2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София, 05.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1952 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на „БАУЩОФ И МЕТАЛ МАРСИЛ” ООД с искане за допълване на определение № 42 / 25.01.2018г. по т.д. № 1952 / 2017г. на ВКС, ТК, в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на разноски от общо 1978,62 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1978,62 лева и пощенска такса за изпращане на отговора на касационната жалба в размер на 1.90 лева.
В молбата по чл.248, ал.1 ГПК се поддържа, че по делото е представен списък за разноските, ведно с приложени доказателства за плащането им.
Ответниците по молбата, „ДЖЕРАМИС” ЕООД и А. Ю. Д., [населено място], намират искането за неоснователно. Сочат, че не е доказано наличието на реално направени разноски. При евентуалност правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, като възразяват и срещу искането за солидарно осъждане на двамата касатори за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 42 / 25.01.2018г. по т.д. № 1952 / 2017г. на ВКС, ТК, е отказано да бъде допуснато касационното обжалване на решение № 2100 от 09.11.2016г. по в.т.д. № 3403 / 2015 г. на Апелативен съд-София в обжалваната част по касационната жалба на „ДЖЕРАМИС” ЕООД и А. Ю. Д. от [населено място], като изрично е посочено, че в полза на ответника по касацията – настоящ молител, не се присъждат разноски за фазата на селектиране на касационната жалба на двамата касатора, поради това, че същият не е доказал наличието на такива.
Молбата по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на разноски на ответника по касацията е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за извършване на разноски от тази страна за касационното производство до постановяване на определението по чл.288 ГПК, което е видно и от съдържанието му. Доказателствата за разноските са представени след постановяване на акта по чл.81 ГПК, чието допълване в частта за разноските се иска.
Процедурата по чл.248 ГПК служи за поправка на допуснати грешки от съда при присъждане на разноските, а не и за отстраняване на допуснати от страните пропуски във връзка със защитата им относно разноските по делото, в случая – на пропуск да се представят доказателства за направените разноски до постановяване на акта по чл.81 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че разноските за пощенски услуги не попадат в обхвата на съдебно-деловодните разноски по чл.78, ал.1 ГПК, поради което не подлежат на присъждане в гражданския процес.
С оглед изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК от „БАУЩОФ И МЕТАЛ МАРСИЛ” ООД с искане за допълване на определение № 42 / 25.01.2018г. по т.д. № 1952 / 2017г. на ВКС, ТК, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.