– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 650
гр. София 11.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 11.04.2018 (единадесети април две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 128 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационни жалби с вх. № 7381/27.04.2017 година, подадена от Х. С. Н. и с вх. № 9039/23.05.2017 година, подадена от С. И. А.-Н., срещу решение № 1375/01.07.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по гр. д. № 96/2016 година.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 6232/02.09.2015 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во отделение, 6-ти състав, постановено по гр. д. № 2801/2013 година, с което е отхвърлен предявеният от Х. С. Н. срещу С. И. А.-Н. и [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 2, във връзка с чл. 167 от ЗЗД и чл. 23 от СК (отм.) за признаване за установено, че учредената с нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 249/2008 година на Р. Е.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара от С. И. А.-Н. в полза на [фирма] [населено място] ипотека върху апартамент № 9 находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 112.88 м2, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, входно антре и балкон към булеварда и кухненски бокс, заедно с таванско помещение № 5 с площ от 7.60 м2, заедно с мазе № 13 с площ от 9.80 м2, заедно с 649/10000 идеални части от общите части на сградата и парцела, съставляващ У. **-**, по плана на [населено място], м. „Ц.”, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.***.***.*.** намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с административен адрес: [населено място], ”, [улица], с предназначение апартамент, жилище при граници и съседи: на същия етаж *****.***.***.*.**, под обекта *****.***.***.*.*,над обекта *****.***.***.*.** е недействителна поради противоречие със закона и поради липса на съгласие на съпруга-несобственик.
В касационните си жалби Х. С. Н. и С. И. А.-Н. излагат твърдения за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от Х. С. Н. срещу С. И. А.-Н. и [фирма] [населено място] иск за установяване на недействителност на учредената с нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 249/2008 година на Р. Е.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара от С. И. А.-Н. в полза на [фирма] [населено място] ипотека да бъде уважен. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Х. С. Н. и С. И. А.-Н. твърдят, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационните жалби [фирма] [населено място] не е подал отговор на същите, като не е изразил становище по допустимостта и основателността им.
Касационните жалби са подадени в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговарят на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същите са подадени от надлежни страни, поради което са допустими.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е приел за установено, че Х. С. Н. и С. И. А.-Н., като апартаментът, върху който е била учредена ипотеката, обективирана в нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 249/2008 година на Р. Е.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара е лична собственост на съпругата. В тази връзка са изложени съображения, че доколкото предмет на делото бил иск за прогласяване на нищожност на сключен договор за ипотека поради противоречие със закона и липса на съгласие, то в тежест на Х. С. Н. било да докаже, че твърденията, изложени в исковата му молба са верни, т. е., че действително, не е дал съгласие по чл. 23 СК (ом.) за учредяване на ипотеката. Това му задължение било посочено в протоколно определение от 26.05.2015 година, с което първоинстанционният съд бил указал, че доказателствената тежест за посочените в исковата молба факти и обстоятелства е на Н.. Това обаче не било направено като по делото била представена декларация с нотариална заверка на подписа с рег. № 2902/23.06.2008 година на Р. Е.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, от която се установявало, че Х. С. Н. е дал изрично съгласие за учредяване на ипотеката по реда на чл. 23 от СК (отм.). С подписването на тази декларация Х. С. Н. бил декларирал изрично съгласието си неговата съпруга С. И. А.-Н. да учреди в полза на [фирма] [населено място], при условия, каквито намери за добре, договорна ипотека върху собствения й недвижим имот, придобит от нея по дарение, и представляващ лична собственост и семейно жилище по смисъла на чл. 23 СК (отм.), а именно апартамент № 9 находящ се в [населено място], [улица]. На Н. било известно, че ипотеката се учредява за обезпечаване на всички вземания на кредитора [фирма] [населено място] произтичащи по силата на договор за ипотечен кредит от 18.06.2008 година, както и че той бил съгласен недвижимия имот да бъде продаден, включително и по реда на принудително изпълнение върху него чрез публична продан. С оглед на това съставът на Софийския апелативен съд е приел, че предвид представените по делото писмени доказателства и напълно пасивното поведение на Х. С. Н., който не бил доказал твърденията си в исковата молба, предявеният от него иск за недействителност на учредената с нотариален акт № **, том **,рег. № ****, дело № 249/2008 година на Р. Е.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара ипотека е неоснователен.
В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Х. С. Н. и С. И. А.-Н. поставят идентични правни въпроси за това в случай, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с доклада по делото следва ли въззивната инстанция да даде указания на страната относно възможността да посочи относими по делото доказателства, които е пропуснала да посочи в първата инстанция, поради отсъствие непълнота или неточност в доклада по делото, като твърдят, че по тях съставът на Софийския апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, поради което е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускането на въззивното решение до касационен контрол.
Така поставените въпроси са съществени, но не обуславят допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Първоинстанционното решение е било обжалвано само от Х. С. Н. като са били наведени доводи само за това, че въпреки твърденията му в исковата молба, че не се е явявал пред нотариус и не е давал съгласие за учредяване на ипотеката и въпреки оспорената още с исковата молба декларация (която обаче е представена с отговора на исковата молба) първоинстанционният съд е кредитирал последната, като безспорно доказателство, без да са събрани доказателства за нейната действителност. С оглед на тези оплаквания подадената от Х. С. Н. срещу първоинстанционното решение въззивна жалба не съдържа оплаквания във връзка с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, а такива не са били посочени и от страна на С. И. А.-Н.. Поради това и тъй като съставът на Софийския апелативен съд не е бил длъжен да извършва служебно проверка за такива нарушения посочения от касаторите въпрос не е бил включен в предмета на въззивното производство и не е обусловил правните изводи на съда при постановяване на обжалваното решение.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, а предвид трайно установената съдебна практика и по трите формулирани от Й. К. В. ш Т. М. К. в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за това, тъй като липсва обосновка за това, че допускането на касацията ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1375/01.07.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по гр. д. № 96/2016 година по подадените срещу него от Х. С. Н. и от С. И. А.-Н. касационни жалби с вх. № 7381/27.04.2017 година и с вх. № 9039/23.05.2017 година , поради което такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1375/01.07.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по гр. д. № 96/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.