4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
гр. София, 14.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2095 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. ф. -П., против решение № 112/20.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 2706/2013 г. от VІІІ състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
В. съд се е произнесъл с решение в производство по реда на чл.422 ГПК вр. чл.21 и сл. ЗДФИ. Приел е, че предявения иск е неоснователен и е отменил постановеното в противен смисъл решение на първоинстанционния съд, постановил е ново по съществото на спора, като е отхвърлил предявения иск. За да достигне до този извод относно основателността на предявения иск, съдът е приел, че неправилното осчетоводяване на вещевото имущество не е довело до фактически липси за ищеца по делото, още повече, че такива не са констатирани, а изводите на проверяващите органи са хипотетични – че такива липси биха били налице в случай, че отговорните лица са съставяли правилно попълваните от тях лимитни книжки. Съдът е приел, че на практика не е констатирана липса на стоково-материални ценности, тъй като стойността на натуралните отчети съответствува на тази по лимитните чекове и не е налице липса, тъй като стойността на вещите вповече по отчетите би съответствувала на тези по лимитните чекове. Неправилното счетоводно записване, което е налице, не е довело до липси, които да са причинили вреда на ищцовото поделение.
Въз основа на горното, съдът е приел, че липси, свързани с вещево имущество, които да са причинил вреда на ищеца не са установени, поради което исковете са неоснователни.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на касационни основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Първия правен въпрос, сочен от касатора е относно доказателствената сила на акта за начет, за която касаторът твърди, че не е оборена. Съдът не е отрекъл необходимостта в процеса да се обори доказателствената сила на акта за начет, но е неговите решаващи правни изводи са относно липсата на вреда, предвид установяването неналичието на липси за ищеца, което представлява извод за оборване на доказателствената сила на акта за начет. Задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 699/2010 г. по гр.д.№ 86/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, както и други решения на ВКС е категорична и последователна в смисъл, че фактическите констатации в акта за начет могат да бъдат оспорвани поради тяхната необоснованост, като именно доказването, че отразените в акта фактически констатации не отговарят на действителността, представлява оборване на доказателствената сила на акта за начет. В този смисъл е и приетото от въззивния съд – констатираната в акта липса, като част от вредата за ищеца по делото не е налице, като този извод на съда е във връзка именно с оспорването, направено в хода на процеса от ответниците по делото.
Втори правен въпрос е, налице ли е липса на материални ценности тогава, когато имуществото стойностно отговаря на счетоводната отчетност, а по натуралните показатели съществуват несъответствия. Съдът е приел, че не съществуват несъответствия на първо място, а на следващо място, по идентичен казус, ВКС е приел с решение, постановено по реда на чл.290 ГПК – решение № 256/26.09.2013 г. по гр.д.№ 1338/2012 г. на ІV г.о., че погрешното, в натурално и стойностно изражение, отчитане на стоковоматериални ценности, само по себе си не съставлява вреда по смисъла на чл. 21 ЗДФИ. Вреда е липсата на стоковоматериална ценност, без да е извършено разпореждане с нея по предназначението й (т.е. собственикът е лишен от възможността да извлече всички ползи от стоковоматериалната ценност). Погрешното отчитане може да причини вреда, само ако е довело да липси. Не е налице липса, ако при проверката на действителните наличности стоковоматериалната ценност се окаже налице, както и ако не е налице, но разпореждането с нея в действителност е по предназначението й като средство за производство (т.е. собственикът се е възползвал от разпореждането). Отговорът на поставения правен въпрос се съдържа в даденото разрешение от ВКС по-горе, като въззивният съд е съобразил тази задължителна съдебна практика по този правен въпрос, поради което не е налице соченото противоречие и основанието за допускане до касационно обжалване.
Останалите правни въпроси касаят процесуалната възможност на ответника по акт за начет да оспори и обори с доказателствени средства законоустановената презумпция за истинност на акта за начет. По тези правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, отразена в решение № 669/2010 г.по гр.д.№ 86/2010 г. на ВКС, ІV г.о. в смисъл, че установената с чл.301 ГПК (от 1952 г. отм. 2008 г.) и с чл.30,ал.4 ЗДВФК (от 2001 г., отм. 2006 г.) законна доказателствена сила на актовете за начет, съставени от надлежен орган на вътрешен финансов одит (проверка, контрол) по установен от закона ред, задължава съда да приеме, че установените в акта факти са се осъществили така, както са удостоверени (че фактическите констатации са верни), тази доказателствена сила важи срещу ответника, срещу който е съставен актът и който е взел участие в производството по неговото съставяне; законната доказателствена сила на такъв акт за начет е оборима, тя важи, докато бъде доказано обратното; фактическите констатации в акта, извършени от одитора, могат да бъдат оспорвани заради тяхната необоснованост; оборването на законната доказателствена сила на акта за начет се състои в доказване, че отразените в него фактически констатации не отговарят на действителността, поради това доказването от страна на ответника е насрещно, а не главно, но поради законната доказателствена сила на акта за начет, трябва да бъде пълно доказване. За да се обори актът за начет, не е достатъчно да се създаде съмнение в неговата истинност. Съдът изцяло се е съобразил с тази задължителна съдебно практика, като е приел, че е установена липсата на вреда, като от доказателства, изхождащи от ищеца по делото е видно, че не е налице липса. Липсата на противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, като основание за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 480 лева за всеки един от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представените договори за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112/20.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 2706/2013 г. от VІІІ състав на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА В. ф.-П. да заплати на М. Г. П., С. М. К. и Р. Г. С. и трите със съдебен адрес [населено място], [улица] адв. Д.Б., по 480 лева за всяка една от тях, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.