4
определение по ч.гр.д.№ 6264 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София ,07.03. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 6264 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 279 от 15.07.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 574/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 770 от 17.04.2015 г. на Горнооряховския районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по гр.д.№ 896 от 2014 г. поради липса на правен интерес за ищеца от предявения иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между [фирма] /на когото ищецът твърди да е правоприемник/ и ответника Л. Л. Л. и е оставено без уважение искането на ищеца за конституиране на продавача по процесния договор като негов съищец-необходим другар.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационно обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните правни въпроси, уточнени от съда както следва:
1. Налице ли е процесуална възможност за ищеца да привлича друг ищец по делото след предявяването на иска ?
2. Длъжен ли е съдът да следи служебно за нарушаване изискването за съвместна процесуална легитимация, представлява ли това нарушение нередовност на исковата молба и задължен ли е съдът да упражни правомощията си по чл.129 ГПК ?
3. Налице ли е вещнопрехвърлителен ефект при прехвърляне на имуществото на ЕТ, когато не е съставен надлежен опис на това имущество ?
4. Налице ли е правен интерес за приобретателя по договор за прехвърляне на търговско предприятие да води установителен иск за нищожност на сделка, сключена от праводателя по този договор ?
5. П. ли е въпросът за наличие на вещнопрехвърлителен ефект на договора за прехвърляне на търговско предприятие или същият е въпрос по същество и съответно кога следва да бъде разрешен този въпрос- при проверката за допустимост на исковата молба или в съдебното решение ?
К. твърди, че по първите два посочени въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според касатора, по останалите три въпроса произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор пълномощникът на ответника по частната жалба Л. Л. Л. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 22.07.2015 г., а частната жалба е подадена на 27.07.2015 г./. Тъй като е подадена срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционен съд, съгласно чл.274, ал.3 ГПК, за да се допусне касационно обжалване на този акт, е необходимо да са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ГК, състав на Първо г.о. по въпроса за наличието на основания за допускане на касационното обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд приема следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения от [фирма] иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 15.12.2009 г., сключен между [фирма] /на когото ищецът твърди да е правоприемник/ и ответника Л. Л. Л., въззивният съд е приел, че този иск е установителен по своя характер, поради което неговата допустимост е обусловена от наличието на правен интерес за предявяването му. Според съда, надлежен ищец по този иск може да бъде само лице, което е страна по договора, за който се твърди, че е нищожен, или трето лице, чиито права или признати от закона интереси са засегнати от действието на този договор. В случая съдът е констатирал, че страни по договора за покупко-продажба от 15.12.2009 г., са ответника Л. Л. и [фирма], който не е изгубил своята процесуална правоспособност и дееспособност, а договорът за прехвърляне на търговско предприятие от 08.02.2010 г., сключен между същия ЕТ и ищцовото дружество, няма за предмет процесните имоти. Следователно ищецът не е страна по договора, чиято недействителност претендира, а и не е трето лице, чиято правна сфера се засяга от този договор. Тъй като дори и договорът от 15.12.2009 г. да бъде прогласен за недействителен, последиците от това не биха рефлектирали по никакъв начин в правната сфера на дружеството-ищец, съдът е приел, че ищецът няма правен интерес да предяви иск за недействителност на този договор. Съдът е приел за неоснователно и искането на ищеца за конституиране като негов съищец- необходим другар на продавача по договора [фирма], тъй като липсвала такава процесуална възможност за ищеца да привлича друг съищец след предявяването на иска.
Така постановеното определение не противоречи на посочената от касатора съдебна практика по първите два поставени от него въпроса. В т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е указано какви са правомощията на въззивния съд при неконституиране на необходим другар по делото, в зависимост от това дали се касае за задължително или незадължително необходимо другарство. В настоящия случай [фирма] и ищеца [фирма], на когото [фирма] е прехвърлил търговското си предприятие с договор от 08.02.2010 г., не са необходими другари в процеса по предявения иск за нищожност на сключената от [фирма] преди прехвърляне на търговското му предприятие сделка от 15.12.2009 г. В този смисъл е и съдебната практика- например определение № 1 от 12.01.2009 г. по гр.д.№ 258 от 2008 г. на ВКС, 5 членен състав. Поради това отказът на съда да конституира като съищец по делото [фирма] не е в нарушение на горепосоченото тълкувателно решение.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд съобразно смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.10.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, по останалите три поставени правни въпроси:
1. По третия поставен въпрос /налице ли е вещнопрехвърлителен ефект при прехвърляне на имуществото на ЕТ, когато не е съставен надлежен опис на имуществото/ има задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 49 от 16.06.2014 г. по т.д.№ 923 от 2012 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Според тази практика, търговското предприятие съставлява правна и фактическа съвкупност, която може да бъде обект на разпоредителна сделка именно като такава; описанието на активите на предприятието не съставлява задължителен реквизит на договора по чл.15, ал.1 ТЗ и липсата на такова описание не води до недействителност на сделката на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Този въпрос, обаче, не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е бил включен в предмета на спора по делото и по него съдът не се е произнасял: в обжалваното определение съдът е приел, че ищецът няма правен интерес да заведе иска за нищожност на сделката от 15.12.2009 г. не защото в договора за продажба на предприятието на [фирма] в полза на ищеца [фирма] от 08.02.2010 г. не са били описани имотите- предмет на договора от 15.12.2009 г., а защото съдът е счел, че тези имоти не са били част от търговското предприятие на [фирма] към момента на продажбата на това търговско предприятие на ищеца.
2. Четвъртият поставен въпрос /налице ли е правен интерес за приобретателя по договор за прехвърляне на търговско предприятие да води установителен иск за нищожност на сделка, сключена от праводателя по този договор преди прехвърлянето на предприятието/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Както бе посочено по-горе, съдът е приел, че искът е недопустим, не защото ищецът като приобретател по договор за прехвърляне на търговско предприятие никога няма правен интерес да предяви иск за нищожност на сключена от праводателя му преди прехвърляне на предприятието сделка, а защото имотите- предмет на сделката, чиято нищожност се претендира, въобще не са били част от търговското предприятие на прехвърлителя по договора към момента на сключване на този договор.
3. По петия поставен правен въпрос /преюдициален ли е въпросът за наличие на вещнопрехвърлителен ефект на договора за прехвърляне на търговско предприятие или същият е въпрос по същество и съответно кога следва да бъде разрешен този въпрос- при проверката за допустимост на исковата молба или в съдебното решение/: Доколкото по конкретното дело този въпрос е относим към преценката за наличието на правен интерес за ищеца да предяви иска за нищожност на сключената от неговия праводател сделка, няма съмнение и неяснота в закона, че въпросът е от значение за допустимостта, а не за основателността на иска и като такъв следва да се реши от съда с определение, а не с решението по съществото на делото.
С оглед на всичко гореизложено и тъй като касаторът не е поставил други правни въпроси от значение за делото, а ВКС няма право служебно да поставя такива други въпроси /освен въпроси, касаещи нищожността или недопустимостта на обжалваното определение/, касационното обжалване на определението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото касаторът дължи на ответника по частната жалба направените от него разноски по делото на ВКС. Тъй като, обаче, ответникът не е представил доказателства за направени такива разноски, разноски не следва да му бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 279 от 15.07.2015 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 574 от 2015 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.