1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
С., 12.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 813/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. К. от В., срещу определение № 855 от 08.08.2011 г. на Пернишки окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 635/2011 г. Със същото е потвърдено разпореждане № 145/29.04.2011 г. по ч. гр. д. № 52/2011 г. на Районен съд [населено място], с което се отхвърля изцяло подадено заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Макарина П. О. от [населено място] за заплащане на следните суми: 7 328,40 лв. – главница по договор за кредит от 24.07.2008 г.; 651,77 лв. – договорна лихва за периода от 05.07.2009 г. до 20.10.2010 г.; 483,61 лв. – наказателна лихва за периода от 05.07.2009 г. до 20.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което същият се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Пред П. е атакувано определение на РС [населено място], с което е отхвърлено изцяло заявлението на [фирма] [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Макарина П. О. от [населено място] за заплащане на следните суми: 7 328,40 лв. – главница по договор за кредит от 24.07.2008 г.; 651,77 лв. – договорна лихва за периода от 05.07.2009 г. до 20.10.2010 г.; 483,61 лв. – наказателна лихва за периода от 05.07.2009 г. до 20.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е подадена на 21.09.2011 г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу определение № 855 от 08.08.2011 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч. гр. д. № 635/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: