О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 01.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1074/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Й. Т. – от [населено място] срещу Решение № 8 от 04.01.2016 г. по т.д.№2858/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1841 от 28.05.2015 г. по гр.д. № 17701/2013 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място], преобразувано чрез вливане в [фирма] – [населено място] срещу З. Й. Т. – от [населено място] иск по чл. 534 ал. 1 ТЗ за сумата 10 894.68 евро, с която ответникът се е задължил, като издател на Запис на заповед от 02.09.2005 г., и е постановено друго, с което ответникът е осъден да плати на ищеца сумата 10 894.68 евро, с която ответникът се е задължил с посочения запис на заповед, със законната лихва от 04.11.2013 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за издаването му, както и между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. Цитира мотивите на решението относно вноските по Договора за финансов лизинг, изпълнението на които записът на заповед обезпечава; приетото от съда, че е основателен доводът му, че обезпечението касае всички искове срещу лизингополучателя и приетото от съда относно направеното от първоинстанционния съд предположение относно вноските, които записът на заповед обезпечава. Счита, че въззивният съд е решил спора в противоречие с постановените от ВКС: Р.№ 86/18.06.2013 г. по т.д.№139/2012 г. на ІІ т.о. и Р.№ 108/22.07.2014 г. по т.д.№ 2418/2013 г. на І т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск по чл. 534 ал. 1 ТЗ, който е уважен, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е отменил решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 534 ал. 1 ТЗ, който иск е уважил за сумата 10 894.68 евро, с която ответникът се е задължил, като издател на Запис на заповед с дата 02.09.2005 г., с падеж 01.11.2007 г. Изложил е съображения, че искът не е погасен по давност, която започва да тече от 01.11.2007 г., когато е изгубен прекият иск по записа на заповед (чл. 531 ал. 1 ТЗ) и която изтича на 02.11.2013 г. – неприсъствен ден, поради което исковата молба, подадена на 04.11.2013 г. в първия работен ден, е преди изтичане на давностния срок. За неоснователно съдът е приел възражението на ответника, че не е подписал записа на заповед, като е възприел заключението на съдебно-почерковата експертиза, както и възражението на ответника, че издаденият запис на заповед, е, за да се гарантира изпълнението на сключения договор за финансов лизинг, по който договор той няма неизпълнени задължения. По спорния въпрос кои задължения по договора за финансов лизинг записът на заповед обезпечава, въззивният съд е изложил, че по иска по чл. 534 ТЗ не подлежи на изследване имало ли е размяна на имуществени блага, степента на обогатяването и обедняването и съотношението между тях, като вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя на ефекта не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането е погасено по давност, а обогатяването на издателя на заповед е в това, че той не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползващото се лице. Посочил е, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал между страните спор относно каузалното правоотношение, изпълнението на което записът на заповед обезпечава, съдът изследва същото, респ. съществуването на вземането, като кредиторът следва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът – възраженията си, като в случая ищецът доказва, че е налице редовен запис на заповед, който обезпечава задълженията по договор за лизинг, която връзка следва от събраните доказателства. Като е обсъдил доказателствата и доводите на страните, съдът е приел за неоснователен довода на ответника, че записът за заповед обезпечава изпълнението на 12 месечни вноски по договора за лизинг за периода 01.11.22006 г. – 01.10.2007 г. и въз основа на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза е стигнал до извода, че ответникът не е изплатил задълженията си по договора за лизинг, поради което предявеният иск с правно основание чл. 534 ал.1 ТЗ е основателен.
С оглед изложеното, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради решаване в противоречие с установената съдебна практика на въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за издаването му, както и между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. Съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата роля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане от съда на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Жалбоподателят с формулираните въпроси обосновава оплакването си за неправилност и необоснованост на решението, които въпроси съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въпросите са относими към предмета на делото, но са свързани с правилността на обжалваното решение и отговорът им произтича от установените по делото факти, от доказателствата и от преценката им от въззивния съд и тези въпроси се решават в резултат на тълкуване съдържанието на приложимите клаузи от договора за финансов лизинг и на издадения запис на заповед. Въз основа на данните по делото и след обсъждане доводите на страните, въззивният съд е разрешил въпроса, че записът на заповед не обезпечава посочените в първоинстанционото решение 12 погасителни вноски по договора за лизинг и че ответникът не е изпълнил поетите с договора за лизинг задължения. Следователно отговорът на поставените от жалбоподателя въпроси е даден след преценка на доказателствата, което е от изключителна правораздавателна компетентност на съда. Преценката на отделните факти, относими към въпроса кои вноски обезпечава записът на заповед и налице ли е неизпълнение от ответника на поетите с договора за лизинг задължения, е въпрос на обоснованост и касае правилността на решението.
Неоснователно жалбподателят основава искането за допускане на касационно обжалване на постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Р.№86/18.06.2013 г. по т.д.№ 139/2012 г. на ІІ т.о. и Р.№108/ 22.07.2014 г. по т.д.№ 2418/2013 г. на І т.о., които са задължителни за долустоящите съдебни инстанции, но с посочването им жалбоподателят не доказва поставените по делото правни въпроси, да са решени в противоречие със съдебната практика – направените изводи във всяко от тези решения са въз основа на събраните доказателства по съответното дело и на обсъждането им от съда – дали записът на заповед по всяко от делата е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение по лизингов договор и изпълнението на кои задължения с настъпил падеж обезпечава, са въпроси, които се решават с оглед конкретните данни по всяко от делата и различието в крайните изводи на съдилищата по отделните дела, е обусловено от конкретно установените факти и обстоятелства, а не от противоречиво разрешаване на един и същ правен проблем. След като различният резултат в правните изводи на съда по конкретното дело и цитираните решения се дължи на различни факти, не е налице решаването им в противоречие с установената съдебна практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 8 от 04.01.2016 г. по т.д.№2858/2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: