О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 04.10. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 5790 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на М. А. М. в качеството на [фирма], [населено място] чрез адв. К. Д. Д. от АК – Благоевград против определение № 3379/15.08.2013 г. на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 731/2013 г.
С него, като е потвърдено определението на първостепенния Разложки районен съд, е прекратено производството по делото и исковата молба е върната поради неизпълнение на указанието за вписването й в Служба по вписванията.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
М. А. М. в качеството на [фирма], [населено място] е предявил положителни установителни искове за собственост върху недвижими имоти.
Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от съда за вписването й в Служба по вписванията, като са указания за срока на изпълнение и последиците при неизпълнение.
По искане на ищеца съдът е продължил срока за изпълнение на горното указание, но и след изтичането му, ищецът не е представил доказателства, че е вписал исковата молба.
Районният съд върнал исковата молба и прекратил образуваното по нея исково производство. Определението е потвърдено от въззивната инстанция.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въпросът, повдигнат в изложението – когато с една искова молба се предявяват няколко иска, от които само част подлежат на вписване, а останалите – не, следва ли заради не вписването в срок на исковата молба да се прекрати производството по всички искове или само по отношение на исковете, които подлежат на вписване, е неотносим към делото, защото ищецът, сега касатор е предявил два обективно кумулативно съединени искове за собственост върху недвижими имоти. Следователно, исковата молба и по двата иска подлежи на вписване и неизпълнението на даденото в този смисъл указание, е връщане на исковата молба и прекратяване на съдебното производство изцяло.
Следващият въпрос – следва ли при постановяване на такова определение съдът да се произнесе по въпроса за връщане на внесената държавна такса изцяло или най-малкото по отношение на исковете, които не подлежат на вписване, от една страна е неотносим, защото, както стана ясно и исковата молба и по двата иска, предявени от ищеца, подлежи на вписване, а и въпросът за връщане на таксата няма отношение към този за връщане на исковата молба, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК. От друга страна, няма никакво съмнение в практиката, а и в тази й част Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е ясна, че внесената държавна такса по дело, по-късно прекратено, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба, не се връща – не само служебно, но и по искане на страната.
Последният повдигнат въпрос е дали при въззивната проверка следва да се изследват причините за неотстраняване на нередовностите и да се постановява връщане само при бездействие на ищеца или да се постановява връщане и когато неспазването на срока за вписване се дължи на действия на първоинстанционния съд и съдията по вписванията.
Правният въпрос не поставя затруднения в практиката, която е трайна и непротиворечива, така че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд проверява единствено дали първостепенният съд е оставил правилно без движение исковата молба, указанията ясни ли са, достигнали ли са до ищеца, кога и той предупреден ли е за срока, в който трябва да изпълни, както и за последиците, ако не го стори. Въззивната инстанция проверява също така заключението на първата инстанция за това последвало ли е изпълнение, съответно дали е било в срок.
Други обстоятелства, които са забавили изпълнението или са го осуетили са от значение евентуално за производството по удължаване или по възстановяване на срок.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 3379/15.08.2013 г. на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 731/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: