О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
С., 28.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№41 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 28.10.10г. по гр.д.№404/10г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение №117 от 04.05.10г. по гр.д.№598/08г. на Новопазарския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Б. Ю. Н. срещу А. С. А. иск по чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване на собствеността върху следните недвижими имоти: административна сграда с площ от 148 кв.м.; склад с друго предназначение с площ от 41 кв.м.; сграда за ремонтна работилница с площ от 47 кв.м.; сграда за ремонтна работилница с площ от 31 кв.м.; административна сграда с площ от 75 кв.м.; клуб със застроена площ от 88 кв.м., сграда с друго предназначение с площ от 5 кв.м. и административна сграда с площ от 61 кв.м., построени върху държавна земя в землището на [населено място], представляваща имот №000027 по плана за земеразделяне.
Въззивният съд е приел, че ищецът е закупил процесните сгради от [фирма] с обикновен писмен договор от 01.07.97г., за което е била издадена и данъчна фактура. На 18.07.2008г. той се е снабдил с нотариален акт за собственост на сградите по давност. Същевременно ответникът, който е живял в тези сгради от 1998г. до 2008г., също е бил признат за техен собственик по давност с нотариален акт от 05.08.2008г., а след това ги е продал на третите лица-помагачи Е. М. и Ф. М..
При тези данни от правна страна съдът е приел, че ищецът не е станал собственик на процесните сгради по силата на договора за продажба от 1997г., тъй като той не е сключен в изискуемата нотариална форма. В този договор не е отбелязано и предаване на владението на сградите, затова той не установява и начало на давностното владение. Ищецът не е станал собственик на сградите и по давност, тъй като не е упражнявал фактическа власт върху тях в десетгодишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроси, “свързани с приложното поле на чл.77 и 79 от ЗС и в частност с основанието за упражняване на давностно владение, вида и обема на действията при упражняване на фактическата власт върху процесните имоти; с правния ефект и значението на позоваването на изтеклата придобивна давност”. По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие със съдебната практика:
– в решение №503 от 08.07.05г. по гр.д.№195/05г. на І ГО на ВКС било прието, че предварителният договор за покупко-продажба, който не прехвърля вещни права, е основание за упражняване на давностно владение от купувача от датата на сключването му.
– в решение от 19.11.07г. по гр.д.№350/05г. на Софийския окръжен съд било прието, че фактическият състав на придобивната давност завършва с позоваването на нея.
В обжалваното решение не бил зачетен предварителният договор като основание за упражняване на давностно владение от ищеца; били признати права на ответника, който се позовал на давност след ищеца. Окръжният съд изцяло пренебрегнал в решението си въпроса за позоваването на изтеклата придобивна давност като завършващ неин елемент.
Ответникът в производството А. С. А. и третите лица помагачи Е. Р. М. и Ф. И. М. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият от въпросите, които се поставят с касационната жалба, е за предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот като основание за упражняване на давностно владение. Действително, като не е зачел писмения договор от 01.07.97г. като основание за упражняване на давностно владение от страна на ищеца, въззивният съд на пръв поглед е приел нещо различно от това, което е изразено в решение №503 от 08.07.05г. по гр.д.№195/05г. на І ГО на ВКС. Истинско противоречие обаче няма, тъй като въззивният съд е наблегнал на обстоятелството, че в случая в договора от 01.07.97г. липсва клауза за предаване на владението от продавача на купувача-ищец. Освен това – поставеният въпрос не е определящ за изхода на настоящото дело, с оглед данните по делото и приетото от въззивния съд чрез препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 от ГПК, че ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имота след 1998г. нито лично, нито чрез ответника, който от държател е станал владелец, заплащайки сградите на ищеца / а част от тях – на третото лице, което преди това ги е купило от ищеца/ и сдобивайки се с фактурата за тях – действие, сходно на предаване на документите за собственост от продавача на купувача.
Вторият въпрос е за позоваването на изтеклата придобивна давност като завършващ елемент на фактическия и състав. Този въпрос не е определящ за изхода на настоящото дело и по него също не следва да се допуска касационно обжалване. Позоваването на давността чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е достатъчно, за да се признае правото на собственост на ищеца, ако констатациите на този нотариален акт са оборени в съдебния процес, както е в случая. Обстоятелството, че ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост преди ответника с нищо не влияе върху правата им, тъй като това не е действие, което прекъсва давността, както неправилно счита жалбоподателят. Поради различната фактическа обстановка, липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и решението от 19.11.07г. по гр.д.№350/05г. на Софийския окръжен съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.10.10г. по гр.д.№404/10г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: