О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 14.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2462/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. В. Р. срещу определение №222 от 11.07.2016г., постановено по ч.т.д.№197/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение №169/11.05.2016г. по т.д.№62/2014г. на Ямболски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че направеното от ищеца оттегляне на иска е в резултат на погасяването на кредита и последващата липса на предмет на спора. Излагат се съображения, че частичното погасяване на кредита е направено от трето лице без знанието и участието на касаторката. Сочи се, че към датата на образуването на заповедното производство не е била налице предсрочна изискуемост на кредита, което обуславя неоснователността на предявения иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК. Същевременно се поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл.232 ГПК, обжалваното определение е постановено след първото по делото заседание без съгласието на касаторката за прекратяване на делото, както и че спорът не е бил подведомствен на държавния съд. Иска се отмяна на въззивното определение и допълване на определение №169/11.05.2016г. по т.д.№62/2014г. на Ямболски окръжен съд като бъдат присъдени на А. В. Р. на основание чл.78 ал.4 ГПК направените от нея съдебни разноски в заповедното производство и в производството по иска по чл.422 ГПК пред Ямболски окръжен съд общо в размер на 8560лв, както и да бъдат присъдени направените от А. Р. разноски за въззивната и за касационната инстанция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поставя следния процесуалноправен въпрос, във връзка с който твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а именно: „Следва ли да се уважи направено искане с правно основание чл.248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото в случай, че делото е прекратено в закрито съдебно заседание въз основа на отправено от ищеца изявление за оттегляне на иска, в случай, че основанието за прекратяването е по причина извън поведението на ответника?”. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №455/12.11.2010г. по гр.д.№405/2010г. на ВКС, ІІ г.о и определение №101/12.03.2012г. по гр.д.№102/2012г. на ВКС, ІІ г.о.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма], в който се поддържа, че не се са налице предпоставките за допускане на касация на обжалваното определение, тъй като поставеният въпрос е изцяло извън предмета на спора и не е обусловил изхода на делото. Отделно се сочи, че въпросът е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение №277/14.05.2014г. по гр.д.№2432/2014г. на ВКС, І г.о и определение №626/20.08.2012г. по гр.д.№275/2010г. на ВКС, ІV г.о. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба с оглед липсата на представени по делото доказателства за заплащане на претендираните от касаторката разходи за адвокатска защита като при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. С отговора се претендират разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 ГПК съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция определение№222/ 11.07.2016г. по ч.т.д.№197/2016г. въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил определение №169/11.05.2016г. по т.д.№62/2014г. на Ямболски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата вх.№2317/6.04.2016г. на А. Р. с правно основание чл.248 ал.1 ГПК за допълване на определение №120/28.03.2016г. за прекратяване на делото чрез присъждане на разноски в полза на ответницата общо в размер на 8 560 лв.
За да потвърди първоинстанционното определение въззивният състав е споделил извода на окръжния съд по аналогия с чл.78 ал.2 ГПК, че не може да бъде реализирана отговорността на ищеца по правилата на чл.78 ал.4 ГПК, когато след предявяване на иска, поради нови факти, независещи от поведението на ищеца, предявеното от него право бъде погасено. Въззивният състав е допълнил, че съгласно установената съдебна практика при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иск, обусловено от нововъзникнали факти, независещи от поведението на ищеца, в т.ч. погасяване задължението чрез последващо предявяването на исковата молба плащане или извънсъдебно прихващане, направените разноски от ответника /който е дал повод за завеждане на делото/, остават в негова тежест. Като новонастъпил факт, обуславящ освобождаването на ищеца от отговорност за заплащане на разноските на ответника, въззивният съд е посочил извършеното плащане след предявяването на иска /с платежно нареждане от 10.06.2015г. и вносна бележка от 12.06.2015г./, погасяващо задължението, предмет на спора. Отделно „само за изчерпателност” въззивният състав е изложил съображения за недоказаност на претендираните от А. Р. разноски с молбата по чл.248 ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставеният от касаторката в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос: „Следва ли да се уважи направено искане с правно основание чл.248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото в случай, че делото е прекратено в закрито съдебно заседание въз основа на отправено от ищеца изявление за оттегляне на иска, в случай, че основанието за прекратяването е по причина извън поведението на ответника?” не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Както бе посочено по-горе решаващият аргумент на съда за неоснователност на претенцията на ответницата за разноски по чл.78 ал.4 ГПК, е свързан с извода на съда, че новонастъпилият факт, не е свързан с поведението на ищеца, т.е., че извършеното плащане на задължението след предявяване на иска, обусловило оттеглянето на иска и прекратяването на производството, е обстоятелство, което не е обусловено от действията или волята на ищеца. В тази връзка следва да се отбележи, че в обжалваното определение, съдът не е обсъждал дали оттеглянето на исковата молба е станало или не „по причина извън поведението на ответника”. А дали следва да се уважи искането на ответника за разноски, когато е извършено плащане на задължението от трето лице / по причина извън поведението на ответника/, е въпрос по правилността на обжалваното определение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. По същите съображения неотносимо за допускането на касация е твърдението в частната касационна жалба за изначална неоснователност на предявения иск по чл.422 ал.1 ГПК.
В контекста на изложеното поставеният от касаторката въпрос не е значим за конкретния спор и не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да се разглежда соченото допълнително основание от касатора по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторката следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 400 лв. – направени разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция за изготвяне на отговора на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №222 от 11.07.2016г., постановено по ч.т.д.№197/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА А. В. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.9 вх.Б ап.4 да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата 400лв. /четиристотин лева/ – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :