Определение №649 от 15.7.2014 по търг. дело №3717/3717 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 649

София, 15.07.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3717 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 793 от 22.04.2013 год. по т.д.№ 839/2013 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 2014 от 19.11.2012 год. постановено по т.д.№ 2756/2011 год. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателни предявените от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 вр.ч.88 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД за връщане на сумите 240860.40 лв. по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот и 35009.35 лв. договорна неустойка.
Исковете произтичат от сключен на 13.08.2007 год. предварителен договор за продажба, съчетан с договор за изработка подвид „строителство” на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] м.”Табията”, представляващ къща L67 в „Голф селище”. Страните са постигнали съгласие срокът за изпълнение и предаването на обекта на купувача да бъде до 31.07.2008 год. В Разд.VІ на договора са въведени клаузите за отговорност при неизпълнение. Безспорно е, че този срок за изпълнение не е бил спазен и Удостоверението за въвеждане на обекта в експлоатация носи дата 16.08.2010 год. Възползвайки се от клаузата на чл.VІ.6.4 от предварителния договор, а именно, че предаването на обекта е надвишило с 3 месеца уговорения срок за изпълнение, приобретателят [фирма] е предявил иск за връщане на авансово платените суми и неустойка за забава, придавайки на исковата молба значение и на изявление за разваляне на договора.
Съдържащата се в отговора на исковата молба, а и в производството пред инстанциите по същество теза на ответника [фирма] е, че договорът не е развален, тъй като едноличното дружество е било неизправна страна към датата на изявлението. Позовал се е на едноседмична забава в плащанията на предварителните вноски през 2007 и 2008 год., както и на обстоятелството, че след въвеждането на обекта в експлоатация е отправил покана към [фирма] за сключване на окончателен договор, която едноличното дружество не е приело.
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на САС е приел, че дори да се приеме, че към датата на исковата молба (изявлението за разваляне) неизправни са били и двете страни – прехвърлителят по отношение на срока за изпълнение, а приобретателят – по отношение на срока за плащане остатъка от цената, считано от датата на издаване на Разрешението за експлоатация, то няма пречка единият от тях да упражни правото си на разваляне на договора с оглед постигнатото в него съгласие да не се дава срок за изпълнение. Освен това, междувременно ответникът-прехвърлител се е разпоредил с имота, апортирайки го в търговско дружество, което не е страна в процеса.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на три материалноправни въпроса, свеждащи се до това, при наличието на двустранна неизправност на съдоговорителите, коя от страните е оправомощена да поиска развалянето на договора и отправеното предложение за изпълнение санира ли забавата на едната от страните, ако другата е отказала да го приеме.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] сочи, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Преди всичко, неправилно е позоваването на касатора на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в хипотезата – противоречие с практиката на съдилищата по всеки един от изброените в изложението въпроси. Противоречие със задължителна практика по даден правен въпрос обуславя приложното поле на т.1, а не на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, но нито един от приложените съдебни актове няма характеристиката на такава по критериите на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. На второ място, в представените съдебни актове не се съдържа противоречива практика по изложените въпроси. Разгледани са различни казуси, като в нито един от тях не се съдържа разбиране, че двустранното неизпълнение лишава едната от страните от правото да иска разваляне на договора и в нито един от тях не е разглеждана хипотезата на отчуждаване на спорния имот в полза на трето лице към датата на съдебното производство. Позоваването на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на първия въпрос е неясно, доколкото въпросът е конкретен, а отговорът му е бил безспорен – Възникнало ли е в полза на ищеца субективното потестативно право да развали договора. Възникването на правото е било безспорно, спорно е било успешното му упражняване с оглед конкуренцията на права.
Както бе посочено по-горе, разноски от ответника не са поискани с отговора на исковата молба.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 793 от 22.04.2013 год. по т.д.№ 839/2013 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top