О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. №39/2012 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Е. В. като пълномощник на В. Т. М., Ц. Е. Т., Г. Е. П., Н. С. Д., В. П. Б., Г. С. Б., А. В. Я. и З. Д. Б. против определение № 351 от 14.11.2011 г. по гр.д. № 1074/2011 г. на ВКС, І г.о. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат, че цената на предявения от тях иск надхвърля определения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за необжалваемост на въззивните решения, а изводите на състава на ВКС в обратен смисъл не съответствуват на доказателствата по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от В. Т. М., Ц. Е. Т., Г. Е. П., Н. С. Д., В. П. Б., Г. С. Б., А. В. Я. и З. Д. Б. касационна жалба срещу решение от 29.06.2011 г. по гр.д. № 1114/09 г. на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 209 от 08.10.2009 г. по гр.д. № 94/08 г. на Самоковския районен съд е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите против П. А. С., М. А. Б., Б. Й. М. и [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот с идентификатор 65231.906.311 по кадастралната карта на [населено място], с площ 30 кв.м. Прието е, че цената на иска, определена съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./, при действието на който е подадена исковата молба, е под 5 000 лв. , тъй като данъчната оценка на недвижимия имот е в размер на 693 лв. Оттук е направен извод, че съгласно чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното определение е постановено при правилно прилагане на нормата на чл. 280, ал.2 ГПК. Вярно е, че в него не е посочена изрично цената на иска, по който е постановено въззивното решение, но това обстоятелство не може да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалвания акт. На л. 49 от първоинстанционното делото се намира представеното от ищците удостоверение № МДТМ-32 от 05.03.2008 г., видно от което данъчната оценка на недвижимия имот е 630 лв. Искът за ревандикация е предявен на 23.08.2007 г. Съгласно чл. 55, ал.1, б. ”б” от действуващия към този момент ГПК от 1952 г., по искове за собственост цената на иска се определя от 1/4 от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната оценка на имота. Очевидно е, че при данъчна оценка 630 лв. за процесния имот, цената на иска за собственост е под 5 000 лв.
Не се подкрепят от данните по делото доводите на жалбоподателите, че данъчната оценка на имота е в размер на 7 392 лв. На първо място следва да се посочи, че приложените на л. 13 и 42 от първоинстанционното делото удостоверения за данъчна оценка са за имот пл.№ 4247 по плана от 1978 г., който е различен от процесния, който е с пл.№ 4248 по същия план. Отделно от това, посочената в тях данъчна оценка в размер на 693 лв. е за целия имот, а не както се твърди от жалбоподателите- за 3/ 32 ид. части от него.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 351 от 14.11.2011 г. по гр.д. № 1074/2011 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: