– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
гр. София, 12 юни 2018 година.
Върховният касационен съд и Върховния административен съд, смесен петчленен състав, в закритото заседание на 05.06.2018 (пети юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Мирослав Мирчев
Членове: Борислав Белазелков
Борис Илиев
Димитър Димитров
Мария Радева
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 17 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК и е образувано по повод на спор за подсъдност между Софийския районен съд и Административен съд София-град за това, кой от тях е компетентен да разгледа предявения от А. Ц. К. срещу Б. н.б. [населено място] иск за заплащане на сумата 8627.97 лева, представляваща обезщетение, в размер на законната лихва, за забавеното изплащане на гарантирания й депозит в [фирма] [населено място] за периода от 30.06.2014 година до 04.12.2014 година, изчислена върху максималния размер на гарантираните влогове-196 000.00 лева.
С исковата си молба А. Ц. К. е поискала да бъде осъдена Б. н.б. [населено място] да й заплати посочената по-горе сума, като се е мотивирала с това, че банката е бездействала и не е изпълнила задълженията си по чл. 1, § 3, б. „i” и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 година относно схемите за гарантиране на депозитите, които разпоредби според ищцата имат директен ефект и е следвало да бъдат съобразени от ответника. Това не било направено поради гарантираната сума от депозита й в [фирма] [населено място] е била изплатена по-късно, отколкото, ако цитираните разпоредби от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 година относно схемите за гарантиране на депозитите са били спазени. Така предявеният иск за обезщетение е мотивиран с твърдения за нарушения на правото на ЕС, поради което правното му основание е чл. 4, § 3 от ДЕС.
Въз основа на предявената от А. Ц. К. искова молба е било образувано адм. д. № 2480/2016 година по описа на Административен съд София-град, първо отделение, 43-ти състав. С определение № 5692/17.10.2016 година това производство е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Съдебният състав е приел, че предвид установените от СЕС материално правни основания за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 4 § 3 от ДЕС, в случая била неприложима разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Така предявеният иск не можел и не следвало да се разглежда по реда на АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и административният съд не бил компетентен да разреши спора. Твърдяното нарушение на правото на ЕС, разгледано през призмата на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 204 от АПК не покривало състава на посочените правни норми, което не гарантирало целената правна защита. Компетентен да се произнесе по предявеният иск с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС бил общия граждански съд, който в конкретния случай се явявал Софийския районен съд.
След получаването на преписа от определение № 5692/17.10.2016 година на Административен съд София-град, първо отделение, 43-ти състав, постановено по адм. д. № 2480/2016 година в Софийския районен съд е образувано гр. д. № 59 837/2016 година. С определение № 319 670/22.01.2018 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 45-ти състав, постановено по посоченото дело е прието, че Б. н. б. [населено място] била държавен орган, създаден да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на ЗБНБ. Дейността й имала особен характер и била специфична, изразяваща се в контрол над институции и има властнически функции, поради което е административна. Правилата за отговорност по ЗОДОВ била специални по отношение на общите правила по чл. 45-чл. 49 от ЗЗД, като разграничителния критерий между тях бил характерът на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия възниквали вредите, както и спецификата на самия орган, при определянето му като държавен. На Б. н.б. [населено място] били възложени властнически правомощия, поради което тя била административен орган при условията на втората хипотеза на § 1, т. 1 от ДРАПК. Изпълнението на тези правомощия представлявало административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което Б. н.б. [населено място] можела да бъде ответник по предявения иск при условията на чл. 205 от АПК. С оглед на това Софийския районен съд е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд София-град за това, кой от тях е компетентен да разгледа предявения от А. Ц. К. срещу Б. н.б. [населено място] иск.
Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че производството по делото следва да бъде спряно.
С разпореждане от 27.11.2015 година на председателя на ВАС и председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2015 година по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по следните въпроси: кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС и кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС, като производството по тълкувателното постановление е висящо. Поставените пред Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора отделение на ВАС за тълкуване въпроси са идентични са тези, по които настоящият състав следва да даде отговор, за да определи компетентният по иска съд. С оглед на това са налице предпоставките по чл. 292 от ГПК и производството по сегашното дело трябва да бъде спряно до постановяване на ТП по тълк. д. № 2/2015 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС.
По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 17/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. до постановяване на ТП по тълк. д. № 2/2015 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
3.
4.