О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
[населено място] ,03,02,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и седми януари , две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2551 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № VІ -3 / 06.02.2013 год. по гр.д.№ 2229 / 2012 год. на Бургаски окръжен съд , с което е обезсилено решение № 159 / 28.09.2012 год. по гр.д.№ 513 / 2012 год. на Районен съд [населено място] и е прекратено , като образувано по недопустим иск , производството по иска на касатора против Ч. В. Д. ,за приемане за установено между страните, че ответникът не е извършвал строително-монтажни работи на обект, с възложител [фирма] . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , досежно преценката за недопустимост на иска . Излага съображения в подкрепа на правен интерес от предявяването на иска .
Ответната страна – Ч. В. Д. – не взема становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Между ищеца – настоящ касатор и трето за спора лице – [фирма] – е влязло в сила съдебно решение , с което първият ,в качеството на възложител , е осъден да заплати на второто , в качеството на изпълнител, възнаграждение за СМР / гр.д.№ 4115/ 2010 год. на Сливенски районен съд /. В производството по делото , за доказване изпълнението на [фирма] , оспорвано от [фирма] , е разпитан като свидетел настоящият ответник , твърдял че като работник на [фирма] , е работил на обекта на ищеца . Правният интерес от предявяването на настоящия иск – за установяване , че Ч. В. не е работил по възлагане от „П. корект Е. на въпросния обект на възложителя [фирма] , дружеството обосновава с възможността да обори по този начин достоверността на свидетелските показания на Ч. В. , а в касационната жалба – с възможността на това основание да претендира отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 4115/ 2010 год. на Сливенски районен съд .
За да обезсили първоинстанционното решение , въззивният съд се е позовал на чл. 124 ал.4 пр. второ ГПК – недопустимост на искове за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение , извън изрично посочените в закона, какъвто не е целеният за установяване факт в настоящото производство.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Трябва ли ищецът винаги да доказва материално правна изгода при предявяване на установителен иск по чл.124 ГПК? ; 2 / Валидността по-важна ли е при приети за доказани и от двете инстанции обстоятелства – с решението на Районен съд Карнобат и в решението на Бургаски окръжен съд ? и 3 / Нормата на чл.7 ГПК императивна или диспозитивна е ?
Първият от поставените въпроси , ако се подмени некоректната терминология / „ материално правна изгода „ / и се приеме , че касае необходимостта от установяване правен интерес при предявяването на установителен иск по чл.124 ГПК , е напълно неотносим към решаващия извод на въззивния съд и като такъв не съставлява правен въпрос по смисъла на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Решението е обосновано не с липса на правен интерес, а с нормата на чл.124 ал.4 пр. второ ГПК – недопустимост на искове за установяване съществуване или несъществуване на факти с правно значение , извън посочените в закона . Към този единствен решаващ мотив са неотносими и следващите два въпроса , вторият от които напълно неясен , а третият – нелогичен – тъй като се касае за процесуална норма , регламентираща „ основно начало „ / принцип / на гражданския процес / чл.7 ГПК / .При това нарушението на принципа на „ служебното начало „ е по начало довод за съществено нарушение на съдопроизводствени правила , свързан с правилността , а не с допустимостта на съдебния акт , а именно последната е отречена от въззивния съд .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ -3 / 06.02.2013 год. по гр.д.№ 2229 / 2012 год. на Бургаски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :