О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 15.06.2010година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 9 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 402/2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Адвокат В. Т. в качеството си на процесуален представител на Д. С. Ц. е обжалвал решението на Софийския градски съд от 27.10.2009г по гр.д. № 6404/2009г,с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 09.12.2008г по гр.д. № 9167/2008г. С това решение районният съд отхвърлил искът й,предявен на правно основание чл.97 ал.3 ГПК /отм/ срещу С. о. за признаване за неистинско удостоверение № 337 от 25.02.1994г,издадено от ТОА „Възраждане” гр. С..
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като по съществените за делото въпроси: всеки документ ли издаден от длъжностно лице следва да се приеме за официален,независимо от отразените в него обстоятелства,или само тези документи,чието съдържание отразява единствено направените пред длъжностното лице изявления и извършените от него и пред него действия в кръга на службата му и в частност дали процесното удостоверение представлявало официален документ по смисъла на чл.179 ГПК- въззивният съд се произнесъл,но нямало постоянна практика и едно решение на ВКС с отговор на поставените въпроси би имало значение за развитие на правото.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд,прие следното:
Искането не е основателно.
Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция е решил спора между Д. С. Ц.-ищца и С. голяма община-ответник,като е приел,че искът като недоказан е следвало да се отхвърли. Приел е,че действително по приключило с решение от 10.11.2005г на ВКС гр.д. № 266/2005г в производство по искове по чл.7 ЗВСВОНИ е било представено удостоверение № 337 от 25.02.1994г на ТОА „Възраждане” гр. С.,от което съдът направил извод,че съпругът на ищцата Ц фигурирал в масива на населението по „ЕСТРАОН”,бил записан като живущ в гр. С. бл.6 ап.35,че бил софийски жител и нямало данни за заличаването от масива.
Тези данни не са били опровергани нито в производството пред Варненския районен съд по което са били уважени исковете по чл.7 ЗВСВОНИ срещу Д. С. Ц.,нито по настоящето дело. Решаващият съд е направил констатации,че всъщност с решението на ИК на ОбНС гр. В. отразено в протокол № 31 от 28.04.1983г за жител на гр. В. е била приета съпругата Д. С. Ц.,която имала 3-членно семейство и че била от гр. К.. С допълнителна служебна бележка било пояснено решението и било казано ,че за варненски жители били приети и съпругът Ц. С. Ц. и дъщерята К.
Въпросът за жителството е бил правен и е бил разискван по приключилото гражданско дело по чл.7 ЗВСОНИ.
По настоящето дело Софийският градски съд е приел,че отразените в удостоверение № 337/25.02.1994г данни,са били верни,че документът е бил истински и поради това отхвърлил искът,предявен на правно основание чл.97 ал.3 ГПК /отм/.
По поставените в изложението за допустимост въпроси въззивният съд се е произнесъл правилно. Цитираното удостоверение е представлявало официален свидетелстващ документ,който се е ползвал с материална доказателствена сила. Той е бил издаден в упражнение на удостоверителната компетентност, с която ТОА „Възраждане” е била облечена. С този документ е намерила израз държавната / удостоверителна власт, от която е произтичала и неговата материална доказателствена сила.
Софийският градски съд е приел че,документът е бил истински и критерии за неговата автентичност е било авторствому.. Критерии за верността е било съответствието между документа и удостоверените в него факти и обстоятелства-т.е. той е отговарял на действителното фактическо положение. Всеки документ който се характеризира с посочените критерии- документ,който материализира изявление на орган на държавната респ.общинската власт в това му качество и материализираното в документа изявление е направено в това му качество-т.е. да е държавноправно и да представлява упражнение на държавноправна компетентност,представлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК.
Посочената разпоредба не е неясна и не се нуждае от тълкуване. Въпросът не е от такова естество,че решението на ВКС да има значение за уеднаквяване практиката на съдилищата за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 27.10.2009г по гр.д. № 6404/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: