2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 30.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 174/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 2657 от 04.12.2013 г. по гр.д. № 2470/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането за връщане на внесената държавна такса 5 107.29 лв. за образуване на въззивно производство. По съображения, че държавната такса е недължимо платена, тъй като производството по делото е прекратено поради просрочие на въззивната жалба, частният жалбоподател иска определението да се отмени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като прегражда развитието на делото, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
Поради просрочие на подадената от [фирма] – [населено място] въззивна жалба е прекратено производството по гр.д.№2740/2011 г. на САС. С Определение № 2657 от 04.12.2013 г. по същото дело САС е отказал да върне на жалбоподателя внесената държавна такса 5 107.29 лв. по въззивната жалба. Изложени са съображения, че прекратяването на производството не е основание за връщане на държавната такса, която е дължима при образуването на делото, без оглед на това с какъв акт същото ще приключи. Съдът е посочил, че ако държавната такса не е внесена, това е основание за връщане на жалбата, без да се иска внасяне на държавната такса, но когато страната е внесла държавната такса при извършване на процесуалното действие, тя не е недължимо платена поради това, че процесуалното действие е недопустимо поради просрочие.
Определението е правилно. Въззивото производство е образувано на основание подадената от [фирма] – [населено място] жалба, условие за редовност на която, съгласно чл. 261 т. 4 ГПК, е приложен към жалбата документ за внесена държавна такса. Законът е поставил изискване при подаването на жалбата страната да е внесла държавната такса и не обуславя това задължение от срочността или от допустимостта на жалбата. Плащането на таксата е било дължимо към момента на извършване на процесуалното действие и не е налице недължимо плащане. Това че въззивното производство е прекратено поради просрочие на жалбата, не дава основание да се върне на страната внесената държавна такса – по аргумент от чл. 74 изр. 1 ГПК и чл. 3 ал. 1 ЗДТ. Законът не допуска връщането й освен в случай на недължимо плащане, каквото не е налице. В този смисъл са Опр.№289/28.10.2013 г. по гр.д.№ 6512/2013 г. на ВКС, ГК на ВКС, ІV гр.о. и Опр.№366/15.05.2013 г. по ч.т.д.№ 627/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2657 от 04.12.2013 г. по гр.д.№ 2470/2011 г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: