Определение по т.д. №639/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
гр. София, 21.10.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №639/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Д. Ж. Ж. Е.:[ЕГН] от[населено място] срещу решение №116 от 16.10.2009 г.на В. апелативен съд по гр.д. № 344/2009 г. , с което е потвърдено решение №779 на ВОС от 03.06.2009 г., постановено по гр.д. №12627/08 по описа на съда, с което е отвърлен искът на касатора срещу И. З. З. с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата от 15 00 лева по изп.лист от 26.02.2007 г. по ч.гр.д. № 1472/2007 на ВРСи 703 лева-разноски по делото, както и че не дължи сумата от 21 000 лева по изп.лист изд. по ч.гр.д. № 1747/2007 г. и разноски в размер на 420 лева . Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно и произнасяне по същество с уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с отрицателни установителни искове относно недължимостта на сумите по издадени по реда на чл.242 от ГПК/отм./ на изънсъдебно основание изпълнителни листове въз основа на два броя записи на заповед, издадени от ищцата съответно на 20.09.2006 г. и на 15.01.2007 г.. В исковата молба ищцата се е позовала на твърденията,че двете ценни книги са подправени, доколкото не са попълнени от нея и не носят нейния подпис. Тези твърдения с са опровергани от изслушаната почеркова експертиза, заключението на вещото лице, по която е прието пред първата инстанция. При това положение, въззивният съд е приел, че с оглед формата и съдържанието на двете ценни книги се установява, че същите са издадени от ищцата и последната се е задължила по тях, поради което и двата иска за установяване недължимостта на вземанията по тях се явяват неоснователни. Съдът е отказал да обсъди по същество наведените едва с въззивната жалба пред него твърдения, че ценните книги са подписани от ищцата под заплаха за живота и здравето на нея и нейните близки, както и въвеждането и в заблуждение от страна на ответника, относно основанията за издаването им. Съдебният състав се е позовал на това, че това са нови факти, които не фигурират в самата искова молба.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателката сочи като правни въпроси от значение за спора въпросите за това, дали е допустимо събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, при положение, че същите не са събрани от нея до този момент, поради поддържан у нея от ответника страх за живота и здравето и дали е допустимо събирането на доказателства за установяването на така упражняваната заплаха, както и допустимостта на възражения за унищожаемостта на абстрактните сделки основани на сочената заплаха и измама пред въззивната инстанция.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. От изложеното по-горе става ясно, че за да отхвърли исковете, решаващият съд се ръководил от обстоятелството, че в исковата молба ищцата се е позовала на твърденията, че двете ценни книги са подправени, доколкото не са попълнени от нея и не носят нейния подпис, които не се доказват, а се опровергават напълно от изслушаната почеркова експертиза, чието заключение е прието още в първата инстанция. Допълнително наведените едва с въззивната жалба нови основания за опорочен менителничен ефект: съответно заплаха и измама при издаването на двете ценни книги, не са включени в предмета на спора, нито с исковата молба, нито по-късно по реда и в сроковете за това, съгласно действащия ГПК от 2007 г..
Следователно въпросите, формулирани и поставени от жалбоподателя като такива от значение за изхода на спора не попадат в предмета на конкретния спор и не обуславят правните изводи на съда по него и следователно са несъотносими към предмета на спора.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е изложил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.1 или т.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №116 от 16.10.2009 г.на В. апелативен съд по гр.д. № 344/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.