О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 503 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Е. П. Ч., чрез адвокат Й. Г. от АК – Варна, срещу определение № 375/03.11.2015 г. на друг състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 5404/2015 г.
С него съдът е прекратил касационното производство, образувано по касационна жалба срещу въззивно решение по чл. 135 ЗЗД, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Насрещната страна П. И. М., чрез адвокат П. Д. от АК-Варна е отговорила в срок, че жалбата е неоснователна и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимни лица, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е постановил решение по чл. 135 ЗЗД, което е обжалвано от Е. П. Ч. с касационна жалба.
С обжалваното определение касационната жалба е върната и производството по делото е прекратено, защото искът, по който се е произнесъл съдът е с цена 2162.50 лв. и поради това е изключен от касационен контрол.
Определението е правилно.
По делото няма спор относно цената на иска, по който е постановено въззивното решение и приложимостта на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Доводът, че въззивният съд грешно е указал на страните, че въззивното решение подлежи на обжалване, както и последващото неправилно администриране на касационната жалба, вместо да бъде върната, не може да дерогира действието на законовия текст – чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната инстанция също не е обвързвана от преценката на администриращия съд относно допустимостта и редовността на касационната жалба и е длъжна и сама, служебно, да извърши такава.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд, като е върнал касационната жалба, точно е приложил закона.
Оплакването, че е недопустимо в полза на ответника по касационната жалба да се присъждат разноски в производството по чл. 288 ГПК, е неоснователно. Сторените от страна съдебноделоводни разноски поради неоснователните искания на противната страна, подлежат винаги на овъзмездяване, както изрично е разпоредено в чл. 78 ГПК. Съдебният акт по чл. 288 ГПК, с който не се допуска касационно обжалване, както и определението, с което Върховният касационен съд прекратява образуваното производство, турят край на делото в инстанцията и по силата на чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по искането за разноски.
Възражението за прекомерност на разноските, присъдени в полза на ответника по касационната жалба П. И. М., е по характера си искане по чл. 248, ал. 1 ГПК и компетентен да го разглежда е съставът, постановил съдебния акт, с който са присъдени разноските. В тази част „частната жаба“ на Е. П. Ч. следва да се изпрати по компетентност на състава по гр.д. № 5404/2015 г. на ВКС, IV г.о.
При този изход на спора жабоподателят следва да заплати на насрещната страна сторените в настоящото производство разноски в размер на 200 лв. – платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 375/03.11.2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, IV г.о, по гр.д. № 5404/2015 г.
ОСЪЖДА Е. П. Ч., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, да заплати на П. И. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, сумата 200 (двеста) лева – сторени в производството съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ИЗПРАЩА искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдържащо се в частна жалба вх. № 12639/24.11.2015 г. на Е. П. Ч., за произнасяне по компетентност на състава по гр.д. № 5404/2015 г. на ВКС, IV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: