1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
С., , 28.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 532/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма][населено място] (в несъстоятелност), представлявано от синдика Г. П. С., чрез процесуалния й представител адв. К. Николова от АК[населено място], срещу определение № 1 471 от 14.05.2010 г. на В. окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 675/2010 г., с което се потвърждава определение от 19.03.2010 г. по гр. д. № 14 330/2009 г. на Районен съд[населено място], 24 състав за прекратяване на производството, поради процесуална недопустимост на предявените от жалбоподателя искове.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 14 330/2009 г. на В. районен съд е образувано по предявени от И. К.” АД[населено място] (в несъстоятелност), чрез синдика Г. П. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Д. Д. Ж. от[населено място]. Ищецът претендира заплащането на сумата от 3 073,06 лв., представляваща остатъчна стойност на овощни насаждения, въз основа на сключен договор на аренда от 01.08.2002 г., както и сумата от 2 059,39 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2005 г. до 27.12.2009 г. В хода на производството е установено, че ответникът е починал на 15.12.2005 г., т. е. преди подаване на исковата молба във В.. С определение от 19.03.2010 г. съдът е прекратил производството, тъй като предявените искове са насочени към несъществуващ правен субект, с оглед на което се явяват процесуално недопустими. Недоволен от постановения съдебен акт, жалбоподателят е депозирал частна жалба пред ОС[населено място], който с обжалваното в настоящото производство определение го е потвърдил.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, обусловил изхода на спора е: следва ли, когато страната по материалноправно правоотношение и починала преди предявяване на претенцията по исков ред и това обстоятелство не е известно на ищеца, процесът да се прекрати, предвид липсата на пасивна процесуална легитимация или следва да се конституират неговите наследници, като се даде възможност на ищеца да ги посочи, като представи удостоверение за наследници”. Счита, се соченият от него въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От представените по делото доказателства е видно, че Д. Д. Ж. (ответник) е починала на 15.12.2005 г., т. е. към момента на подаване на исковата молба (28.12.2009 г.) същата не е правен субект. За да възникне процесуално правоотношение, то очертаните от сезиращата съда молба страни следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. В случай, че тя предхожда сезирането на съда е налице липса на субект на процесуалното правоотношение, което по тази причина не може да възникне валидно. Липсата на процесуално правоотношение, обуславя нередовност на сезирането и поради невъзможността страната да придобие процесуална правоспособност, тя не може да бъде отстранена, което има за правна последица десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното производство, респ. обезсилване на издадени съдебни актове. Нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици. Имуществените задължения на ответника са преминали към неговите наследници по закон още през 2005 г. и към тях ищецът следва да насочи претенциите си.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. С оглед данните по делото, правилно В. е приел, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като се предявени срещу несъществуващ правен субект, в който смисъл е и постоянната непротиворечива практика на ВКС.
Определението на В. окръжен съд, с което е потвърдено определението на В. е съобразено изцяло с действащата процесуална уредба по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на В. окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 471 от 14.05.2010 г. на В. окръжен съд, постановено по ч. т. д. № 675/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: