О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 21.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2965/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Венжор Агро” ООД и М. Г. С. чрез техния процесуален представител адв. И. Д., против въззивно решение № 406 от 29.03.2019 г. по гр.д. № 2607/2018 г. на Окръжен съд- Пловдив. С него е потвърдено решение № 736 от 02.03.2018 г. по гр.д. № 3453/2016 г. на Районен съд- Пловдив в обжалваната му част, с която е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите М. И. С. и С. И. К. /като законни наследници на Е. К. К./, М. Д. Д., П. Д. П., Д. Н. М., Е. С. А., С. Р. А., К. Р. А., „Венжор Агро” ООД и К. В. К. по отношение на недвижим имот в землището на [населено място], общ. Съединение, представляващ ПИ с идентификатор …. по КККР , м.” К.”, с площ 16 060 кв.м, начин на трайно ползване: нива, при посочени в диспозитива права за всеки от съделителите, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал.1 ГПК частично е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № …. г., с който М. Г. С. е призната за собственик на този имот на основание давностно владение, за разликата над 3/30 ид. части.
В касационната жалба са изложени подробно оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нсеобоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е дал отговор на въведените с въззивната жалба доводи, не е преценил показанията на разпитаните свидетели съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, не е констатирал наличието на противоречия между тях и останалите събрани по делото доказателства, в противоречие с разпоредбата на чл. 164 ГПК е допуснал гласни доказателства за установяване на факти, за които законът изисква писмен документ.
Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. 2/ Следва ли съдът при преценка на свидетелските показания да обсъди на първо място налице ли е противоречие, като съпостави данните за осъществяване на релевантни за спора факти в показанията на всеки свидетел, и оттук- да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК- очевидна неправилност.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация М. Д. Д., П. Д. П., Д. Н. М., С. Р. А. и К. Р. А. изразяват становище, че не са налице сочените основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че процесният имот с идентификатор …. по КККР, находащ се в [населено място], общ. Съединение, е идентичен с имот № …. – нива с площ 16.060 дка в м.” К.” по плана за земеразделяне на същото село, както и че с Решение № …. от 12.08.1996 г. на ПК- [населено място] този имот е възстановен на наследници на К. Г. А..
К. Г. А. е починал през 1980 г. и е оставил за наследници по закон пет деца. Един от наследниците на К. А. е неговата дъщеря М. К. С., която е починала на 02.07.2014 г. Нейни наследници по закон са дъщеря й К. В. К. и М. Г. С., която наследява по заместване от своя баща Г. В. С., починал преди наследодателката/ на 01.05.2007 г./.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № …. г., издаден по обстоятелствена проверка, М. Г. С. е призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години в полза на нейния баща Г. С., и наследство. С договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № …. г. М. С. продала имота на „Венжор Агро” ООД.
Ищците по делото черпят права по наследяване от общия наследодател К. Г. А.. С исковата молба са оспорили констативен нотариален акт № …. г. с твърдения, че имотът не е владян от ответницата М. С. и нейния баща Г. С., а от момента на възстановяването му се владее и ползва от ищците като наследствен. За установяване на тези твърдения ищците са ангажирали писмени и гласни доказателства – представени са и са приети като доказателство по делото 6 бр. договори за наем на процесния имот за периода 2010-2015 г., сключени между ищцата Е. С. А. като наемодател и „Г. и З.” ООД като наемател, и са разпитани двама свидетели. Същите са заявили пред съда, че възстановяването на собствеността върху имотите в м. „К.” е извършено около 1995 г., но на практика собствениците са били въведени във владение на имотите около 5 години по- късно, тъй като до възстановяването им имотите били ползвани от „Редки метали” и било необходимо време за да се възстанови земята. Заявили са също, че след осъществяване на въвода във владение процесният имот е бил обработван от кооперация, а след като тя прекратила дейността си – от арендаторите фирма „ Ганчев и Златев”. По делото е представен и Протокол № …. от 02.03.1999 г. на ПК- Съединение, с който Е. С. А. е въведена във владение на имотите, описани в решение № …. от 12.08.1996 г. Въз основа на тези доказателства въззивният съд е направил извод, че ответницата М. Г. не е придобила право на собственост върху целия имот по наследство от Г. С. и давност, тъй като нейният праводател не е владял имота в продължение на 10 години до смъртта си. Като един от наследниците на общия наследодател К. А. тя се легитимира като собственик на 3/30 ид. части от имота, поради което и договорът за продажба, с който се е разпоредила с имота в полза на „Венжор Агро” ООД е породил вещнопрехвърлително действие до този обем права. Останалите идеални части от имота принадлежат на останалите съделители- наследници на К. А., при права, посочени в дизпозитива на първоинстанционното решение.
По молба на ответниците „Венжор Агро” ООД и М. Г. С. като доказателство по делото са изискани и приложени копия от документите по нотариално дело № 132 от 02.04.2015 г. – молба от М. Г. С. до нотариуса за издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, протокол от 02.04.2015 г., обективиращ показанията на разпитаните от нотариуса трима свидетели, постановление на нотариуса по чл. 537, ал.3 ГПК, с което молителката М. Г. С. е призната за собственик на имота на основание давностно владение.
Тези доказателства са упоменати в мотивите на въззивното решение, но не е обсъдено доказателственото им значение. В тази връзка в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба жалбоподателите повдигат въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и обсъди свидетелските показания и да прецени налице ли е противоречие , като съпостави данните за осъществяване на релевантни за спора факти в показанията на всеки свидетел, и оттук – да изложи съображения за това казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно. Значението на поставените въпроси за изхода на настоящото дело е предпоставено от тезата на жалбоподателите, че при постановяване на своето решение въззивният съд е следвало да обсъди и да вземе предвид показанията на разпитаните в охранителното производство свидетели. Константна е практиката на ВКС, че съдът не може да основе решението си на показания на свидетели, събрани в друго производство. Съгласно чл. 163 ГПК свидетелските показания са само устни, трябва да бъдат събрани по предписания в закона ред – чрез устен разпит по реда на чл. 170-171 ГПК. Затова показанията на свидетелите, разпитани от нотариус в производство по обстоятелствена проверка по чл. 537, ал.2 ГПК, и обективирани в съставения от него протокол, нямат характер на свидетелски показания в исковия процес. Съдът е длъжен да постанови решението си само въз основа на доказателства, събрани по установения ред по конкретното дело, и не може да се позовава на доказателства, събрани извънсъдебно или в производство по друго дело, респ. да преценява достоверността на показанията на разпитаните от него свидетели с оглед показания, дадени от други лица като свидетели по други дела. Поради това не може да се приеме, че като не е обсъдил писмените доказателства, обективиращи показанията на лица, разпитани като свидетели в охранителното производство, но които не са разпитани като свидетели по настоящото дело, въззивният съд е процедирал в нарушение на практиката на ВКС, съгласно която той е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните.
В случая и двете страни по спора разполагат с титул за собственост върху процесния имот. Ищците се легитимират с влязлото в сила решение № …. от 12.08.1996 г. на ПК- [населено място], придружено със скица, което по силата за закона / чл. 27, ал.3 ППЗСПЗЗ/ удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, ответницата М. С. – с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, а „Венжор Агро” ООД- с нотариален акт за покупко- продажба. В тази хипотеза е приложимо разрешението, дадено в мотивите на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което когато при спор за собственост и двете страни легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Ирелевантно за изхода на настоящото дело е обстоятелството дали след възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и осъществяването на въвод в него ищците са владяли имота лично или чрез трети лица, дали имотът е отдаван за ползване по силата на договор за наем или за аренда, тъй като веднъж придобито, правото на собственост се изгубва само в предвидените от закона случаи – ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. В тежест на ответниците, които се позовават на придобивна давност след реституцията, е било да установят осъществяването на фактическия състав на този придобивен способ – факта на упражняване на владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС в продължение на 10 годишния срок по чл. 79, ал.1 ЗС. Въззивният съд е приел, че такива доказателства не са ангажирани, поради което е направил извод, че към момента на сключване на договора за продажба продавачката М. С. не е била собственик на целия имота, а само на 3/30 ид. части от него по наследство от общия наследодател, и затова договорът е породил вещнопрехвърлително действие само по отношение на този обем права. В касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите не сочат кои други доказателства, събрани по делото, извън преписката по нотариалното дело, и установяващи упражнявано владение от Г. С., а след неговата смърт – от жалбоподателката М. С., в продължение на 10 години, не са били обсъдени от въззивния съд.
По тези съображения настоящият състав намира, че поставените в изложението два процесуални въпроса не обосновават основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обуславящи изхода на делото.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, решението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Преценката доколко направените от въззивния съд фактически и правни изводи по спора са обосновани, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 406 от 29.03.2019 г. по гр.д. № 2607/2018 г. на Окръжен съд- Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: