О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 11.11.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2813/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. С. Ц. от [населено място] срещу определение № 1413 от 26.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2029/2015 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу определение № 13379 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 11053/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което производството по делото е прекратено по отношение на него на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на исковете.
В частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразено е несъгласие с извода на решаващия състав, че към момента на „направения отказ от иска” упълномощеният от ищцата Г. Ц. адвокат (адвокат А.) е разполагала с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Според частната жалбоподателка, приемайки, че пълномощното от типизирания адвокатски кочан включва и правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, съдът е тълкувал стеснително посочената законова норма, с което „отваря широко вратите за злоупотреба с представителна власт”. С оглед становището си, че не е налице изрично упълномощаване на адвокат А., частната жалбоподателка поддържа, че същата не е могла да получи и изпратеното до нея съобщение за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, от което съответно прави извод, че изобщо не е започнал да тече срок за обжалване на прекратителното определение и следователно подадената срещу него частна жалба не е просрочена.
Ответниците по частната жалба – Т. П. Ц. от [населено място] и Агенция „Митници”, [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на Г. С. Ц. от [населено място] срещу определение № 13379 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 11053/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което производството по делото е прекратено по отношение на нея на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на исковете, въззивният съд е приел, че частната жалба е просрочена и като такава – недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно спазването на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК е в съответствие с данните по делото. Видно от съдържащата се по първоинстанционното дело разписка (лист 6), съобщението за постановеното от Софийски градски съд определение № 1339 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 11053/2009 г. е връчено на частната жалбоподателка Г. С. Ц., чрез упълномощения от нея адвокат М. А., на 30.11.2009 г. С оглед на тази дата, едноседмичният срок за обжалването му изтича на 07.12.2009 г. И тъй като частната жалба е подадена едва на 20.11.2014г., т. е. почти пет години след изтичане на преклузивния законов срок, същата е просрочена и не подлежи на разглеждане, както правилно е приел и въззивният съд.
Неоснователно е твърдението на частната жалбопотаделка, че за нея срокът за обжалване изобщо не е започнал да тече, доколкото тя не е уведомена лично за прекратяване на производството по делото, а е уведомена чрез адвокат А., която обаче не е разполагала с изрично пълномощно за оттегляне на иска. Преди всичко, следва да се отбележи, че доводът за липса на изрично упълномощаване на посочения адвокат за извършване на процесуални действия по разпореждане с предмета на делото (в т. ч. за оттегляне на иска) е относим към законосъобразността на самото прекратяване на съдебното производство (което не е предмет на настоящата частна жалба), но е ирелевантен към преценката за редовността на уведомяването на страната за прекратяването. Получаването на призовки и съобщения е процесуално действие, за което е необходимо общо, а не изрично упълномощаване. С оглед на това и при наличието на надлежно учредена представителна власт в полза на адвокат А., видно от намиращото се по първоинстанционното дело пълномощно от 20.02.2009 г., което не е оттеглено към датата 30.11.2009 г., полученото от същата съобщение за прекратяване на производството по делото е законосъобразно и като такова поставя началото на едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на приложеното към съобщението определение.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1413 от 26.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2029/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: