О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 596 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение № 29936 от 18.12.2019 г. по ч. гр. д. № 13754/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 692 от 05.06.2019 г. на съдия по вписванията при СРС по заявление вх. № 34231/05.06.2019 г. на „ПОП ФИНАНСИ“ АД, с което е отказано заличаване на три броя възбрани върху недвижим имот след извършена публична продан от ЧСИ.
Въззивният съд е приел, че искането за заличаване на вписаните възбрани е направено от „ПОП ФИНАНСИ“ АД, което е придобило възбранения имот на публична продан по изпълнително дело № 20179210400556 на ЧСИ С. П., рег. № 921 на КЧСИ , приключила с постановление за възлагане от 08.03.2019 г., влязло в сила на 19.03.2019 г., вписано на 18.04.2019 г. Цената от 187 084 лв., за която имотът е бил продаден на публичната продан, е внесена по сметка на ЧСИ.
Прието е, че жалбата срещу отказа на ЧСИ е процесуално допустима, но неоснователна. Процесуално легитимиран да подаде искане за заличаване на възбраната е съдебният изпълнител, който я е наложил, а не лицето, което е придобило възбранения имот на публична продан. В този смисъл било приетото в т.6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС. Изложени са и мотиви за неоснователност на молбата по същество, като са повторени накратко решаващите аргументи, развити в т.3 на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/15 г. на ОСГТК на ВКС.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от „ПОП ФИНАНСИ“ АД.
Жалбоподателят поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса кое лице може да иска вдигане на възбраните след извършена публична продан. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се позовава и на практика на ВКС, на която обжалвания акт противоречи – определение № 117 от 08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г. на I-во г.о.; определение № 141/17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3974/2015 г. на II-ро г.о., както и на мотивите в т.3 на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в частта, в която е прието, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана, ако не му е противопоставима и не брани права. Жалбоподателят счита, че тази част от мотивите на тълкувателното решение е задължителна за съдията по вписванията, който следва да провери дали в конкретния случай вписаната възбрана брани права и дали е противопоставима на купувача на публичната продан. Според жалбоподателя в настоящия случай нямало пречки да се извърши исканото заличаване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава отказ на съдията по вписванията.
Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с един от решаващите изводи на въззивния съд – че купувачът на публичната продан не е легитимиран да иска заличаване на възбраната, вписана върху придобития на публичната продан имот. По този въпрос е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд влиза в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Както в мотивите на т.3 на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, така и изрично в посочените от жалбоподателя определения на ВКС, е допусната възможността купувачът на публичната продан да сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на вписаната възбрана върху придобития на публичната продан имот. Настоящият състав приема за правилна тази практика на ВКС. Неотносими към поставения въпрос и към спора по настоящото дело са мотивите на т.6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на на ВКС.
Идеята на т.3 на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/15 г. на ОСГТК на ВКС е да се препятства възможността заличаването на възбраната да засегне правата на купувача на публичната продан и неудовлетворените кредитори. Съображенията на Върховния съд са, че заличаването на възбраната има обратно действие – все едно, че никога не е била вписвана. След като бъде заличена, заинтересованите лица няма да могат да се позовават на защитното действие на чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ГПК, тъй като вписана възбрана вече няма. Затова в тълкувателното решение е прието, че има хипотези, при които възбраната продължава да брани права и след извършването на публичната продан, поради което не следва да бъде заличавана в тези случаи.
След приемането на тълкувателното решение е налице законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова разпоредба – чл.433, ал.4 ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Това ново законодателно разрешение отрича възможността заличаването на възбраната да има обратно действие. С новата разпоредба изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването до заличаването им. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период.
Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, с цел изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл.451, ал.1, чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ГПК. Целта на възбраната се постига с приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършеното разпределение между взискателите на тази цена. Новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК е гаранция, че действието на възбраната ще се запази до провеждането на публичната продан, независимо от последващото ? заличаване. Запазване действието на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти /последващо придобиване на същия имот от длъжника след заличаване на възбраната или прогласяване недействителност на публичната продан по реда на чл.496, ал.3 ГПК, кредиторът има възможност да впише нова възбрана, както и да предприеме други средства за защита на своите права, например предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и да се разпореди заличаване на възбраните, предмет на молбата до съдията по вписванията.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29936 от 18.12.2019 г. по ч. гр. д. № 13754/2019 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 29936 от 18.12.2019 г. по ч. гр. д. № 13754/2019 г. на Софийски градски съд и потвърдено с него определение № 692 от 05.06.2019 г. на съдия по вписванията при СРС по заявление вх. № 34231/05.06.2019 г. на „ПОП ФИНАНСИ“ АД, с което е отказано заличаване на три броя възбрани върху недвижим имот след извършена публична продан от ЧСИ.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на вписани възбрани с вх. № 34930/12.08.2011 г., наложена от ЧСИ №780; вх. № 23686/26.04.2017 г., наложена от ЧСИ № 851 и вх. № 31065/25.05.2017 г., наложена от ЧСИ № 921, върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ….. по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД 18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед 18-1318/16.02.2015 г. на началника на С. С..
РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при РС София да извърши необходимите действия по заличаване на възбраната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: