О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 20.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 961/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Н., град В., чрез пълномощника и а. Н, срещу въззивно решение №641 от 15.05.2009г. по гр. дело №2529/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Поставя се въпрос за извеждане на трайна и еднообразна практика по въпроса за допустимостта на отрицателните установителни искове с оглед правния интерес на ищеца, който при такъв иск за собственост следва да установи, че сам е собственик на имота. Излагат се твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на предявения отрицателен иск за собственост при влязъл в сила план за новообразуваните имоти, ако правото на ползувателя не е било оспорено по реда на §4и ПЗР ЗСПЗЗ, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите въпроси са свързани със записванията по кадастралните планове като доказателство за достоверност на придобитите права, които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по ч.280,ал.1,т.3 ГПК. Сочи се, че при предоставяне имотите за ползване няма одобрен план и правилата за устройство на територията изключват възможността при първично устройство на поземлените имоти същите да бъдат без достъп до път.
Ответникът по касация Г. Р. К., гр. В., е депозирал становище по касационната жалба, в което излага съображения за нейната основателност.
Останалите ответници по касация считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в писмена становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 10.10.2008г. по гр.д. № 1359/2007г. на Варненския районен съд в частта, с което е отхвърлен искът на Е. Й. Г. , П. Й. Н., Д. А. П., Х. Х. , Ж. Т. А., Д. А. С., И. адамова П. , Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. срещу П. Н. Н. и Г. Р. К. зя установяване, че ответниците не са собственици на реална част от ПИ№5004, която попада в признатия завъзстановяване на ищците П, очертана със син цвят в скицата на вещото лице. Постановил е друго, с което е уважил предявения отрицателен установителен иск за реалната част от имот пл. №5004, очертана със син цвят на скицата при граници : ПИ №№ 3* и 243. В частта, с която е отхвърлен искът по чл.97,ал.1 ГПК /отм./ за реалната част от ПИ №5004, попадаща извън признатия за възстановяване на ищците П, очертана от две страни с червен и от две страни със зелен цвят, първоинстанционното решение е обезсилено и производството прекратено поради недопустимост.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че с решение от 10.12.2003г. на ОС”Земеделие”-Варна на ищците е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 7 дка, кв. Виница, м.”М”, находяща се в терен по §4 и съставляваща имот пл. № 1* по КП от 1956г. с посочени стари реални граници. За възстановения имот не е издадена заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ. От заключението на техническата експертиза е приета идентичност на признатия с решението имот по КП от 1956г. с ПИ№3536, както и че в него попада реална част от имот №5004 по ПНИ, целият с площ 446 кв.м., съгласно очертанията на скицата на вещото лице. Налице е правен интерес от водене на отрицателния установителен иск за тази част от имота, тъй като не е постановена заповед по §4к за ищците и процедурата по реституция не е завършила. Ответниците не са установили да са собственици на претендирания имот. Протокол № 41/1990г. на ИК на ОНС и списъкът към него е правопораждащият правото на ползване акт. Предоставеният имот за ползване на ответницата П с площ 0.6 дка в местността „Г” при граници : Д. Н. , Д. К. и път не е идентичен с процесния. Налице е несъвпадане на местностите и границите на имотите. Недопустимо е описаният в пораждащия правото документ имот да бъде допълнително уточняван по граници с изходящи от ответницата частни документи – молби до Кметство В.
Поставеният от касатора въпрос относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито пък решението му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченото от касатора решение № 1186/2007г. по гр.д. №1361/2006г., ВКС, ІІ г.о. не дава разрешение на поставения въпрос за допустимостта на предявения отрицателен иск за собственост при влязъл в сила план за новообразуваните имоти, ако правото на ползувателя не е било оспорено по реда на §4и ПЗР ЗСПЗЗ и не може да обоснове допустимост н касационното обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Приетото в това решение относно правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск за собственост не е в противоречие с приетото от въззивния съд в обжалваното решение. Приетото от въззивния съд относно допустимостта на иска съответства с трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.97, ал.1 ГПК /отм./ в сходни хипотези. В случая на ищците е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земеделски земи, попадащи в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, налице е влязъл в сила ПНИ. При това положение с оглед приключване процедурата по възстановяване правото на собственост за ищците, те имат правен интерес да отрекат правото на собственост на ответниците в исково производство, а последните да установят законовите предпоставки за твърдяната от тях трансформация на правото на ползване в право на собственост. Доколкото правата на предявилите отрицателния установителен иск са корелативни на липсата на права на ответниците върху същия имот поради двуфазността на производството по възстановяване правото на собственост в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съществува колизия на правата на ищците,на които е признато възстановяване право на собственост в терен по §4 ПЗР и на ответниците – бивши ползуватели, за които е налице заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, то предявяването на отрицатeлен установителен иск е допустим като форма на защита.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по втората група въпроси, посочени от касатора и решени в обжалваното решение, отнасящи се до предпоставките на §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Даденото от въззивния съд разрешение при релевираните в исковото производство доводи за неосъществен фактически състав на трансформирането правото на ползване в право на собственост, е основано на събрания по делото доказателствен материал и при разпределяне доказателствената тежест на страните в процеса съобразно процесуалните правила. Доводите за необоснованост и съществени процесуални нарушения и представляват общи основния за незаконосъобразност по чл.281, ал.3 ГПК. Последните обаче не могат да са основания за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №641 от 15.05.2009г. по гр. дело №2529/2008 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: