О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 14.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2415/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Л. И. К. – от [населено място] срещу Определение № 570 от 10.09.2016 г. по ч.т.д. № 363/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 25. 04.2016 г. по т.д. № 1601/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, с което производството по делото по иска за вреди по чл. 145 ТЗ е прекратено за сумата 921.62 лв., на основание чл. 232 ГПК, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че Молбата на ищеца от 27.07.2015 г., не съдържа оттегляне на иска, неправилно тълкувана в този смисъл от първоинстанционния съд, а дори да се приеме, че е налице оттегляне на иска за сумата 921.62 лв., тъй като липсва съгласие на ответника, в нарушение на чл. 232 пр. 1 ГПК съдът е прекратил в тази част производството по делото.
В Основания за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпроса: допустимо ли е, въпреки липсата на волеизявление за намаляване размера на иска, съдът чрез тълкуване да приеме, че страната е направила такова; по въпроса: допустимо ли е по изявление за намаление цената на иска, съдът да се произнесе след приключване на първото по делото заседание и по въпроса: допустима ли е преценката на въззивната инстанция, че при противопоставяне на ответника по искане за намаление на иска, същото не следва да се взема предвид, тъй като такова имплицитно се съдържа в молба, предхождаща първото по делото заседание.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като недопустима поради липса на правен интерес и като неоснователна; оспорва и искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че поставените в жалбата въпроси са неточни, неясни и необосновани.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, тъй като е въззивно, с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което частично е прекратено производството по делото по осъдителен иск, цената на който не е до 20 000 лв.
С обжалваното определение е потвърдено Определение от 25. 04.2016 г. по т.д.№1601/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено на основание чл. 232 ГПК производството по делото в частта по иска за вреди по чл. 145 ТЗ за сумата 921.62 лв. Изложени са съображения, че изявлението на ищеца за намаление цената на иска, имплицитно съдържа оттегляне на иска, и същото е направено с Молба от 27.07.2015 г., подадена преди първото по делото заседание. По съображения, че не се изисква съгласие на ответника, тъй като намалението на иска е направено преди първото заседание, въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото за сумата 921.62 лв.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК е неоснователно. Жалбоподателят основава искането на въпроси, които формулира съобразно своето виждане за правните действия, извършени от страните и възприети от първоинстанционния съд, което не отговаря на действително извършените от страните процесуални действия и възприемането им от съда. С т.V от Молбата от 27.07.2015 г. ищецът изрично и недвусмислено намалява по размер предявения иск със сумата 921.62 лв. и сочи намаления размер; поради отлагане на делото по различни причини, първото по делото заседание е проведено на 25.04.2016 г., в което заседание съдът е допуснал намаление на иска поради оттеглянето му с посочената сума, при условията на чл. 232 пр.1 ГПК – без съгласие на ответника. С оглед тези процесуални действия, изведените от жалбоподателя правни въпроси за твърдяна липса на изявление за намаление цената на иска и за произнасяне от съда след приключване на първото по делото заседание, са без връзка с делото; с оглед изложените от въззивния съд съображения, не следва да се разисква и поставеният от жалбоподателя въпрос: допустима ли е преценката на въззивната инстанция, че не следва да се взима предвид противопоставяне на ответника по искане за намаление на иска, по какъвто въпрос въззивният съд не се е произнесъл.
Въпреки изложеното, следва да се посочи, че по въпроса за оттегляне на иска, за което не е необходимо съгласие на ответника, когато оттеглянето се извършва от ищеца преди първото по делото заседание, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като е създадена от ВКС безпротиворечива съдебна практика: в постановеното на основание чл.290 ГПК Р.№16/14.03.2013 г. по гр.д. №534/2012 г. на ІІ гр.о., е прието, че изискването за съгласие при оттегляне на иска, предприето след първото по делото заседание, е предвидено с оглед правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес, като постигне разрешаване на спора със СПН; постановено е от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК Опр.№ 542/28.09.2012 г. по ч.т.д.№445/2012 г. на I т.о., съгласно което по въпроса до кой момент може да се оттегля иска без съгласие на ответника, е прието, че нормата на чл. 232 пр.1 ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от тълкуване – срокът, до който ищецът може да оттегли иска си без съгласие на ответника, е до приключване на първото по делото заседание, по предприето от ищеца оттегляне на иска преди първото редовно (открито) заседание съдът може да се произнесе в закрито заседание.
С оглед цитираното решение по чл.290 ГПК е неоснователно възражението на ответника по частната касационна жалба за недопустимост на същата поради липса у частния жалбоподател на правен интерес – интересът му се състои в правото, като ответник по предявения иск, да получи защита срещу ищеца, като постигне разрешаване на спора със СПН и за сумата 921.62 лв., ако в тази част производството по делото неправилно е прекратено.
Поради изложеното искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 570 от 10.09.2016 г. по ч.т.д. № 363/2016 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. И. К. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 360 лв. – разноски за производството по частната касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: