4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 29.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2683/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Грийн енерджи България” ЕООД срещу определение №2418 от 30.07.2018г., постановено по ч.гр.д. №3336/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което е потвърдено разпореждане №8086/14.06.2018г. по т.д.№821/2018г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждането по т.д.№821/2018г. на СГС за връщане на исковата молба на „Грийн енерджи България” ЕООД против „Солар енерджи съпорт” ЕООД, е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че е налице правен интерес за ищцовото дружество да установи съществуването на членствените му права в „Солар енерджи съпорт” ООД след 30.06.2016г. с цел осигуряване на активноправна легитимация на касатора за последващи искове по чл.74 и чл.71 ТЗ срещу решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 30.09.2016г. и 07.12.2016г., респективно с цел атакуване тяхното вписване в търговския регистър по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНС. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че нито искът по чл.74 ТЗ, нито искът по чл.29 от ЗТРРЮЛНС, могат да защитят правата на незаконосъобразно заличения съдружник до отмяната на вписването на взети, но невписаните порочни корпоративни решения след заличаването на съдружника.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК е формулиран следния правен въпрос, който според касатора обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК, а именно:
1. „В случай, че правата на съдружник в ООД са нарушени едновременно чрез 1) вписани и 2) чрез подлежащи на вписване, но все още невписани корпоративни решения и правното твърдение на увредения съдружник-ищец е, че и двете групи решения са нищожни, чрез какъв иск ищецът може да защити правата си срещу втората група (все още невписани решения и има ли този ищец правен интерес от предявяването на установителен иск с правно основание чл.71 ТЗ или чл.124 ГПК за установяване на отричаното от органите на дружеството членствено правоотношение, вкл. с цел да парира по реда на чл.536 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ извършването на порочно вписване в Търговския регистър? . Въпросът е допълнен със следните два подвъпроса:
– „ако съдружникът не може да се защити срещу нищожното и все още невписано корпоративно решение нито чрез иск по чл.74 ТЗ, нито чрез отрицателен установителен иск за нищожност, нито чрез иск по чл.71 ТЗ или чл.124 ГПК за установяване на отричаното от органите на дружеството членствено правоотношение, съществува ли друг допустим иск, въз основа на който увредения съдружник да парира порочното вписване по реда на чл.536 ГПК във вр. с чл. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ?”
– „може ли да бъде обоснован правния интерес на съдружника-ищец от предявяването на иск за установяване на членственото му правоотношение единствено от целта да се парира по реда на чл.536 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ вписването на нищожно корпоративно решение?”
Депозиран е писмен отговор от „Солар енерджи съпорт” ЕООД, в който се твърди, че производството е недопустимо и следва да бъде прекратено на основание чл.126 ГПК, поради наличието на по-рано заведено дело от „Грийн Енерджи България” ЕООД (т.д.№3169/2017г. на СГС) между същите страни, на същото основание и за същото искане.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Наличието на предпоставките по чл.126 ГПК за прекратявате на производството не е предмет на настоящата частна касационна жалба, с която се атакува въззивното определение, с което е потвърдено разпореждането за връщане на исковата молба поради нейната недопустимост. Въпросът за допустимостта на производството с оглед приложението на чл.126 ГПК би следвало да бъде разгледан от първата инстанция в случай на отмяна на разпореждането за връщане на исковата молба.
С обжалваното определение №2418/30.07.2018г. по ч.гр.д.№3336/2018г. на САС е потвърдено разпореждане №8086/14.06.2018г. по т.д.№821/2018г. на СГС, с което е върната като недопустима исковата молба на „Грийн енерджи България” ЕООД с вх.№59824/30.04.2018г. Въззивният състав е посочил, че съдружници в ответното дружество са били „Грийн енерджи България” ЕООД и „Енергийни колектори” ООД. На извънредно заседание на ОС на съдружниците в „Солар енерджи съпорт” ООД, проведено на 30.06.2016г., след констатиране, че съдружникът „Грийн енерджи България” ЕООД е прекратил участието си в „Солар енерджи съпорт” ООД по своя изрична воля, тъй като е продал търговското си предприятие на „Норт хайландер инвестмънт” ЕООД, включително притежаваните дялове в „Солар енерджи съпорт” ООД, е взето решение освободените от ищеца 250 дяла от капитала да бъдат поети от другия съдружник – „Енергийни колектори” ООД. Апелативният съд е посочил, че всички решения от общото събрание от 30.06.2016г., са били вписани в ТР на 22.07.2016г., а като едноличен собственик на капитала на „Солар енерджи съпорт” ЕООД е вписан вторият съдружник „Енергийни колектори” ООД.
Във въззивното определение е отразено, че ищецът „Грийн енерджи България” ЕООД е предявил иск по реда на чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на ОС на „Солар енерджи съпорт” ООД от 30.06.2016г., по който е образувано т.д.№6658/2016г. по описа на СГС, в което производство е присъединен и иск по чл.29 ЗТРРЮЛНС. Ищецът с отделни искови молби е предявил и други искове – за прогласяване на нищожността на последващи решения на „Солар енерджи съпорт” ЕООД. Производствата по тях са били прекратени с влезли в сила определения на СГС поради това, че след 30.06.2016г. дружеството – ищец вече не притежава качество на съдружник в „Солар енерджи съпорт” ЕООД.
За да приема недопустимост както главният иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на членствено правоотношение между ищеца и „Солар енерджи съпорт” ООД, считано от 30.06.2016г. до приключване на устните състезания по делото, така и на евентуалния иск – за признаване съществуване на това членствено правоотношение, считано от 30.06.2016г. до 29.09.2016г. включително, въззивният състав е посочил, че когато се касае за членствени отношения в търговско дружество, се прилагат разпоредбите на ТЗ, съдържащи специална правна регламентация спрямо общата разпоредба на чл.124 ГПК. Отразил е, че при наличие на вписване в ТР на решение за прекратяване на участието на един съдружник в търговско дружество, последният разполага с правото да предяви иск по чл.74 от ТЗ или да предяви установителен иск по чл.29 от ЗТР за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуването на вписано обстоятелство, каквито искове са били предявени от ищеца. Според апелативния съд ищецът няма правен интерес да установява членственото си правоотношение по избрания от него процесуален ред, тъй като дори да бъде уважен предявен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, това не би се отразило върху осъществените вече вписвания доколкото последните могат да бъдат заличени само ако е постановено положително за ищеца решение по чл.29 от ЗТР.
Настоящият касационен състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното опрееделение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Формулираните от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основен въпрос и два подвъпроса към него, не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросите: „чрез какъв иск ищецът може да защити правата си?” и „съществува ли друг допустим иск, въз основа на който увредения съдружник да парира порочното вписване?” нямат характеристиката на въпроси, обусловили правните изводи на съда, доколкото въззивният състав е изложил съображения за недопустимост на конкретните искове, предявени с исковата молба. На второ място съдът не е обсъждал и не е формирал решаващата си воля за недопустимост на исковете с наличието или липсата на възможност за съдружника да „парира порочното вписване по реда на чл.536 ГПК във вр. с чл. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ” като е посочил, че редът за защита срещу незаконосъобразно решение на ОСС на дружеството с ограничена отговорност е по чл.74 ТЗ, респ., че редът за защита срещу вписване в ТР на несъществуващо обстоятелство е по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Но дори да се приеме, че въпросите имат значение за спора, същите са относими към правилността на обжалваното определение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. Отделно следва да се има предвид с оглед поддържаното от касатора основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, че въззивното определение е съобразено с константната съдебна практика относно правните последици на решението по чл.74 ТЗ и на решението по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, която практика не се нуждае от промяна или актуализиране.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2418 от 30.07.2018г., постановено по ч.гр.д. №3336/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: