7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
гр. София, 23.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3472 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Д. срещу решение № 892 от 07.05.2014г. по в. т. дело № 3801/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение от 14.06.2013г. по т. дело № 198/2001г. /№ 20111200100198 по описа за 2011г./ на Окръжен съд Благоевград. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 360 660,13 лв., възложена за събиране на [фирма], от която: 348 933,64 лв. – главница, представляваща неиздължена на падежа сума по нотариално заверена спогодба от 10.07.2009г. на нотариус И. К., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2010г. до окончателното й изплащане, и 11 726,49 лв. с включен ДДС – начислени обикновени и пропорционални такси за съдебния изпълнител. С първоинстанционното решение ответникът Хидроенергийна компания” О. е осъдено да заплати на [фирма] сумата 23 031 лв. – направени по делото разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. В случай на две ликвидни вземания, които към датата на изявлението за прихващане са били изпълняеми, ще възникне ли погасителния ефект на прихващането и допустимо ли е това да стане и преди срока? Към кой момент ще настъпи моментът на прихващането?
2. Налице ли е зависимост между погасителния ефект на прихващането и редовността на счетоводното му отразяване?
3. Последното представлява ли условие за действителност с оглед принципната постановка, че сделката е неформална, не се изисква форма на действителност, нито такава за доказване?
4. Изявлението на кредитора – длъжник /съищец/ за липса на непогасено задължение от третото лице обвързва ли ищеца с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК?
5. Какво е значението му за неизвършилия такова действие другар и какви са правните последици от това?“
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. К. Г. А. оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е формулирал такива въпроси, на които няма отговор в съдебната практика, както и че поставените правни въпроси не са от значение за изхода на спора, защото няма доказателства за момента на извършване на твърдените прихващания, счетоводните отразявания са частни документи и се преценяват от съда с останалите по делото доказателства, а изявлението на съищеца няма значение за ищеца с оглед естеството на спорното правоотношение.
Ответникът [фирма], [населено място] /съищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че ищецът е кредитор на [фирма] за сумата 348 933,64 лв., представляваща неиздължено на падежа задължение по нотариално заверена спогодба от 10.07.2009г., заедно със законната лихва върху нея от 16.06.2010г. до окончателното й плащане и сумата 10 919 лв. – направени разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20107010400322 на ЧСИ А. Ц.. Констатирал е, че ответникът [фирма] /касатор/ е получил изпратеното от ЧСИ запорно съобщение върху вземането на длъжника [фирма] срещу него и че пред ЧСИ същият е оспорил само изискуемостта на вземането към 28.06.2010г., позовавайки се на споразумение от 12.05.2010г., в което срокът за заплащане на покупната цена 05.11.2010г. е продължен до 30.04.2011г.
Въззивната инстанция е обсъдила събраните доказателства и заключенията на съдебносчетоводната експертиза и е приела за неоснователни възраженията на ответника по иска /касатор/, направени в отговора на исковата молба, че задължението за плащане на цената по нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между [фирма] – продавач и [фирма] – купувач, е изцяло погасено чрез плащания и чрез прихващане с насрещни вземания от изплащане от страна на ответника на дълга на [фирма] към [фирма] по договор за банков кредит, с оглед споразумението от 12.05.2010г.
Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че споразумението от 12.05.2010г., чиято дата е оспорена от ищеца като недостоверна, обективира само съгласие за бъдеща договорна компенсация между вземането на [фирма] за дължимия към 10.05.2010г. остатък от цената на продадения имот 604 800 лв. и бъдещото вземане на ответника /касатора/ към [фирма], което би възникнало при плащане на дълга на [фирма] към [фирма] до размер на 317 594,52 лв. Изводът на въззивния съд, че споразумението относно бъдещо прихващане няма погасителен ефект, е аргументиран с обстоятелството, че при подписване на споразумението евентуалното бъдещо вземане на ответника към [фирма] не е възникнало, а предпоставка за прихващане е наличността на две насрещни задължения, които са действителни и безспорно установени по основание и размер, както и с обстоятелството, че компенсацията се извършва с едностранно изявление на единия от двамата длъжници, отправено към другия, и настъпва в резултат на изявлението, но с обратно действие.
Неоснователността на възражението на ответника по иска е аргументирана и с непредставянето на доказателства за ново изявление, отправено след възникване на компенсируемо насрещно вземане. Съдебният състав е съобразил липсата на доказателства за счетоводно отразяване на прихващане при страните, надлежното установяване само на извършени по банков път плащания в размер на 149 600 лв. в периода от 10.05.2010г. до 16.06.2010г. и въз основа на изложените съображения е заключил, че след като дължимият остатък от цената превишава цената на предявения иск, то искът е основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора правни въпроси не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият материалноправен въпрос се отнася до приложението на разпоредбите на чл. 103 – чл. 105 ЗЗД и предпоставките за настъпване на правните последици на материалноправното извънсъдебно изявление за прихващане на насрещни вземания. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 103 ЗЗД, която урежда предпоставките за извънсъдебна компенсация, не е нито неясна, нито непълна или противоречива. Съгласно посочената правна норма и трайната практика на ВКС по прилагане института на прихващането, уреден в чл. 103 ЗЗД – чл. 105 ЗЗД, за да настъпи целената правна последица от направеното материалноправно изявление за прихващане на две насрещни вземания, е необходимо да са изпълнени следните предпоставки: 1/ към момента на изявлението за прихващане да съществуват действителни вземания на страните; 2/ тези вземания да са насрещни, като не е необходимо да са елемент на едно и също правоотношение; 3/ вземанията да имат за предмет или пари, или еднородни и заместими вещи; 4/ активното вземане на страната, която прихваща трябва да е изискуемо и ликвидно; 5/ пасивното вземане, т. е. задължението на прихващащия трябва да бъде изпълняемо, като не е необходимо да е изискуемо. Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане е погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях с обратна сила – от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. най-ранния момент, в който елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД са били налице. При наличие на ясна правна уредба и трайна съдебна практика по приложението на чл. 103 ЗЗД, по отношение на която не са налице основания за промяна, разглеждането на поставения правен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В конкретния случай съобразно трайната практика на ВКС въззивният съд е изследвал дали са налице необходимите предпоставки за извънсъдебно прихващане и въз основа на доказателствата е приел, че тези предпоставки на компенсацията не са налице, тъй като при подписване на споразумението от 12.05.2010г. евентуалното бъдещо вземане на ответника към [фирма] не е възникнало и ново изявление, отправено след възникване на компенсируемо насрещно вземане не е направено.
Вторият и третият правни въпроси се отнасят до доказателствената сила на счетоводните книги и тяхната редовност, в случая по отношение на погасителния ефект на прихващането. Въпросът за доказателствената сила на счетоводните записвания е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 166/26.10.2010г. по т. д. № 9091/2009г., решение № 23/. 02.2011г. по т. д. № 558/2010г., решение № 7/ 22.02.2011г. по т. д. № 264/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 46/ 27.03.2009г. по т. д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, съгласно която вписванията в счетоводните книги имат доказателствено значение по чл. 182 ГПК /преди чл. 146 от отм. ГПК/ по отношение на обстоятелства, изгодни за страната, извършила счетоводните записвания, ако са редовно водени, включително и в полза на лицето, което води книгите, но се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил счетоводните записвания заедно с останалите събрани по делото доказателства.
Четвъртият и петият въпроси са процесуалноправни, но по отношение на тях не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При иска по чл. 134 ЗЗД ищецът предявява чужди права – такива, които неговият длъжник не желае да упражни и бездейства. Защитата срещу бездействието кредиторът реализира с иск по чл. 134 ЗЗД, като упражнява правата на длъжника, за да запази имуществото му и да обезпечи удовлетворяването си. При упражняване на правата на длъжника кредиторът действа като процесуален субституент – чл. 26, ал. 2 и ал. 4 ГПК. Длъжникът не е лишен нито от материалноправни, нито от процесуалноправни права. Поради противоречие на интересите на кредитора и неговия длъжник, които в процеса имат качеството на съищци, в повечето случаи техният правен интерес от изхода на спора е различен: кредиторът цели да бъде уважен искът му, а длъжникът – да бъде отхвърлен. Различните интереси на кредитора – ищец и неговия длъжник – съищец обуславят и процесуалните права на двамата – всеки от тях да доказва твърдените от него факти, да прави доказателствени искания, да представя доказателства, да релевира възражения и правни доводи. Действително между процесуалния субституент /кредитора – ищец/ и титуляра на спорното право /длъжника – съищец/ възниква необходимо другарство, което води до приложение на разпоредбата на чл. 216 ГПК. В настоящия случай твърдените от съищеца факти и направени изявления за липса на непогасени задължения имат значение за ищеца, независимо, че последният не ги е въвел, ако същите бъдат доказани в исковото производство, като изявленията и признанията на страните се преценяват в съответствие с всички събрани относими доказателства. Въззивният съд съобразно трайната практика на ВКС е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и въз основа на установената фактическа обстановка е направил извод, че предпоставките за компенсация не са налице, тъй като при подписване на споразумението от 12.05.2010г. евентуалното бъдещо вземане на ответника към [фирма] не е възникнало и ново изявление след възникване на компенсируемо насрещно вземане не е направено.
Предвид изложените съображения се налага извод, че след като не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 892 от 07.05.2014г. по в. т. дело № 3801/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.