4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
Гр. София, 03.02. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 65/2020 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1900/13.06.2019 г. на А. Р. А., приподписана от адвокат М. Б.-М., срещу определение № 74 от 22.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 113/2019 г. по описа на Видинския окръжен съд, с което след отмяна на определение от 18.02.2019 г. по ч.гр.д. № 2821/2018 г. на Видинския районен съд, въззивният съд е уважил подадената от „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД молба по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД, вр. с чл. 395 ГПК за овластяване на молителя да подаде възражение по чл. 414 ГПК, от името на длъжника А. Р. А., против издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2821/2018 г. по описа на Видинския районен съд.
В частната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Искането е за обезсилване на въззивното определение, евентуално за неговата отмяна.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа вероятна недопустимост, както и очевидна неправилност на въззивното определение при положителен отговор на въпросите: 1./ „Допустимо ли е в рамките на заповедното производство да бъде допуснато обезпечение по специалния ред, уреден в чл. 134, ал. 3 ЗЗД, чрез издаване на съдебен акт за овластяване на кредитор да подаде възражение по чл. 414 ГПК?“; 2./ „Допустимо ли е кредитор да бъде овластен по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗЗД да подаде вместо длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, след като същата е влязла в сила, т.е. след като същата представлява вече стабилен акт? Налице ли е в този случай правен интерес за кредитора от предявяване на искане по чл. 134, ал. 3 от ЗЗД за овластяването му да извърши действия по подаване на възражение срещу вече влязла в сила заповед за изпълнение?“ Поддържа се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1./ „Кой е надлежният процесуален ред, по който следва да се упражни правото по чл. 134 ЗЗД с предмет на искането за овластяване – подаване на възражение по чл. 414 ГПК? Допустимо ли е това искане да се разгледа в рамките на заповедното производство и кои са предпоставките да бъде уважено искането?; 2./ Подаването на възражение по чл. 414 ГПК от лице, различно от длъжника по заповедното производство, попада ли в хипотезата на чл. 134 ЗЗД, и представлява ли то упражняване на „имуществени права“ /вещни или облигационни/ или друг вид притезателни права на длъжника по смисъла на чл. 134 ЗЗД?; 3./ „Подаването на възражение по чл. 414 ГПК, представлява ли упражняване на такива права на длъжника, упражнението на което зависи от чисто личната негова преценка, и в тази връзка налице ли е в този случай изключението по чл. 134, ал. 1, предл. последно?“; 4./ „Производството по чл. 134 ЗЗД приложимо ли е за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и може ли посредством него да бъде овластено лице, претендиращо, че е кредитор на друго лице, и как следва да бъде установено качеството на кредитор в случаите, в които липсва влязъл в сила съдебен акт, установяващ изискуемо и ликвидно вземане?“; 5./ „Следва ли лицето, претендиращо, че е кредитор на длъжника по заповедното производство, да е формулирало точно, както по основание, така и по размер, както и да е предявил съдебно претендираните си вземания към момента на започване на производството по чл. 134 ЗЗД и депозиране на молбата за обезпечение по чл. 134, ал. 3 ЗЗД или е допустимо те да се твърдят общо и абстрактно на деликтно основание и лицето само да заявява бъдеща готовност и решимост за евентуално бъдещо тяхно съдебно предявяване?“; 6./ “Извършените процесуални действия от пълномощник – адвокат, от името и за сметка на търговско дружество, по подаване на молба по чл. 134, ал. 3 ЗЗД, който пълномощник не е упълномощен за това от законния управител и представляващ дружеството /аргумент – императивните разпоредби на Търговския закон – чл. 141 ТЗ, указващи начина на представителство на едно търговско дружество/, представляват ли валидни, допустими и законосъобразни правни действия от името и за сметка на дружество, които го обвързват с правното си действие, при условие, че е налице валидно противопоставяне на тях на основание чл. 301 ТЗ?“; 7./ „Допустимо ли е упражняването на правата и процесуалните възможности по чл. 134 ЗЗД, както и подаване на искане по чл. 134 ЗЗД, да бъдат извършени и подадени във вече образувано заповедно производство по чл. 417 ГПК, което е едностранно по своя характер? Следва ли искане с правно основание по чл. 134 ЗЗД, което по своето естество представлява иск или молба за обезпечение, да бъде предявено самостоятелно в отделно производство, което да бъде разгледано по надлежния процесуален ред? Компетентни ли са заповедния съд, и съответно въззивния нему съд по обжалване на определение, с което се отказва овластяване по чл. 134 ЗЗД, да се произнасят по същество на предявено искане по чл. 134 ЗЗД, и ако те се произнесат, валиден, допустим и правилен ли е постановеният от тях акт?“ Жалбоподателят твърди, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл и в противоречие с практиката на ВКС и Върховния съд – основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като конкретно сочи противоречие с определение № 359 от 21.09.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3208/2016 г.
Ответната страна „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, в писмен отговор, подаден чрез адвокат П. Ченголов, изразява становище за недопустимост на частната жалба, евентуално за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съображенията са следните:
Предмет на обжалване е въззивно определение, с което Видинският окръжен съд е овластил на основание чл. 134, ал. 3 ЗЗД кредитора на длъжника А. Р. А. – „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, да упражни процесуалното му право за подаване на възражение по чл. 414 ГПК против издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2821/2018 г. по описа на Видинския районен съд. Постановеното определение е благоприятно за длъжника, доколкото е насочено към охраняване и защита на процесуалните му права. Подаването на възражение по чл. 414 ГПК е процесуално средство за защита срещу неоснователната претенция на кредитора, подал заявлението. Последиците от подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК са регламентирани в чл. 415 ГПК – по силата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, заповедният съд е длъжен да укаже на кредитора да предяви иск за вземането си по чл. 422 от ГПК. Непредявяването на такъв иск от страна на кредитора има за последица обезсилване на заповедта за изпълнение по силата на чл. 415, ал. 5 от ГПК и до невъзможност за провеждане на принудително изпълнение срещу длъжника. Същевременно при оспорване издадената заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК, тежестта на доказване на вземането в рамките на последващ исков процес е за кредитора. Изброените последици са благоприятни за длъжника. Следва да се отбележи, че по правило определението по чл. 134, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 389 и сл. ГПК е предназначено да защити правната сфера на длъжника, поради което обжалването му би било допустимо само при условие, че с оглед естеството на упражняваното от кредитора право или с оглед съдържанието на самото овластяване са засегнати правата и интересите на длъжника. След като по делото не се установяват подобни неблагоприятни за длъжника-жалбоподател последици, следва да се приеме, че за последния липсва правен интерес от неговото обжалване.
Предвид липсата на правен интерес от атакуване на обжалвания съдебен акт, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената частна касационна жалба, същата следва да се остави без разглеждане като недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. Р. А. срещу определение № 74 от 22.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 113/2019 г. по описа на Видинския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението до частния касатор за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: