3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.649
София, 31.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №474/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 255 от 17.04.2012 г. по ч.гр.дело №64/2012 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 26.01.2012г. по гр.д. 2947/11г. на Силистренски районен съд.
Ответниците по частната жалба- [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество – частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че според него били налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, т.1 и 3 ГПК . Поставил е като въпрос – „ Допустимо ли е искът за установяване право на собственост на недвижим имот, придобит с възлагателно постановление след проведена публична продан да бъде съединен за съвместно разглеждане с иск за обявяване недействителността на покупко- продажба на идеална част от същия имот, извършена след вписана възбрана, при условията на чл.452, ал.2 ГПК”.Страната накратко е проследила развитието на процесуалния спор. Посочено е лаконично, че изводите на въззивния съд били в противоречие с решение №96/012г. на ВКС, ІV г.о. Касаторът е поддържал, че поставения въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото а като довод за тези изводи е изложено накратко становището й за наличие на правен интерес от отделен иск за прогласяване на претендираната недействителност. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Този извод произтича от това, че поставения от него въпрос, свързан с допустимост на обективното съединяване на иска за установяване право на собственост на недвижим имот, придобит с възлагателно постановление след проведена публична продан с иск за обявяване недействителността на покупко- продажба на идеална част от същия имот, извършена след вписана възбрана, при условията на чл.452, ал.2 ГПК не е бил предмет на разглеждане нито от въззивния, нито от първостепенния съд, които за да постановят обжалвания резултат са приели липса на процесуалноправна легитимация в лицето на ищеца / въззивният съд изцяло е споделил тези мотиви на обжалваното пред него определение/, като нито един от тях не е обсъждал недопустимост на обективното съединение на двата предявени иска. Липсата на правен въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Касаторът не обосновава и поддържаната като установена от него хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е сочил задължителна практика в противоречие, с която въззивния съд е разрешил конкретен правен въпрос – т.2 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 / 2009г. Решението приложено от него е относимо към хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и разглежда различни фактически обстоятелства, предполагащи различни правни изводи, като съдържа изрична мотивация относно това, че е допустим иск за обявяване на нищожност на правна сделка ако страната има правен интерес от това. Въззивният съд не е приемал обратното с обжалваното определение, дори и противоречието да се търси в контекста на интепертацията на мотивите, дадена от касатора.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е нито възпроизвеждане текста на основанието, нито кратките й оплаквания за неправилност на изводите на съда, в контекста на нейното становище по процесуалноправния спор.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 255 от 17.04.2012 г. по ч.гр.дело №64/2012 г. на Софийски окръжен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено определение от 26.01.2012г. по гр.д. 2947/11г. на Силистренски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: