4
гр. д. № 775/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 65
София, 06.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 775/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8204/29.12.2016 г. подадена от К. К. и частна жалба вх. № 8206/29.12.2016 г. подадена от С. Д. И., Е. Е. Х. и Ф. В. П., двете подадени чрез процесуалния им представител адв. В. Ц., против разпореждане от 19.08.2016 г. за издаване на изпълнителен лист по в. гр. д. № 40/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
В частните жалби са изложени идентични оплаквания. Твърди се, че на основание чл. 405, ал. 2 ГПК компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист е първоинстанционният съд, а не въззивният. Като се е произнесъл по искането, вместо да го изпрати за разглеждане от първостепенния съд, е постановил недопустимо разпореждане. Като второ основание за недопустимост на разпореждането сочи това, че конституираните на основание чл. 227 ГПК като страни във въззивното производство на основание наследствено правоприемство от починалата в хода на производството въвзизвница Р. С. – К. Б. К., С. Д. И., Е. Е. Х. и Ф. В. П., не са материалноправно легитимирани да отговарят за задължението поради направени от тях откази от наследството на починалата наследодателка.
При условията на евентуалност е наведено и оплакване за неправилност на разпореждането, тъй като жалбоподателите са заявили надлежно отказ от наследство и никой от тях не е извършил действия, които да обективират приемане на наследството.
По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна по частната жалба – Г. Т. В., чрез пълномощника му адв. Д. Н. К., в който е изразено становище за неоснователност на подадените жалби. Твърди, че починалата страна е оставила и други наследници.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и са допустими.
За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Варненски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция на основание чл. 271, ал. 1 ГПК по предявения от Г. Т. В. срещу Р. В. С. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ във вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване за нищожно саморъчното завещание, направено от М. Й. В. на 22.01.2009 г. в полза на Р. С.. В хода на въззивното производство поради смъртта на въззивницата Р. В. С. като страни са конституирани наследниците й по закон – С. Д. И., Е. Е. Х., Ф. В. П., К. Б. К., както и частният правоприемник – М. К. Х.. Първите трима са заявили, че не желаят да участват в процеса и че се отказват от претенции относно спорния имот. Доказателства за това са представили на въззивния съд на 28.06.2016 г. с молба вх. № 4350 от същата дата. В проведеното на 29.06.2016 г. открито съдебно заседание, въззивния съд не се е произнесъл по искането за прекратяване на производството по делото по отношение на първите трима конституирани като въззивници наследници, поради направени от тях откази от наследство и делото е обявено за решаване. В мотивите на решение е посочил, че са конституирани наследниците на С. и че трима от тях са направили откази от наследство, но по искането за прекратяване на производството срещу тях няма произнасяне.
В дадения срок по чл. 51, ал. 1 ЗН частният правоприемник М. К. Х. е заявила отказ от наследство, поради което съдът е прекратил производството по отношение на нея.
С решение № 113/04.07.2016 г. по в. гр. д. № 40/2016 г. Варненски апелативен съд е потвърдил решение № 1939/24.11.2015 г. по гр. д. № 2765/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е обявено за нищожно саморъчното завещание направено от М. Й. В. на 22.01.2009 г., починала на 05.03.2009 г., което е обявено с протокол по н. д. № 5, том I, рег. № 2632/04.09.2009 г. на нотариус К. К., тъй като не са изпълнени изискванията за форма на волеизявлението, завещанието не е написано собственоръчно и не е подписано от завещателката и е осъдена ответницата по иска Р. И. В. С. да заплати на Г. Т. В. направените по делото разноски в размер на 21 410.00 лв. Съдът не съобразил решението с осъществилите се пред въззивната инстанция факти – смъртта на въззивницата, конституирането на наследниците й по закон и направените от някои от тях откази от наследство по надлежния ред. Въззивното решение като необжалвано е влязло в сила.
По искане на ищеца от 18.08.2016 г. въззивният съд е разпоредил на 19.08.2016 г. да се издаде изпълнителен лист за присъдените му с първоинстанционното решение разноски по делото. Върху въззивното решение е отразено, че на 22.08.2016 г. е издаден изпълнителен лист за сумата 21 410.00 лв. в полза на Г. В. срещу С. И., Е. Х., Ф. П. и К. К..
Към частната жалба на К. К. е представено копие от молба, адресирана до районен съд, който не е посочен в бланката, за отказ от наследството на Р. С.. Върху молбата няма отразяване тя да е вписана в специалната книга, водена в районните съдилища за откази от наследство.
Въз основа на горното настоящият състав на ВКС, І г. о. намира следното:
Неоснователен е първият довод за недопустимост на обжалваното разпореждане.
С разпоредбата на чл. 405, ал. 2 ГПК законодателят е постановил, че молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 ГПК, включително и въз основа на осъдително решение на въззивен съд, което не е влязло в сила, се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото.
По аргумент от разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК следва да се приеме, че съдебен акт, постановен от по-висш по степен съд съобразно правилата за родовата подсъдност по конкретното дело, не е недопустим. Обжалваният акт не може да бъде обезсилен само поради това, че компетентен да се произнесе по искането е по-низшия по степен съд, който е разглеждал спора като първа инстанция.
Основателно е възражението на жалбоподателите С. Д. И., Е. Е. Х. и Ф. В. П., че не са материалноправно легитимирани да отговарят за присъдените разноски в полза на ищеца.
Съдът не е взел предвид направените откази от наследството на Р. С. от наследниците й С. Д. И., Е. Е. Х., Ф. В. П. по време висящността на производството по делото пред него. След като не се е произнесъл по искането на конституираните наследници за прекратяване на производството по делото по отношение на тях, това е следвало да направи при произнасянето по искането за издаване на изпълнителен лист. В това производство съдът проверява дали съществува право за принудително изпълнение. Ако се увери, че то е възникнало трябва да провери в полза на кого и срещу кого то съществува (активната и пасивната легитимация по правото на принудително изпълнение).
Отказалите се от наследството наследници, не са легитимирани да отговарят за задълженията на наследодателката по аргумент от чл. 429, ал. 2 ГПК. Допуснатото процесуално нарушение е основание да се отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист за присъдените с първоинстанционното решение разноски срещу тях, както и издаденият в тази част да бъде обезсилен.
Наследникът К. К. не е установил пред въззивния съд да е направил отказ от наследството по предвидения в закона ред, тъй като представената молба с изявление за отказ представлява само проект за такъв. Няма данни да е внесена в съда, в района на който е открито наследството и отказът да е вписан в предназначената за това книга за приемане и откази от наследство (чл. 52 във вр. с чл. 49, ал.1 ЗН). Поради това издаденият изпълнителен лист срещу него не страда от заявения порок. Частната му жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 19.08.2016 г. в частта за издаване на изпълнителен лист по в. гр. д. № 40/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна срещу С. И., Е. Х., Ф. П. за присъдените разноски с решение № 1939 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 2765/2015 г. по описа на Варненски ОС и ОБЕЗСИЛВА издаденият изпълнителен лист в полза на Г. Т. В. срещу същите лица за сумата 21410.00 лв., представляваща разноски, присъдени в него полза с решение № 1939/24.11.2015 г. по гр. д. № 2765/2015 г. по описа на ОС Варна.
ПОТВЪРЖДАВА същото разпореждане в частта, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист за същото вземане и на същото основание срещу К. Б. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: