирали изводите си относно предпоставките за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД, а не на различно разрешаване на идентичен правен въпрос, обосноваващо допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Във връзка с обсъждания въпрос настоящият състав на ВКС препраща към становището си, изразено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 193/22.12.2015 г. по т. д. № 912/2015 г., че за разлика от наказателния процес, при който основен принцип е принципът на разкриване на обективната истина, в гражданския процес принципът за дирене на истината /чл.10 ГПК/ е свързан с търсене на формалната истина и по тази причина формалната истина, установена в предходни съдебни решения, не е задължителна за съдебния състав, разглеждащ идентична претенция, предявена от друг ищец; при решаване на спора съдебният състав е обвързан от твърдените пред него факти и от събраните за установяването им доказателства и обстоятелството, че различни претенции са заведени с отделни искови молби, въз основа на които са образувани отделни производства, обуславят възможността за различно възприемане на общите факти и за различно решаване на правата и задълженията, които почиват на едно и също основание; лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък, не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.1 ГПК и не е задължително решението да бъде еднакво спрямо всички тях. Посочените съображения важат в пълна степен и за конкретния случай, поради което различното произнасяне в обжалваното решение и в предходното решение по исковете на другите наследници на същия пострадал по въпроса за съпричиняването /с оглед неползването на предпазен колан, тъй като знанието за употреба на алкохол от водача не е сочено като форма на принос в производството по гр. д. № 50/2014 г. на Софийски апелативен съд/ не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 281/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1061 от 25.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 281/2015 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :