3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 650
[населено място] 16.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
В. Й.
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5368/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. К. Н. чрез процесуалния пълномощник адв. Б.Д. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1388 от 13.07.2015г. по гр.д.№ 1426/2015г. , с което е уважен предявения срещу нея иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ответниците не са подали отговор на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на касаторката в изложението за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението по гр.д.№ 8413/2014г. по описа на Районен съд – Варна, с което М. К. Н. е осъдена да предаде на Т. М. Деспинов, К. М. Павлова и Д. М. П. владението върху реална част с площ от 444 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1091, с обща площ от 2462 кв.м., находящ се в [населено място], район „В. В.“, м. „Ментеше“.
В. съд е приел, че собствеността върху процесния имот е възстановена на ищците като наследници на М. Т. П. с решение на Поземлената комисия [населено място] от 07.02.2001г.и издадена заповед по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, след което те са се снабдили с констативен акт за собственост 37/2008г. на нотариус Ж. Тикова вписана под № 214 в регистъра на Нотариалната камара . С оглед разрешението в ТР 11/2012г. на ВКС, ОСГК предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В настоящото производство, ответницата М. К. Н. не е доказала по пътя на пълното и главно доказване съществуването на свои противопоставими на ищците права. Единственото изложено от нея твърдения е за придобиване на имота по давност, но възражението е направено в първото по делото заседание при липса на подаден отговор на исковата молба, и е преклудирано на основание чл. 133 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че по делото не са събрани доказателства за идентичност на имотите , а заключението на вещото лице е необосновано. По своята същност това са доводи за неправилност на решението, а не правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, поради което на тях не се дължи отговор в производството по чл. 288 ГПК.
Правният въпрос за задължението на съда да извърши косвен контрол върху административните актове не е обуславящ за делото , тъй като в срока по чл.133 ГПК такива доводи не са въведени, ищците са се лигитимирали с констативен нотариален акт, при което са приложими разрешенията в ТР 11/2012г.
Третият правен въпрос дали е приложимо ТР 9/2012г. на ВКС, ОСГК и длъжен ли е съдът да разгледа възраженията на ответника извън обхвата на тези по §4 ПЗР ЗСПЗЗ също не е обуславящ за делото , защото такива възражения не са правени в срока по чл. 133 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице основанията по чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1388 от 13.07.2015г. по гр.д.№ 1426/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: