О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
гр. София, 19.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1256/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане” АД със седалище в [населено място] срещу решение № 2616 от 14.12.2017 г., постановено по в. гр. д. № 4105/2017 г. на Софийски апелативен съд. Касационната жалба е насочена срещу частта от посоченото решение, с която е потвърдено решение № 3167 от 10.05.2017 г. по гр. д. № 4268/2015 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на дружеството – касатор да заплати на В. Г. Н. и на А. Е. Н. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. А. Н., причинена при ПТП на 25.07.2014 г., в размер съответно на 128 000 лв. и 160 000 лв., ведно със законната лихва от 25.07.2014 г. до окончателното плащане и с направените по делото разноски.
В жалбата се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици – отхвърляне на исковете изцяло или намаляване на присъдените обезщетения с присъждане на разноски. Излагат се и доводи за недопустимост на решението поради постановяването му при нередовна искова молба, в която не е посочена банкова сметка на ищците или друг начин за плащане на присъдените обезщетения – чл.127, ал.4 ГПК в сила от 31.10.2017 г.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с вероятността въззивното решение да е недопустимо и с твърдения, че е очевидно неправилно – чл.280, ал.2 ГПК. Бланкетно са посочени и основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по касация В. Г. Н. и А. Е. Н. – двете от [населено място] баня, чрез пълномощника им адв. Р. М., които изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 вр. чл.36, ал.2 ЗАдв.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в обжалваната от ЗАД „ОЗК – Застраховане” част, с която дружеството – жалбоподател е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на В. Г. Н. и на А. Е. Н. суми в размер съответно на 128 000 лв. и 160 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. А. Н. (съпруг на първата ищца и баща на втората ищца), настъпила при ПТП на 25.07.2014 г., Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на застраховател по сключена с виновния за произшествието водач задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ответното дружество дължи на ищците обезщетение за причинените им от водача неимуществени вреди до размер на посочените суми.
След задълбочен анализ на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е счел за доказано по несъмнен начин виновното и противоправно поведение на застрахования водач, причинната връзка между това поведение и смъртта на Е. Н. и проявлението на неимуществени вреди в правната сфера на всяка от ищците, подлежащи на обезщетяване от ответника съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза съдът е приел за основателно възражението на ответника, че с поведението си непосредствено и преди реализиране на произшествието пострадалият Е. Н. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В зависимост от възприетия механизъм на произшествието съдът е преценил, че приносът възлиза на 1/5 и че дължимото на ищците обезщетение по чл.52 ЗЗД следва да бъде намалено съразмерно на този принос.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид момента на настъпване на вредите, възрастта на пострадалия към този момент и обстоятелствата, при които е причинена смъртта му, установеното от свидетелите по делото действително съдържание на отношенията между пострадалия и ищците – негова съпруга и дъщеря, цялостното неблагоприятно отражение на произшествието върху живота, здравето и емоционалните сфери на двете ищци, както и обществено – икономическите условия в страната по време на реализиране на произшествието. Въз основа на посочените обстятелства и като е съобразил критериите, залегнали в ППВС № 4/1968 г., съдът е достигнал до извод, че размерът на справедливите обезщетения възлиза на 160 000 лв. – за ищцата В. Н., и на 200 000 лв. – за ищцата А. Н.. Отчитайки установения принос на пострадалия, съдът е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и след редуциране на определените обезщетения с по 1/5, е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ответникът – застраховател е осъден да заплати на В. Н. обезщетение за неимуществени вреди до размер на 128 000 лв. и на А. Н. обезщетение в размер на 160 000 лв. За разликите до претендираните размери от 200 000 лв. исковете са счетени за неоснователни и са отхвърлени след частична отмяна на първоинстанционното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал бланкетно на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, без да посочи конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и да без да изложи аргументи относно допълнителните предпоставки, специфични за всяко едно от поддържаните основания. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е задължение на касатора, който следва да обоснове и допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на които основава искането си за достъп до касационен контрол. Непосочването на значимия за делото правен въпрос и липсата на надлежно обосновани допълнителни предпоставки изключват възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК – поради вероятна недопустимост и поради очевидна неправилност на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
Като основание за недопустимост на решението касаторът е посочил наличието на неотстранена от въззивния съд нередовност на исковата молба, изразяваща се в непосочване от ищците на банкова сметка или на друг начин за плащане на претендираните с преките искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетения. Изискването в исковата молба, с която е предявен иск за парично вземане, да се посочи банкова сметка или друг начин за плащане е уредено със ЗИДГПК, обн в ДВ бр.86/2017 г., чрез добавяне на нова алинея 4 към чл.127 ГПК. Изменението на чл.127 ГПК не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.128, ал.2 ГПК, в която като основание за провеждане на производство по отстраняване на нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на молбата с изискванията за редовност, визирани в чл.127, ал.1 ГПК. При отсъствие на изрично препращане в чл.127, ал.2 ГПК към чл.127, ал.4 ГПК пропускът на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане не може да се квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. Поради изложеното, дори да се счете за приложима спрямо исковата молба по конкретното дело, което към момента на влизане в сила на ЗИДГПК от ДВ бр.86/2017 г. е било висящо пред въззивната инстанция, разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК не може да обоснове предположение за недопустимост на обжалваното решение и не се налага неговата допустимост да бъде проверявана по реда на чл.290 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. – чл.280, ал.2 ГПК, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция от мотивите към решението, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението на Софийски апелативен съд е очевидно неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, с които е аргументирана очевидната неправилност, са идентични с оплакванията за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК и не насочват към квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и поради това не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 4105/2017 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответниците по касация адв. Р. М. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38 вр. чл.36 ЗАдв. за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в представените с исковата молба 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 02.04.2018 г. Възнаграждението се дължи еднократно в размер на 5 047.50 лв., изчислен по правилото на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е депозиран един отговор на касационната жалба от името на двете ищци, поради което искането в отговора за присъждане на две отделни възнаграждения „в двукратен размер, определен на база уважената част от всяка една от предявените претенции” e лишено от основание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2616 от 14.12.2017 г., постановено по в. гр. д. № 4105/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на адв. Р. М. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], ет.4, сумата 5 047.50 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38 вр. чл.36 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :