7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
С., 14,07,2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2834/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №832 от 24.04.2015 г. по т.д. №2967/2014 г. на Софийски апелативен съд .
Ответниците по касация – А. и М. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Поставил е като процесуалноправен въпросът – „ Кой е надлежно легитимирания ответник по иска с правно основание чл.12 ЗЗД, когато приватизационната процедура е проведена по реда на отменения ЗППДОП- М. или М.”. Поддържано е противоречие с решение №234/12г. на ВКС, ІІ т.о. Във връзка с така поддържаното противоречие, страната е заявила, че съдът не е съобразил, че при предявени права срещу държавата, като продавач по приватизационен договор, представителството в процеса се осъществява от министъра, което следвало от законовото му овластяване да прехвърли от нейно име държавна собственост. От така обоснованото противоречие, касаторът е извел, че съдът следял служебно за осъществяваното представителство и като е приел за пасивно легитимирани М. и А., то съобразно т.5 на ТР ОСГТК №1/13г., решението му било недопустимо.
Доводите са правно необосновани.Страната е смесила различни правни категории- като процесуално представителство и надлежна страна в процеса. Освен това е поддържала недопустимост на решението,без да развие съображения относно предпоставките й. Т.5 на ТР ОСГТК №1/13г.съдържа разяснения, относно процедирането на съда при констатиране на нередовност на исковата молба от ВКС, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум и в частност в хипотеза, при която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а петитума е насочен срещу друго лице. Тази хипотеза не е установена по делото, нито е твърдяна от касатора като налична и обосноваваща довод за недопустимост на акта. В случая, иска по чл.12 ЗЗД е насочен именно от настоящия касатор срещу Министерство на Регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на съконтрахент по приватизационния договор и срещу А.,срещу които същият е изложил конкретни доводи, свързани с претенцията му. Сключването на процесния договор е в резултат от проведена конкурсна процедура. С оглед особеностите на такава сделка, страна по приватизационния договор е държавата, която като участник в частноправни отношения, притежава характеристиката на особено юридическо лице, а органа по приватизация е продавач по приватизационната сделка, тъй като тази държавна функция по силата на закона е възложена на него- чл.3 ЗППДОП/отм./. Органа по приватизация се определя от Министерски съвет и същият изрично е очертан като такъв в самият договор- арг. от цитираната норма. В случая приватизационния договор е сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на орган по чл.3 ЗППДОП/отм./, а заповедите за откриване на приватизационната процедура не са индивидуализирани като издадени от министъра на Р. в качеството му на самостоятелен орган, а са подписани от министъра като представляващ министерството и този извод се налага не само от самата заповед и нейното съдържание, но и от това, че в договора финализиращ процедурата, органа по чл.3 ЗППДОП/отм./ е ясно очертан. Съгласно чл.30, ал.3 ЗППДОП /отм./- именно органа, който прехвърля правото на собственост на купувача е този, който е определен да представлява държавата по реда на чл.3 ЗПППДОП/отм./. При тези фактически данни по спора се налага извод за обосновано различие с приложеното решение на ВКС, което е счетено от страната за противоречиво разрешаващо поставения въпрос и при което продавач по приватизационния договор и съответно орган по чл.3 ЗППДОП/отм./ е бил министъра в качеството му на самостоятелен орган, който е представлявал държавата, а въззивния съд е приел неоснователност на иска, поради липса на материалноправна легитимация,какъвто не е разглеждания случай, тъй като мотивите на състава на САС за отхвърляне на иска са съвсем различни и не засягат пасивната легитимация на ответниците.
Извън горните съображения, развити за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че поставеният въпрос, освен това, не отговаря на критериите по чл.280, ал.1 ГПК. Той изобщо не е разглеждан от въззивния съд, тъй като не е сочен като нарушение и във въззивната жалба а и неговите решаващи изводи не са свързани с липсата на материалноправна, респ. процесуалноправна легитимация. Следователно, по така поставения въпрос страната не обосновава нито недопустимост на съдебният акт, нито общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий.
Касаторът е поставил въпросът- „Длъжен ли е въззивният съд да изясни делото от фактическа страна и да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните.” Страната е поддържала противоречие с решение № 212 /12г. на ВКС, ІІ т.о. като е развила съображенията си за това, че съдът бил длъжен да се произнесе по всички доводи на страните и възражения. Така поставен въпросът е общ и съставлява по-скоро оплакване за неправилност на акта, отколкото поставен правен въпрос, свързан с решаващ мотив на съда. Този извод произтича от изключително подробното мотивиране на решението, свързано с приетото за неоснователност на иска, като доводите на страните също са разгледани подробно и обсъдени в контекста на събрания доказателствен материал. Нещо повече, съставът за пълнота е обсъждал и неприети доказателства по спора, отчитайки неотносимостта им за разрешаването му. Общо поставеният въпрос, страната не е обосновала с конкретно оплакване за необсъждане на нейно възражение, въведено с въззивната жалба, което съответно рефлектира върху решаващите мотиви на състава. Оплакването на касатора е свързано единствено с твърдение за непопълване на спора с доказателства – информационен меморандум / чието значение е посочено общо/, като не е обосновавано, нито поддържано допуснато от състава процесуално нарушение във връзка с неприемане на това доказателство, нито е обвързано съдържанието му с решаващите изводи на състава. В тази насока, съдът е отчел разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба за задължителната информация, като е приел неотносимост на изискването за предоставяне на предварителна задължителна информация/ подробно описана като данни за икономическото, техническото, екологичното и пр. състояние на предприятието/. Такава е задължителна само когато предмет на приватизация са дялове или акции от търговски дружества, какъвто не е разглеждания случай. Спрямо така подробно разгледаното съдържание на задължителната документация, касаеща и соченото писмено доказателство, поставеният правен въпрос не обосновава наличие на общо основание. Следователно, поддържаното от страната по този въпрос не обосновава наличие на общо основание, нито допълнителен критерий, тъй като липсва противоречие с цитираното решение на ВКС, чиито общи постановки относно задълженията на въззивния съд за обсъждане и разрешаване по същество на материалноправния спор са изцяло в съответствие с постановения съдебен акт.
Касаторът е поставил въпросът – „Може ли поведението на продавача по договора за приватизационна продажба на обособен обект – М., да бъде квалифицирано, като недобросъвестно по смисъла на чл.12 ЗЗД, поради непредставяне на пълната техническа документация за приватизирания обект, при изрично заявеното от страна на купувача по приватизационния договор намерение за изграждане на единен обособен обект – супермаркет”. Поддържано е противоречие при разрешаването на този въпрос с решение № 17/13г. на ВКС, І т.о., което е изведено от приетото, според страната, с това решение, че по всички приватизационни процедури, органа по приватизация следва да осигури достоверност и изчерпателност на данните в пакета документи.Въпросът като относим към установяването на конкретни факти по разглеждания спор е фактически, а не правен, поради което не обосновава наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът -„Възможността да бъде извършен оглед от купувача, освобождава ли продавача от задължението му да предоставя пълна и вярна техническа информация за предмета на продажбата и може ли да се разглежда, като добросъвестно по смисъла на чл.12 ЗЗД поведение на продавача, при което без да се следи за запазване интересите на купувача с оглед намеренията му, не се изяснява техническото състояние на имота и не се предлагат съответни на инвестиционните намерения на купувача проектни варианти” също е ирелевантен и не съответства на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод произтича от това,че е поставен изцяло в контекста на защитната теза на страната и се основава на нейни твърдения, а не на установени по спора факти – като твърдението, че не е била предоставена пълна и вярна информация и че без да се следи за запазване интересите на купувача не било изяснено техническото състояние на имота. Следва да се отбележи и това, че не е налице противоречие с решение №148/14г. на ВКС, ІV г.о. във връзка с дадената с този акт дефинитивност на понятието „ добросъвестно поведение”, тъй като съдът изцяло е съобразил тази дефиниция, като е разгледал подробно фактите относими към изискванията на фактическия състав на чл.12 ЗЗД.
Касаторът е поставил въпросът – „ Представлява ли предоставената в преддоговорните отношения по приватизация, от приватизиращия орган недостоверна/ подвеждаща/ информация, нарушение на задължението на продавача по чл.12 ЗЗД”..Посочено е противоречие с решение № 775/11г. на ВКС, ІV г.о., с което било прието, според страната, че декларирането на неверни обстоятелства при сключване на договор представлява противоправно поведение. Така поставен въпросът не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изцяло е основан на недоказаните по спора твърдения на касатора, има относимост към оплакванията му за неправилност на акта, което по принцип е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК. Не обосновават различен извод и доводите, с което е обоснован този въпрос, а именно, че офертата била насочена към продажба на търговски комплекс, а не към пет броя магазини. И тук следва да се отбележи, че в обжалваното решение, подробно е мотивирано фактическото значение на обозначението „ комплекс” , като съдът е направил обоснования с тези мотиви извод, че комплекса се състои от отделни части, поради което и това обозначение не съставлява и не изключва продажбата на пет магазина включени под наименованието комплекс. Или въпросът е поставен извън контекста на тези решаващи мотиви и съставлява оплакване за тяхната неправилност, а не правен въпрос, обосноваващ общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е поставил въпросът- „Налагат ли правилата на добросъвестно водене на преговорите по чл.12 ЗЗД, задължение за продавача, в периода преди сключване на договора да проучи статуса на продавания имот.” Сочено е противоречие с решение на САС, с което според страната било прието, че продавача следва внимателно да проучи статуса на продавания имот преди сключване на окончателния договор. Дори и да се приеме за релевантен този въпрос въпреки, че не е бил обоснован от касатора като относим към решаващ извод на състава, по него страната не обосновава допълнителен критерий, тъй като решението на САС не съответства фактически на разглеждания правен спор и на въпросите, които той повдига. Това решение, третиращо иск по чл.93,ал.2 ЗЗД в хипотеза на неизпълнение задължението за прехвърляне на недвижим имот, за което е бил платен задатък, е неотносимо към разглеждания правен спор.
Касаторът е поставил въпросът- „Завишена ли е степента на дължимата грижа на приватизиращия орган/ продавача/, и следва ли той да извърши всички необходими действия за запазване интересите на купувача, с оглед реализация на инвестиционните му намерения, в процедурата по приватизационна продажба, предвид регламентацията по чл.32,ал.5 ЗПСК.”Касаторът е развил съображения по отговора на поставения въпрос, в контекста на оплакванията си за неправилност на обжалваното решение.Направен е извод, че бил нарушен чл.5 ГПК и предвид „ липсата на стабилна съдебна практика по този въпрос” е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така поставен въпросът не е релевантен, тъй като не е бил разглеждан от въззивният съд а и не е поставян от страната в хода на съдебното производство.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е посочил и възпроизвел касаторът, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на ирелевантен въпрос, нито отговора му даден от страната, нито възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Оплакванията на касатора за неправилност на акта и свързаните оплаквания с довода за необоснованост на решението, са без правно значение за производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, а не по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на всеки от ответниците по касация направените в настоящето производство разноски в размер на по 35906.70лв., съгласно чл. 78,ал. 8 ГПК, във вр. чл. 9,ал.3 Наредба № 1 /04
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №832 от 24.04.2015 г. по т.д. №2967/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на всеки един от А. за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] и Министерство на регионалното развитие и благоустройството,гр. С. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на по 35906.70лв..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: