О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
София 03.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3517 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 11.06.2008 година по гр.д. № 679/2006 година на Бургаски окръжен съд е оставено в сила решение от 22.05.2006 г. по гр.д. № 2201/2005 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от И. Б. К. и З. Б. Костова, двамата от гр. Б. против О. Б. за предаване на владението на дворно място от 324 кв.м., съставляващо част от УПИ * в кв. 12 по плана на комплекс “В”, гр. Б.. С въззивното решение на Бургаски окръжен съд, първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е уважен инцидентен установителен иск, предявен от И. Б. К. и З. Б. Костова, двамата от гр. Б. против О. Б. за признаване на установено, че не е извършено парично или имотно обезщетение на Б. К. Б. , б. ж. на гр. Б. за отнетият му недвижим имот, представляващ дворно място от 324 кв.м., бивш парцел **** в бивш кв. 171 по плана но гр. Б., заедно с построената в него жилищна сграда и производството по делото е прекратено в тази му част.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от И. Б. К. и З. Б. Костова. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалвания съдебен акт е основан на изводи, засягащи съществени материално и процесуално правни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата, а именно: допустимо ли е отреждане на недвижим имот за обществено мероприятие по уличнорегулационен план чрез отчуждаване, извършено по реда на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и не е ли налице нищожност на отчуждаването поради заобикаляне на закона; следва ли гражданския съд да извърши косвена преценка за нищожност на административната процедура по отчуждаването; незавършеният фактически състав на процедурата по отчуждаване по чл. 39, ал.1 ЗПИНМ (отм.) попада ли в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ; правнозначимо ли е преотреждането на имот за ново обществено мероприятие след влизане в сила на ЗВСОНИ с оглед хипотезата на реституция ex lege по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ; приложими ли са изискванията по чл. 2, ал. 3 към реституцията по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ; зачита ли се изтеклата придобивна давност за имоти, отчуждени не по установения ред в светлината на § 1 ЗОСОЙ и чл.2 и чл. 5 от ЗВСОНИ; допустима ли е преквалификация на установителен иск за липса на отчуждително правоотношение и обезщетяване (чл. 97, ал.1 ГПК отм.) в иск за установяване факта на неполучено обезщетение (чл. 97, ал.3 ГПК отм.); какви са задълженията на съда, свързани със служебното начало при преценка на допустимостта на иска, чрез разяснителни въпроси към ищеца да извърши проверка каква е същността на въведените твърдения и целените правни последици. Представени са определения от 19.09.1961 г. по ч. гр.д. № 6404/1961 г. на Трето гражданско отделение на Върховния съд и решение от 25.07.2001 г. на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 131/2000 г. относно допустимостта на отреждане на частен имот за обществено мероприятие по уличнорегулационния план чрез отчуждаването му по чл. 55а ЗПИНМ (отм.); решение № 3* от 04.01.2006 г. по гр.д. № 2294/2004 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 736 от 17.07.2007 г. по гр.д. № 1080/2006 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение; решение № 2* от 02.02.2004 г. по гр.д. № 2780/2002 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 93 от 01.11.1972 г. по гр.д. № 86/1972 г. на Върховен касационен съд, ОСГК и решение № 5* от 07.12.1998 г. по адм.д. № 2286/1998 г. на Върховен административен съд, съгласно които незавършеният състав на производството по отчуждаване по чл. 39, ал.1 ЗПИНМ (отм.) попада в хипотезата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ; решение № 218 от 05.04.2002 г. по гр.д. № 487/2001 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, съгласно които отреждането на имот за ново обществено мероприятие след влизане в сила на ЗВСОНИ е правно ирелевантно за предпоставките за реституция ex lege по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ; решение № 1* от 02.12.1999 г. по гр.д. № 1124/1999 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, съгласно което изтеклата придобивна давност за имоти, отчуждени не по установения ред не се зачита в светлината на § 1 ЗОСОЙ и чл.2 и чл. 5 от ЗВСОНИ и определение № 172 от 03.04.2001 г. по ч.гр.д. № 70/2000 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 1* от 11.11.2001 г. по гр.д. № 2551/2000 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 3* от 25.11.1996 г. по гр.д. № 3733/1995 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, съгласно които инцидентният установителен иск, с който се цели установяването, че липсва гражданскоправния елемент (получаване на материален еквивалент за отнетия имот) в смесения фактически състав на отчуждително-обезщетителното правоотношение е допустим и има преюдициално значение за уважаване на ревандикационна претенция за имота.
Ответникът по касационната жалба О. Б. поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд – тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и трайно утвърдената практика на съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 679/2006 година.
За да отхвърли ревандикационната претенция, предявена от ищците И. Б. К. и З. Б. Костова против О. Б. за предаване на владението на дворно място от 324 кв.м., съставляващо част от УПИ * в кв. 12 ( бивш парцел **** в бивш квартал 171) по плана на комплекс “В”, гр. Б., Бургаски окръжен съд е приел за установено, че процесния имот, към 1965 г. собственост на наследодателят на ищците Б, е бил отреден за изграждане на обществена баня по регулационния план на гр. Б. от 1965 г., а целият квартал 171, в който е попадал парцелът, е бил предназначен за кооперативно жилищно строителство – ниско и средно застрояване, както и че строителното мероприятие, за което е бил отчужден имотът е било реализирано – обществената баня съществува и понастоящем. Приел е, че отреденият за обществено мероприятие имот е бил отчужден по реда на чл. 55а ЗПИНМ, поради което получаването на парично или имотно обезщетение от бившия собственик на имота не е елемент от фактическия състав на отчуждаването – вещнопрехвърлителния ефект настъпва с вземане на решението за отчуждаване, а неполучилият обезщетение собственик е могъл да поиска неговата отмяна по реда на чл. 55б, ал. 3 ЗПИНМ (отм.). Въз основа на тези изводи, съдът е формирал становището, че ищците не се легитимират като собственици на имота, поради което предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че претенцията е неоснователна дори и в хипотеза на отчуждаване на имота по чл. 39, ал.1 ЗПИНМ (каквато не е налице), тъй като мероприятието, за което е отреден имотът е реализирано. Въззивният съд е приел, че предявеният от ищците индидентен отрицателен установителен иск по чл. 97, ал.3 ГПК (отм.) за приемане на установено по отношение на О. Б., че наследодателят на ищците не е получил обезщетение за отчуждаването на процесния имот е недопустим, тъй като е за установяване на факт с правно значение, по отношение на който не е предвидена възможност за установяване по исков ред.
Предвид изложеното, повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси не са съществени по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно: незавършеният фактически състав на процедурата по отчуждаване по чл. 39, ал.1 ЗПИНМ (отм.) попада ли в хипотезата на чл.2, ал. 2 ЗВСОНИ; правнозначимо ли е преотреждането на имот за ново обществено мероприятие след влизане в сила на ЗВСОНИ с оглед хипотезата на реституция ex lege по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ; приложими ли са изискванията по чл. 2, ал. 3 към реституцията по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ; зачита ли се изтеклата придобивна давност за имоти, отчуждени не по установения ред в светлината на § 1 ЗОСОЙ и чл.2 и чл. 5 от ЗВСОНИ; допустима ли е преквалификация на установителен иск за липса на отчуждително правоотношение и обезщетяване (чл. 97, ал.1 ГПК отм.) в иск за установяване факта на неполучено обезщетение (чл. 97, ал.3 ГПК отм.); какви са задълженията на съда, свързани със служебното начало при преценка на допустимостта на иска, чрез разяснителни въпроси към ищеца да извърши проверка каква е същността на въведените твърдения и целените правни последици. Съдът е приел, че отчуждаването е извършено по реда на § 55а ЗПИНМ (отм.), поради което материалноправните въпроси, свързани с приложението на чл. 39, ал.1 ЗПИНМ не са съществени по делото. Не е съществен и въпросът дали преотреждането на отчуждения имот за ново обществено мероприятие е правнозначимо, тъй като формираните в решението изводи не са повлияни от този факт, който извод е относим и към въпросите приложими ли са изискванията по чл. 2, ал. 3 към реституцията по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ и зачита ли се изтеклата придобивна давност за имоти, отчуждени не по установения ред в светлината на § 1 ЗОСОЙ и чл.2 и чл. 5 от ЗВСОНИ. Процесуалноправните въпроси, свързани с допустимостта на предявения по делото инцидентен установителен иск, макар и значими, не са съществени – без правно значение за решаващите изводи на съда е дали наследодателят на ищците е получил обезщетение за отчуждаването на процесния имот, с оглед изводът за отчуждаване на имота по реда на чл. 55а ППЗНИНМ.
Същественият материалноправен въпрос, разрешен във въззивното решение – породило ли е вещнопрехвърлителен ефект отчуждаването, извършено по реда на чл. 55а ЗПИНМ, респ. отнет ли е имотът на законово основание и дали е отчужден по установения законов ред от държавата е в съответствие с трайно установената практика, израз на която са и приложените към касационната жалба решения – решение № 2* от 02.02.2004 г. по гр.д. № 2780/2002 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение; решение № 1* от 11.10.1969 г. по гр.д. № 1451/1969 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение и решение от 25.07.2001 г. на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 131/2000 г. В съответствие с утвърдената практика, въззивният съд е разграничил отчуждаването по реда на чл. 39, ал.1 ЗПИНМ от този по чл. 55а ЗПИНМ, приемайки, че собствеността върху отчуждения имот е преминала с решението за отчуждаването му извършено по реда на чл. 55а ЗПИНМ – заповед № 488 от 23.10.1965 г. на Председателя на ИК на ГНС Бургас, с която в изпълнение на решение № 13 от 11.10.1965 г. на Съвета по планово изграждане на населените места при ГНС Бургас е одобрено сливане на парцели от І до ІХ и ХVІ и ХVІІ в кв. 171 по плана на гр. Б. в един парцел **** неговото отреждане за строеж на баня.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК и по отношение на релевираните в касационната жалба въпроси – следва ли гражданския съд да извърши косвена преценка за нищожност на административната процедура по отчуждаването и съответно налице ли е нищожност на отчуждаването поради заобикаляне на закона, по които въпроси не е налице противоречива практика. Въззивният съд е формирал извода си за валидно извършено отчуждаване по реда на чл. 55а ЗПИНМ въз основа на представен по делото документ, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и в съответствие със законоустановената форма – заповед на Председателя на ИК на ГНС Бургас, издадена в изпълнение на решение на Съвета по планово изграждане на населените места при Градския народен съвет, т.е. в съответствие с трайно установената практика на съдилищата е извършил косвен съдебен контрол за валидност на административният акт, въз основа на който е извършено отчуждаването, зачитайки гражданските последици, произтичащи от акта. Представените към касационната жалба съдебни актове: определение от 19.09.1961 г. по ч. гр.д. № 6404/1961 г. на Трето гражданско отделение на Върховния съд относно обжалваемостта на изменението на уличната регулация във връзка с осъществяване на мероприятия на общината и решение от 25.07.2001 г. на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 131/2000 г. относно реда на предаване по ЗС на имоти, отредени по уличнорегулационния план за нуждите на предприятия, държавни учреждения или за мероприятия на обществени организации, не касаят допустимостта на отреждане на частен имот за обществено мероприятие чрез отчуждаването му по чл. 55а ЗПИНМ (отм.), поради което не формират противоречива практика.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.06.2008 година по гр.д. № 679/2006 година на Бургаски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: