О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 649/24.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4859 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 60/ 06.08.2018 г. по гр.д. № 207/ 2018 г., с което Видински окръжен съд след отмяна на решение № 182/ 16.04.2018 г. по гр.д. № 2229/ 2017 г. на Видински районен съд, е отхвърлил исковете на Ц. П. Ц. срещу Агенцията за социално подпомагане(АСП), както следва:
· да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното уволнение, наложено на ищеца със заповед № 01-0910/ 31.07.2017 г. на изпълнителния директор на АСП (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност „социален работник“ в отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ в Дирекция Социално подпомагане – Видин (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за обезщетение за периода 01.08.2017 – 30.10.2017 г. за сумата 2 184.00 лв. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от Ц. П. Ц. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, и да извърши анализ на събраните по делото доказателства, като изложи собствени мотиви кои възприема и кои отхвърля и защо? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол извежда с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. ОСГК на ВКС и с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с довода, че очевидната неправилност на решението е изразена в липсата на онези мотиви, които да обясняват фактическите и правни изводи на въззивния съд, че процедурата по чл. 193 КТ е била спазена, заповедта е отговаряла на съдържателните изисквания на чл. 195 КТ и че ищецът е извършил такива нарушения на трудовата дисциплина, които предполагат наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Оплакването по същество е, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения (на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендира разноските по делото.
От ответника АСП, ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховният касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по трудов спор по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а исковете са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията за това са следните:
Първоначално въззивният съд е изяснил своите правомощия на инстанция според спецификата на конкретното дело. Установил е, че с първоинстанционното решение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са били отхвърлени. Отчел е доводите за незаконност на дисциплинарното уволнение, които в исковата молба са били обвързани с твърдения за неспазена процедура по чл. 193 КТ, за липсата на онези мотиви в заповедта, които удовлетворяват изискванията на чл. 195 КТ и за това, че ищецът не е извършил такива нарушения на трудовата дисциплина, които предполагат най-тежкото дисциплинарно наказание, а и възраженията, с които ответникът е оспорил исковете с твърдения, които опровергават онези по исковата молба. Констатирал е, че правомощията на въззивният съд като инстанция по съществото на правния спор са идентични с тези на първоинстанционния съд, доколкото във въззивната жалба ответникът се е оплакал, че макар и правилно първоинстанционният съд да е приел процедурата по чл. 193 КТ спазена, а заповедта за дисциплинарно уволнение – съобразена с чл. 195 КТ, неправилно е интерпретирал останалите събрани по делото доказателства, а е достигнал до неправилни изводи, че ищецът не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, за които е дисциплинарно уволнен. При тази изходна позиция, въззивният съд е пристъпил към решаването на трудовия спор.
От фактическа страна той е намерил за установено, че по трудов договор от 20.07.2004 г. и допълнителни споразумения към него ищецът е изпълнявал длъжността „социален работник“ в отдел „Хора с увреждания и социални услуги“ в ДСП – Видин по труд. Със заповед № 3867/ 01.0910/ 31.07.2017 г. изпълнителният директор на АСП, като работодател, е наложил наказанието „дисциплинарно уволнение“, считано от 01.08.2017 г., когато заповедта е била връчена на ищеца. Със заповедта подробно са описани констатираните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, а въззивният съд ги е свел до ненадлежното и неоснователно обработване на заявления-декларации за отпускане на целеви помощи за покупка и ремонт на медицински изделия (т. 1 от заповедта) и приемането и обработването на заявления от ненадлежно упълномощени лица (т. 2 от заповедта).
Въззивният съд е приел, че в т. 1 от заповедта подробно са описани заявления-декларации от конкретни лица (три поредни входящи номера), все за по два чифта ортопедични обувки на стойност от 446 лв., а и това, че при извършени насрещни проверки от работодателя е било установено, че сочените като заявители лица не са подали такива заявления и не са получили отпуснатата сума като медицинска помощ.
Въззивният съд е приел, че в т. 2 от заповедта са констатирани и следните резултати от насрещните проверки: в периода м.11.2016 г. – м.02.2017 г. са били подадени заявления-декларации от майката, бащата, сестрата и брата на ищеца, но служителят не е декларирал конфрикт на интереси, а е обработил заявленията от членовете на неговото семейство и е констатирал правото на всеки от тях да получи медицинска помощ.
Въззивният съд е констатирал, че издадената заповед съдържа текстовете и правилата от ППЗИХУ, които работодателят е приел за нарушени, преценката на работодателя, че нарушенията са многобройни и с изключителна тежест, осъществени са в продължителен период от време, а в резултат от извършването им са поставени в риск законните права и интереси на лицата, чиито данни са използвани с цел отпускане на помощи, каквито те не са искали (по т. 1 от заповедта), било е затруднено нормалното функциониране на звеното, в което работи ищцата и е допуснато незаконосъобразно изразходване на финансови средства на АСП.
Въззивният съд е заключил, че така издадената заповед осъществява изискванията на чл. 195 КТ, а доводът в исковата молба за обратното е неоснователен.
От фактическа страна въззивният съд е приел също, че: 1) с писмо от 06.07.2017 г. ищецът е поканен да даде обяснения във връзка с тези нарушения на трудовата дисциплина; 2) писмото е получено на 07.07.2017 г. и 3) с декларация от 13.07.2017 г. ищецът е декларирал, че на 13.07.2017 г. в 14 ч. е била изслушана в административната сграда на ЦУ на АСП на основание чл. 93 ЗДСл. и му е дадена реална времева възможност да изложи становището си.
Въззивният съд е заключил, че при липсата на събрани по делото доказателства, които да опровергават фактите, установими чрез тези частни документи, споделя извода на първостепенният съд за спазената от работодателя процедура по чл. 193 КТ. Въззивният съд не е съзрял различен аргумент да произтича от обстоятелството, че в декларацията от 13.07.2017 г. е посочен текстът на чл. 93 ЗДСл., а не на чл. 193 КТ (друго твърдение в исковата молба за допуснато от работодателя нарушение по чл. 193 КТ.
След това въззивният съд е пристъпил към разглеждането на трудовия спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по същество.
Приел е, че най-тежкото дисциплинарно наказание работодателят е наложил на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ (така и по заповедта). Намерил е, че събраните по делото доказателства не опровергават резултатите от извършените насрещни проверки, така както са били описани в заповедта, а те налагат извода, че ищецът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, а тяхната многобройност и тежки вредоносни последици предполагат наказанието „дисциплинарно уволнение“. Въззивният съд е обсъдил и довода на ищеца, че по делото работодателят не бил представил вътрешните правила за организацията на работата в АСП, поради което не били доказани конкретните служебни задължения, които ищецът е нарушил. Мотивирал се е с това, че те са описани в длъжностната характеристика на служителя.
При тези мотиви въззивният съд е достигнал до обратния извод за изхода на спора спрямо този в първоинстанционното решение, а го е отменил и е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Тези мотиви на въззивния съд изключват и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и това по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, с които е обосновано искането за допускане на решението до касационния контрол. Обжалваното решение съответства не само на задължителните указания, дадени в т. 19 от ТР № 1/ 2001 г. по тълк.д. № 1/ 2000 г. ОСГК на ВКС, но и на т. 2 от ТР № 1/ 2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Изложените от въззивния съд мотиви са образец за начина, по който втората инстанция следва да процедира при решаването на правен спор с подобна конкретика. Поради това обжалваното решение не противоречи, а съответства и на конкретните решения на ВКС, в които се обсъжда задължението на въззивния съд да се произнесе по твърденията, доводите и възраженията на страните, а и събраните по делото доказателства и да изложи собствени мотиви, кои възприема и кои отхвърля. Дали действително събраните по делото доказателства установяват онези фактически констатации, които въззивният съд е направил, в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери. Такава проверка Върховният касационен съд дължи да извърши в производството по чл. 290 – 293 ГПК с оглед заявеното касационно оплакване (неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 235, ал. 2 и на чл. 236, ал. 2 ГПК). С оглед изхода на делото откъм настоящия етап по селекция на касационната жалба, който завършва с негативен резултат, до следващия етап – проверка на заявените касационни основания – настоящото производство няма да достигне.
При този изход на делото в тежест на касатора остават сторените разноски пред настоящата инстанция (аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 60/ 06.08.2018 г. по гр.д. № 207/ 2018 г. по гр.д. № 207/ 2018 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.