О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 09.10.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 304 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Г. Н. срещу решение № ІІ-144/28.10.2011 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по гр.д. № 1344/2011 г. в отменително- уважителната му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – М. С. В. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Бургаски районен съд /БРС/ е предявен иск от М. С. В. срещу [фирма] по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 1200 лв. както и сумата 6000 евро, представляващи припадащ се дял на ищцата от дължимите на всички прехвърлители неустойка по договор за прехвърляне на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство. Искът е отхвърлен в цялост от БРС. БОС е отменил първоинстанционното решение в частта, в която претенциите са отхвърлени за 1110 лв. и 6000 евро и е постановил друго, уважаващо същите претенции в отменените размери. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата отхвърлителна част. БОС е приел, че отношенията между страните са по договор за прехвърляне право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство, като ищцата М. В. е едно от общо деветте физически лица прехвърлители по този договор. Прието е още, че съобразно сроковете за изпълнение по договора /т.19/ е налице забава от четири месеца и десет дни за изпълнение на строителните работи и предаване на собствениците на построеното с акт образец 15. БОС е приел още, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на [фирма] за заплащане на уговорената в т.28 от договора неустойка. Съображенията на съда са свързани с доказателствата по делото, установяващи, че [фирма] е сключило договор за строителен надзор с [фирма], на което дружество е възложило действия по строителен надзор върху сградата, предмет на договора. Съобразно чл.157 ал.2 ЗУТ откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и в присъствие на служители по чл.223 ал.2 от лицето, упражняващо строителен надзор за обекта или от техническия ръководител на строежа. [фирма] не е положило дължимата грижа по смисъла на чл.63 ЗЗД да сключи договор за строителен надзор с фирма, която да изпълни точно задълженията си по последния, поради което носи отговорност за виновното неизпълнение на поетото задължение в срок, дължащо се на лошо изпълнение на задълженията на служители на фирмата, осъществяваща строителен надзор / [фирма]/. В случая причината за забавяне на строителството е в необходимо изменение на РУП, поради изместване на сграда вследствие на погрешно означени репери. Видно от представения протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж, действието по означение на регулационните и нивелетни репери е извършено от представител на фирмата за строителен надзор – [фирма]. БОС е изложил подробни съображения във връзка с представените по делото писмени доказателтва както и заключението на СТЕ.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в касационната жалба и допълнение към нея касаторът визира като съществен материалноправен въпрос виновното неизпълнение от страна на [фирма] и приетото от БОС, че то е с оглед действия на трети лица. Излага доводи за обективната невъзможност на [фирма] по смисъла на чл.81 ЗЗД и правното разрешение от БОС по този въпрос, което е в противоречие с приложената съдебна практика. Следва да се посочи, че доводите на касатора са относими към неправилност на въззивното решение и не могат да бъдат обсъждани на този етап, доколкото законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК и чл.281 ГПК. Тези доводи не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а и не съответстват на приетата от БОС фактическа обстановка. Както се посочи по-горе БОС е мотивирал доводите си за отговорността на [фирма] за уговорената неустойка с избора на фирмата, осъществяваща строителен надзор, с която е налице сключен договор и с недостатъчен контрол върху действията на служителите от тази фирма, които доводи не се коментират във връзка с договора. Доколкото е представена съдебна практика във връзка с дължима договорна неустойка и приложение на чл.81 ЗЗД, няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите за приложението на чл.92 и чл.81 ЗЗД. Приложените решения на ВКС и БАС са по казуси, обективно неидентични с настоящия. Определение № 105/12.11.2008 г. на ВКС е по реда на чл.288 ГПК и не обосновава наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР №1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, което се отнася и за приложеното решение № 3301/07.04.2003 г. на ВАС и решение на М. № 36/2002 г.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-144/28.10.2011 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1344/2011 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.