О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 30.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1335 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат П. З. срещу решение № 324/05.12.2013 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 257/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Великотърновски окръжен съд /ВТОС/ по иск на настоящия касатор с правно основание чл.95 ал.2 ТЗ за изключване от [фирма] на В. Ж. Н. в качеството му на Едноличен търговец с фирма: „Л. – В. Ж.“ за това, че виновно не е изпълнявал своите задължения по учредителния договор и действал против интересите на дружеството.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Производството е по предявен пред ВТОС иск от А. А. Ч. като [фирма] – съдружник в [фирма] против [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], представляван от Т. Х., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] по чл.95 ал.2 ТЗ за изключване от дружеството на В. Ж. Н. в качеството му на [фирма] за това, че виновно не е изпълнявал своите задължения по учредителния договор и действал против интересите на дружеството. ВТОС е отхвърлил иска. За да потвърди отхвърлителното решение на ВТОС по предявения от настоящия касатор иск по чл.95 ал.2 ТЗ, ВТАС е приел, че [фирма] е със съдружници ищецът и настоящ касатор и останалите ответници, като основната дейност на дружеството е извършване на обществен превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация на територията на Република България. ВТАС е приел, че от данните по делото може да се направи единствен извод за обтегнати отношения между [фирма] и останалите съдружници в [фирма], които не обуславят основателност по иска по чл.95 ал.2 вр.ал.1 ТЗ за изключване на съдружника [фирма]. Според ВТАС няма категорични доказателства този съдружник умишлено или с груба небрежност да не е изпълнил свое задължение по учредителния договор, да е осъществил конкретни действия против интересите на дружеството. Не се установява и търговската дейност на дружеството да е затруднена или преустановена. За да направи този си извод ВТАС е обсъдил събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения във връзка с обсъждането им. За твърденията на ищеца за нанесена вреда на дружеството от [фирма] при извършено престъпление. ВТАС е обсъдил приложената по делото присъда № 23/15.01.2013 г. по н.о.х.д. № 1154/2012 г. на Районен съд Горна Оряховица, с която В. Ж. е признат за невиновен да е извършил присвояване на чужда движима вещ – автобус, собственост на дружеството – престъпление по чл.206 ал.1 НК. В тази връзка ВТАС е съобразил задължителността на присъдата на наказателния съд за гражданския съд /чл.300 ГПК/, включително оправдателна такава досежно всички елементи от престъпния състав по повдигнатото обвинение. Коментирани са и твърденията за пропуснати няколко курса по обслужваната от [фирма] по график линия, но с оглед липсата на установени по несъмнен начин причини за тези пропуски е прието, че няма основание да се направи извод за проявена умишлена и груба небрежност от негова страна за неизпълнение на задължения по учредителния договор, респ. за осъществени действия против интересите на дружеството. Според ВТАС не се установяват по категоричен начин задължения на [фирма] спрямо СД, както и техния размер. По тези съображения, според ВТАС, не са налице предпоставките за основателност на предявения иск по чл.95 ал.2 вр.ал.1 ТЗ за изключване на съдружника [фирма] от СД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът е формулирал следните въпроси: 1. „Има ли от страна на първия ответник /виновния съдружник в събирателното дружество/, който като превозвач на пътници в обществения транспорт пропуснал извършването на няколко курса по обслужваната от него по график линия, неизпълнение умишлено или с груба небрежност на задължение по учредителния договор, респ. осъществени действия против интересите на дружеството?” 2. „Може ли в хода на търговско или гражданско производство да се оборват констатациите на наказателен съд за разкрита симулативност на сделката и какъв е обхватът на обвързващата сила на присъдата – включва ли горестоящ граждански съд, както и засяга ли разкритата симулативност всички трети лица?” Разрешението на първия въпрос е фактологично обусловено и е дадено от ВТАС след преценка на събраните по делото доказателства и изложени съображения. Именно събраните по делото доказателства не установяват, според ВТАС, [фирма] да не е изпълнявал свое задължение по учредителния договор, да е осъществил конкретни действия против интересите на дружеството. За пропуснатите няколко курса по график по обслужваната от [фирма] линия не са установени по категоричен начин причините, за да може да се направи извод дали те са проява на умишлена или груба небрежност от негова страна. При така направения извод е неотносимо какво представлява понятието „умишлено или с груба небрежност изпълнение” без данни за конкретно извършени действия във вреда на дружеството и пропуснати няколко курса по обслужваната от [фирма] по график линия, но без доказателства за причините за това, коментирани от ВТАС. Вторият въпрос е некоректно поставен като изразява само искането на касатора за разрешение на настоящия спор в негова полза при пренебрегване на ясна и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба, каквато в случая е тази на чл.300 ГПК, приложена от ВТАС. Освен желание за друг изход на спора касаторът не излага никакви съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а самото позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя приложението му.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответните страни, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са сторени разноски от тези страни пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324/05.12.2013 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 257/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.