ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 649
София, 12. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 983 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 425/14.12.2016 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 595/2016, с което е обезсилено решение № 894/18.07.2016 на Пернишкия районен съд по гр. д. № 6688/2015 по иска за законни лихви от 01.04.2011 до 10.06.2014 г. и е потвърдено същото решение в останалата част, в която са уважени частично предявените искове за установяване съществуването на вземане по финансов начет със законните лихви.
Недоволен от решението в частта, в която са отхвърлен предявените искове и в частта за разноските е касаторът [фирма], представляван от адв. А. П. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за материалната доказателствена сила на акта за начет и допустимостта констатациите в акта да бъдат оборвани, в т.ч. със свидетелски показания, както и за предпоставките, при наличието на които въззивният съд допуска нови доказателства във въззивното производство и по материалноправния въпрос за задължението на съда да търси действителната обща воля на страните по сключен договор съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Противоречива съдебна практика не е представена.
Ответниците по жалбата Б. Б. Д., представляван от адв. Г. М. от ПАК и Е. И. С., представлявана от адв. А. А. от ПАК, я оспорват, като считат, че правни въпроси не са формулирани, а доколкото има позоваване на отделни текстове на закона не е посочено какво отношение имат те към обжалваното решение. Не са посочени нито са представени съдебни решения, в които някакви правни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивното решение е по същество правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендират направените разноски в касационното производсдтво.
Ответникът по жалбата А. И. Н., извършващ търговия под фирмата [фирма] със седалище П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че претендираната вреда произтича от заплатена на третото лице по-висока цена за доставка на кисело мляко, сухо мляко и масло в сравнение с уговорените пределни цени за килограм продукт, поради фактурирането и заплащането на цените на бройка пакетирани продукти с различно тегло; както и заплатена на третото лице недължима цена за доставка на продукти по разчети, поради неправилното потвърждаване на разчетите от отчетниците. Щетата от първия източник е действително претърпяна, тъй като заплатената цена според броя на пакетираните продукти с различно тегло надхвърля уговорената пределна цена на килограм със сумата 117,10 лева. До претендирания размер 3.513,72 лева няма вреда, тъй като действителното количество на доставените продукти е по-малък от договореното общо количество, като предел на възможните поръчки. Ответниците-отчетници не са подали възражение срещу издадената по искане на третото лице заповед за изпълнение на паричното вземане на третото лице срещу ищеца за заплащане на цената на действително доставени други продукти, тъй като макар и към съответния момент да не е изтекъл срокът за плащане, но той е изтекъл по-късно и макар ползваната счетоводна програма да не е позволявала аналитичното отчитане на доставките, те са включени във водения дневник на продажбите и подадените справки-декларации по ЗДДС, като аналитичното отчитане на доставките е водено извънсчетоводно в таблици, които отразяват вярно и точно осъществения оборот. Вещото лице е посочило коя фактура, издадена от третото лице към коя стокова разписка се отнася, съпоставяйки количествата и вида на стоките в двата счетоводни документа.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика, че съставеният по надлежния ред акт за начет се полза с материална доказателствена, но тя може да бъде оборена с всички доказателства, в т.ч. свидетелски показания; когато не следи служебно за интереса на никоя от страните той не може да допусне нови доказателства във въззивното производство, освен по искане на страните, когато правнорелевантните факти са новонастъпили, когато те са новооткрити и страната не е могла да ги узнае, посочи и представи своевременно, както и когато те не са събрани в пръвоинстанционното производство поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд. Съдът търси действителната обща воля на страните, като тълкува отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
При този изход на делото на ответниците по касацията следва да бъдат присъдени разноски в касационното производство в размер на съответно 2.000 и 600,00 лева, както са поискани.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 425/14.12.2016 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 595/2016.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на Б. Б. Д. сумата 2.000,00 лева и на Е. И. С. сумата 600,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.