4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
гр. София, 15.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 203 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Логистика“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. С. срещу решение № 319 от 19.11.2018г. по в. т. дело № 386/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 249 от 08.05.2018г. по т. дело № 695/2017г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, 12 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отменени като незаконосъобразни по иск, предявен от Н. Г. Т., Д. Н. Т. и П. С. П. на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, взетите решения на Общото събрание на акционерите на „Логистика“ АД, проведено на 14.11.2017г., а именно: 1/ освобождаване на Н. Г. Т. като член на СД; 2/ освобождаване на П. С. П. като член на СД; 3/ избор на нов член на СД – Д. Г. и 4/ избор на нов член на СД – А. Р. С.. С решението на Пловдивски окръжен съд ответното дружество е осъдено да заплати на ищците направените разноски в размер 1 690 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с константната практика на ВКС:
1. Нарушени ли са членствените права на ищеца от ръководството на търговското дружество при непредставянето на материалите по дневния ред на Общото събрание след като ищецът не е вписан в книгата на акционерите и не е представил оригиналите на притежаваните временни удостоверения? – противоречие с решение № 959/07.11.2006г. по т. д. № 526/2006г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 399/30.06.2005г. по т. д. № 400/2004г. на ВКС.
2. Как вписването в книгата на акционерите се отразява на членствените права на тези акционери, които не са подали заявление до Съвета на директорите и не са представили притежаваните от тях временни удостоверения? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС и решение № 128/19.11.2009г. по т. дело № 269/2009г. на ВКС.
Касаторът се позовава и на противоречие с решение № 86/01.09.2017г. по т. дело № 1086/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът Н. Г. Т. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. В. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, като излага следните доводи: 1/ Въззивният съд не е разгледал въпрос, свързан с вписване в книгата на акционерите, от което да зависи възможността на акционер да изисква и получи материали по дневния ред на Общо събрание. 2/ Спор в настоящото исково производство по разисквания в цитираното от касатора Тълкувателно решение не е повдиган; по поставения от касатора в т. 2 от изложението правен въпрос не е посочена релевантна съдебна практика на ВКС, която да съответства на защитната теза на „Логистика“ АД, а именно, че невписването в книгата на акционерите влече за последица невъзможност за упражняване на акционерни права.
Ответниците Д. Н. Т. и П. С. П., двамата от [населено място], не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е отменил решенията на Общото събрание на акционерите на „Логистика“ АД от 14.11.2017г. на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ като е приел, че са допуснати следните нарушения при свикване и провеждане на Общото събрание:
За да направи извод за допустимост на предявените искове, въззивният съд е приел, че ищците са процесуално легитимирани да оспорват решенията от процесното общо събрание, тъй като имат качеството на акционери в „Логистика“ АД, и исковете са предявени в предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок. Относно качеството на акционери на ищците в ответното дружество /настоящ касатор/ съдебният състав е изложил следните аргументи:
Между страните не се спори, че ищецът Д. Т. притежава акции от ответното дружество, т. е. носител е на правото на иск по чл. 74 ТЗ.
Въз основа на представеното временно удостоверение въззивният съд е приел, че ищецът П. П. е притежател на акции, удостоверяващи участието му в капитала на дружеството, т. е. и той има интерес да оспорва законосъобразността на решенията на ОСА по чл. 74 ТЗ.
Ищецът Н. Т. е предприел действията, предвидени в чл. 560 и сл. ГПК, във връзка с твърдението му, че е притежател на 250 акции от капитала на „Логистика“ АД в качеството му на учредител на дружеството, за което било издадено временно удостоверение № А1-064-01 от 31.10.1999 г., което обаче било изгубено. Инициираното в тази връзка производство е завършило с издаване на решение по чл. 565, ал. 1 ГПК, с което съответната ценна книга е обезсилена. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 566 и чл. 567 ГПК, съдебният състав е направил извод, че от момента на постановяване на решението, то е документът, удостоверяващ, че лицето в полза на който същото е постановено, е акционер. Лицата, претендиращи права по отношение на временното удостоверение, губят същите, като единствената възможност за тях е предявяване на имуществени претенции към лицето, ползващо се от обезсилването – могат да търсят сумата по ценната книга от лицето, по молба на което е постановено обезсилването, ако това лице не е имало право да иска обезсилване.
Качеството на ищеца Н. Т. като акционер – учредител, записал част от капитала на дружеството и извършил имуществени вноски, се установява и от данните по делото и тези в търговския регистър по партидата на „Логистика“ АД. Липсват доказателства за разпореждане от Н. Т. с процесното временно удостоверeние в полза на неговия син А. Т., а последният в полза на З. Д.. Съдебният състав е констатирал, че ответното дружество /настоящ касатор/ не е представило оригинала на съответното временно удостоверение с отбелязани джира върху него, което е основание за изключването му от доказателствения материал. З. Д. не е защитила правата си по ценната книга и в производството по обезсилването й, видно от изложеното в мотивите на решението по гр. дело № 10976/2017г. на Пловдивски районен съд.
Въззивният съд не е възприел обясненията на представителя на ответното дружество, че оригиналът на временното удостоверение е унищожен на 07.12. 2017г., за което имало съставен протокол от назначена от СД на дружеството комисия за обезсилване на ценни книжа. Приел е, че липсва логика лицето, твърдящо права по ценната книга, и дружеството при наличие на знание за процес по чл. 562 ГПК да предприемат действия по нейното унищожаване. Аргументирал се е и с обнародваната на 28.11.2017г. в неофициалния раздел на Държавен вестник заповед, издадена от Пловдивски районен съд, по чл. 562 ГПК във връзка с производството за обезсилване на ценната книга.
Относно вписването в книгата на акционерите съдебният състав е посочил, че същото има единствено декларативен ефект, не е от значение за възникване на съответните членствени права, а е предвидено с цел осигуряване на възможност същите да бъдат спазвани от дружеството и неговите органи
Основателността на предявените искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ е аргументирана по следния начин:
1/ Решенията са взети от Общото събрание на акционерите в нарушение на чл. 81, ал. 1 от Устава, предвиждащ, че решенията на Общото събрание на акционерите се вземат само ако са представени поне половината от всички акции с право на глас, тъй като в случая са били представени под 50% от капитала. За да направи този извод, въззивният съд е констатирал, че на събранието са били представени акционерите З. Д., А. Т., В. К., Д. Г., А. К., А. Р. С. и Р. Н.. Приел е, че посоченият в списъка, удостоверяващ присъстващите акционери, общ брой на притежаваните от тях акции – 13 107, не съответства на реално притежаваните от всеки от присъствалите акционери акции, предвид действително притежаваните акции от З. Д.. В посочените в приемо-предавателен протокол № 1/10.11.2017г. 5 932 акции на З. Д. са включени и горепосочените 250 акции, по отношение на които Д. не е защитила правата си по ценната книга в производството по обезсилването й /решение по гр. дело № 10976/2017г. на Пловдивски районен съд/. Поради това, че изводът за броя на представените на събранието акции не следва да се прави по изготвения в тази връзка списък, а според реално притежаваните от всеки от присъствалите акционери акции, то реално представените на процесното Общо събрание на акционерите акции са с 250 по-малко от отразените в списъка, т. е. представени са 12 857 или 49, 27 % – по-малко от предвидения в чл. 81, ал. 1 от Устава кворум.
2/ Процедурата по свикване на Общото събрание на акционерите е нарушена, тъй като на заседанието на Съвета на директорите от 29.09.2017г., на което е взето решение за насрочване на Общо събрание на акционерите на 14.11.2017г., не са присъствали двама от членовете му, единият от които – Н. Т., не е бил редовно уведомен за същото, поради което е бил лишен от възможността да изложи становище по дневния ред и респективно да гласува.
3/ Допуснато е нарушение на чл. 92, ал. 1 от Устава, съгласно който всички решения на Съвета на директорите се приемат с мнозинство от гласовете на всички негови членове. Поради липсата на кворум заседанието на 29.09.2017г. не е следвало да се провежда, поради което приетите решения са незаконосъобразни. Съдебният състав е изложил съображения, че незаконосъобразността на взетото от Съвета на директорите решение за свикване на Общото събрание на акционерите подлежи на косвен контрол в производствата по чл. 71 и 74 ТЗ и при констатиране на същата следва да се направи извод, че съответния акт на съвета не поражда действие по отношение на акционерите и дружеството. Приел е, че позоваването от ответното дружество /настоящ касатор/ на текстове от Правилата за работа на Съвета на директорите не касаят кворума, при който Съветът на директорите следва да заседава, а мнозинството за вземане на решения и не са приложими в конкретния случай.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция е направила извод, че Общото събрание на акционерите не е свикано с оглед изискванията на чл. 223, ал. 1, изр. 1 ТЗ и е нередовно проведено.
4/ Нарушено е и правото на достъп на акционера Н. Т. до писмените материали, относими към включените в дневния ред въпроси – нарушение на основното право на сведения и информация по чл. 224 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора материалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора, включени са в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка – въпросите не са решени в противоречие с константната практика на ВКС. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 204/06.06.2012г. по т. д. № 898/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 52/25.04.2013г. по т. д. № 472/2012г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 159/12.12.2017г. по т. д. № 375/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. е изразено разбирането, че вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл. 179 и чл. 185, ал. 2 ТЗ цели създаване на яснота по отношение на акционерите в дружеството и притежавания от всеки от тях обем права, което е необходимо за надлежното упражняване на тези права, от една страна, и за осъществяване дейността на дружеството, от друга страна. Съобразно разпоредбата на чл. 179 ТЗ „Книгата на акционерите представлява частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва само с формална доказателствена сила, т. е. до доказване на противното Книгата на акционерите установява единствено, че са вписани конкретни обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото е вярно.“ В решение № 204/06.06.2012г. по т. д. № 898/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. e посочено, че „акционерното дружество е обвързано от вписването в Книгата на акционерите и е длъжно да счита за притежателя на акции от неговия капитал именно лицата, вписани в Книгата, като обвързването се отнася съответно и за броя на притежаваните от тези лица акции. Обвързващото действие на вписването в Книгата на акционерите при провеждане на Общо събрание на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери. Това обаче не означава, че вписването в Книгата на акционерите е неоспоримо. Предмет на спор може да бъде, както качеството на определено лице като акционер, така и обемът на притежаваните от него права, т. е. броят на притежаваните акции“. Спорът може да бъде решен и в производството по чл. 74 ТЗ, когато оспорващият орган е Общото събрание на акционерите.
При съобразяване с тази практика въззивният съд е обсъдил всички представени по делото относими доказателства във връзка с установяване обемът на притежаваните права на ищеца Н. Т. и акционера З. Д. по отношение на притежанието на спорните 250 бр. акции. Изводът, че тези 250 броя акции не следва да се отчитат при определяне на кворума на Общото събрание на акционерите е изграден и въз основа на решението по чл. 565, ал. 1 ГПК за обезсилване на съответното временно удостоверение, като е съобразено обстоятелството, че З. Д. е предявила правата си върху ценната книга в производството по чл. 560 и сл. ГПК, но не ги е защитила поради непредставяне на оригинала на временното удостоверение.
Цитираните от касатора решение № 959/07.11.2006г. по т. д. № 526/2006г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 399/30.06.2005г. по т. д. № 400/2004г. на ВКС, решение № 128/19.11.2009г. по т. дело № 269/2009г. на ВКС и решение № 86/01.09.2017г. по т. дело № 1086/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. са неотносими към поставените в изложението към касационната жалба материалноправни въпроси.
Въпросът за активната процесуална легитимация на ищеца Н. Т. е решен в съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложените съображения и липса на твърдените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 319 от 19.11.2018г. по в. т. дело № 386/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.