Определение №65 от 13.1.2016 по гр. дело №1639/1639 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 13.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5283/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №181/28.05.2015 г. по в. гр.д. №745/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба на Й. Г. А. от [населено място] чрез адв. К. С. .
С решението е потвърдено първоинстанцинното решение в частта относно предоставянето на родителските права на роденото от брака дете- Г. Й. А. на майката Е. Х. А., а на бащата Й. Г. е определен режим на лични отношения с детето , определено е местоживеенето на детето при майката на адрес Ч. Б., провинция М., [улица], Република Италия . Г. А. е осъден да заплати разноските по делото.
Ответницата по касация Е. Х. А. , чрез адв. Г. Ю. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Излага и съображения „по същество” на жалбата в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнително основание /критерии/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени:
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване липсва формулиран правен въпрос. Касаторът сочи, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие с ППВС №1/1974 год., което предполага позоваването на допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , но правен въпрос не е формулиран.Вместо това касаторът излага оплаквания за процесуални нарушения / твърди, че родителите не са изслушани по въпроса относно родителските права и местоживеенето на детето/ и за необоснованост относно извода на кого следва да се предоставят родителските права .Тези оплаквания сочат на евентуална неправилност на решението и основание за неговата отмяна / чл. 281,т.3 ГПК/ , поради което могат да се обсъждат едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато , а не в настоящото производство, което е предварително
Липсва формулиран правен въпрос и във връзка с другото допълнително основание, посочено от касатора по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Твърдението , че решението е порочно тъй като не е съобразено с действителната фактическа обстановка по делото , което от своя страна е довело да неговата необоснованост очевидно е оплакване за необоснованост на решението по чл. 281,т.3 ГПК и също не може да се разглежда в настоящото производство.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване поради което нейната липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното е така, доколкото допълнителните основания /критерии/ по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК могат да бъдат изпълнени само по отношение на конкретен правен въпрос.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №181/28.05.2015 г. по в. гр.д. №745/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Х. А. да заплати на Й. Г. А. разноски в размер на 400 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top