О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 65/08.02.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3482 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 395/ 01.03.2016 г. по гр. д. № 4927/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 5486/ 23.07.2015 г. по гр. д. № 6688/ 2011 г. на Софийски градски съд,
· отхвърля исковете на З. С. М. и А. М. М. срещу А. К. С. и [фирма] за прогласяване на недействителността на договор по н. а. № 106/ 07.12.2007 г. за учредяване на ипотека в полза на Банката поради това, че е сключен без представителна власт от А. С. за сметка на З. и А. М. като ипотекарни длъжници след оттегляне на пълномощното и
· отхвърля исковете да се признае за установено по отношение на М. С. А., че З. и А. М. на основание договор за покупко-продажба от 24.11.1989 г. и при условията на имуществена общност са собствениците на апартамента в [населено място], обект на ипотеката по недействителния договор.
Решението обжалват З. и и А. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси за дължимия доклад при промяна на правната квалификация на исковете, за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните в аспекта на събраните доказателства и за достоверната дата на частните документи за третите лица. Касаторите считат въпросите обосноваващи въззивното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първите два извеждат с довода, че решението противоречи на приложени решения на ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК и на едно на Върховния административен съд. По третия процесуално-правен въпрос не обосновават никакво (допълнително) основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно. Претендират разноските по делото.
Ответната банка, ответник и по касация възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК липсва. Приложените решения са без връзка с обжалваното.
От другите двама ответници А. С. и М. А., ответници и по касация, не постъпват писмени отговори.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационните жалби с допустим предмет (случаят не попада в забрана от чл. 280, ал. 2 ГПК), при надлежна процесуална легитимация (касатори са ищците по отхвърлените искове), при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост. по повдигнатите от касаторите процесуално правни въпроси е изключено всяко основание за допускане на решението до касационно обжалване. Отнапред следва да се посочи, че противоречие с представеното решение на ВАС не е възможно да обоснове допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК (така ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Останалите съображенията са следните:
Касаторите обосновават исковете срещу ответника А. С. и срещу банката с твърденията, че с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 06.12.2007 г. са упълномощили С. да учреди ипотека върху собствения им апартамент, но впоследствие са оттеглили пълномощното, на 06.12.2007 г. в 23. 00 ч. са уведомили за това пълномощника и е сключен без представителна власт договорът по н. а. 106/ 07.12.2007 г., с който ответникът С. учредява ипотека върху собствения на касаторите апартамент в полза на банката.
Исковете в защита на правото си на собственост, придобито в имуществена общност с договор за покупко-продажба от 1982 г., касаторите обосновават с твърденията, че са им непротивопоставими действията на банката по принудително осребряване на апартамента и е без вещно-транслативен ефект влязлото в сила постановление от 16.04.2010 г., с което съдебният изпълнител възлага имота на ответника А..
Ответната банка е оспорила исковете с възраженията, че представителната власт на пълномощника не е прекратена към учредяване на ипотеката, а представеният от касаторите документ е без достоверна дата и е неавтентичен в частта, с която ответникът С. е удостоверил да му е връчен на 06.12.2007 г. в 23. 00 ч. Евентуално банката е възразила, че към учредяване на ипотеката не е уведомена за прекратената представителна власт, а е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът С. не е взел становище по исковете и събраните доказателства.
Ответникът А. ги е оспорил с възражението, че постановлението от 16.04.2010 г. го легитимира като собственик на апартамента.
С въззивното решение следните относими факти са възприети като безспорни, а и установени от събраните доказателства: 1) с договор за покупко-продажба по НДИ от 24.11.1982 г. касаторите придобиват в имуществена общност апартамента в [населено място] (чл. 19 СК от 1985 г. и § 4 ПЗР на СК от 2009 г); 2) на 06.12.2007 г. в необходимата писмена форма с нотариална заверка на подписите касаторите упълномощават ответника С. да учреди договорна ипотека върху апартамента в обезпечение на задължения към банката на дружество с ограничена отговорност, на което пълномощникът е управител; 3) с договор по н. а. № 106/ 07.12.2007 г. ипотеката в полза на банката е учредена, а пред нотариуса С. се е легитимирал с нотариално завереното пълномощно като представител на касаторите – ипотекарни длъжници; 4) банката предприема действия по принудително изпълнение на задълженията, обезпечени с ипотека и насочва принудителното изпълнение върху ипотекирания апартамент; 5) апартаментът е обект на успешно проведена публична продан и 6) с влязло в сила постановление от 16.04.2010 г. съдебният изпълнител го възлага на ответника А..
Въззивният съд е приел, че е недостоверна датата на представения документ, с който касаторите обосновават твърденията, че на 06.12.2007 г. в 23. 00 ч. са оттеглили пълномощното и са прекратили представителната власт на ответника С. да учреди ипотеката. Това въззивният съд е извършил, чрез препратка към мотивите на първоинстанционното решение (чл. 272 ГПК). Чрез препратката съд е квалифицирал банката като трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, на което посочената в документа дата е противопоставима, само ако е достоверна. Приел е, че банката черпи своите права от правата на касаторите и в частност, от надлежната представителна власт на ответника С.. След това е потърсил събрани доказателства за някоя от предпоставките на чл. 181 ГПК и като не ги е съзрял, е заключил, че датата (и часа) на документа са недостоверни, а ответникът С. е имал представителна власт да сключи договора за учредяване на ипотеката в полза на банката.
Въпреки че тези изводи на въззивния съд са били достатъчни, за извода, че исковете са неоснователни, той е разгледал и евентуалното възражение, че към учредяване на ипотеката банката е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД, а разпоредбата обоснова противопоставимост на нейните права по договора за учредяване на ипотека спрямо правата, които касаторите претендират. При проведеното тълкуване на императивната разпоредба въззивният съд съобразява, че законът не предвижда нарочен регистър, в които да се вписват актовете по оттегляне на договорната представителна власт по писмено пълномощно с нотариална заверка. Това го задължава да изследва релевантното обстоятелство дали банката е била уведомена за оттегляне на представителната власт на ответника С. преди сключването на договора за ипотека. Приел е, че по делото липсват доказателства касаторите да са положили усилия, за да разгласят на третите лица прекратяването на представителната власт на пълномощника. Спрямо касаторите е приложил неблагоприятните последици на доказателствената тежест и е квалифицирал ответната банка като трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД.
При тези (две групи) мотиви, въззивният съд достига до извода, че исковете за прогласяване на недействителността на договора за ипотека са неоснователни, а банката е имала право да насочи принудителното изпълнение върху ипотекирания апартамент (чл. 173, ал. 1 ЗЗД). Правото на собственост, което касаторите са притежавали в имуществена общност по договора от 24.11.1982 г., е било погасено чрез преминаването му в патримониума на ответника А. след проведена публична продан и на основание влязлото в сила постановление на съдебния изпълнител за възлагане (чл. 496, ал. 2 ГПК). Положителните установителни искове в защита на собствеността също са неоснователни.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че при тези две групи мотиви в обжалваното решение, всяка от които е достатъчна, за да обоснове неоснователността на предявените искове, за допускане на въззивното решение до касационен контрол е необходимо да се обоснове общото и допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и по достоверната дата (и час) на документа за оттегляне на представителната власт, и по приложената императивна разпоредба на чл. 41, ал. 2 ЗЗД.
Никое от приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, не е обсъжда въпроси в приложението на чл. 181, ал. 1 ГПК, съответно на чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.). Това е достатъчно, за да изключи соченото от касаторите допълнително основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за достоверната дата на частните документи по отношение на третите лица.
Никое от приложените решения на ВКС не обсъжда и въпроси в приложението на чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Чрез първата група от тях, с които се дават отговори на материалноправни въпроси, ВКС провежда практика по последиците от прекратяване на представителната власт поради смърт на упълномощителя. Този въпрос не е включен в предмета на делото. Чрез втората група въпроси ВКС квалифицира подобни на предявените искове под основанието на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Тази практика е преодоляна след постановеното ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/ 2004 г., в което се прие, че договорът без представителна власт погрешно е бил квалифициран в съдебната практика по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Този договор не поражда действие само за представлявания, съответно за неговия правоприемник. Според действието на тълкувателното решение по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, представената практика е преодоляна като погрешна и не може да обоснове допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторите се позовават.
Въззивното решение е съобразено с цитираното тълкувателно решение. Промяна в правната квалификация на предявените искове за нищожност е нямало, а посоченото в първоинстанционното решение основание от чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД се явява изолирано от мотивите, при които въззивният съд е отхвърлил исковете. Следователно няма връзка с решението и повдигнатия въпрос, за дължимия доклад при промяна на правната квалификация на исковете. Въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните според събраните доказателства, а това изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК и по последния въпрос, който касаторите повдигат.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 395/ 01.03.2016 г. по гр. д. № 4927/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.